Всички бъдещи магистрали ще се строят на концесия и ще бъдат платени

МРРБ замразява спорната методика за инфлационни добавки върху авансовите плащания

12:09 18.05.2026 ~ 4 мин.

Правителството „Радев“ планира радикална промяна в подхода към финансирането и изграждането на голяма част от липсващата пътна инфраструктура в страната – ще заложи на публично-частни партньорства (ПЧП). Това обяви в интервю за Nova регионалният министър Иван Шишков. Като основен мотив за смяната на стратегията той посочи тежкото финансово състояние на държавния бюджет.

Паралелно с това регионалното ведомство преустановява плащанията по спорната методика за индексация на строителните аванси и стартира спешна проверка на новооткрития първи лот на автомагистрала „Хемус“ заради дефекти, проявили се след първите валежи.

Концесии за новите аутобани

Основният акцент в бъдещата политика на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) ще бъде привличането на частен капитал за обектите, които в момента липсват на пътната карта. По думите на министър Шишков, държавата не разполага с необходимия финансов ресурс, за да завърши едновременно всички мащабни проекти. Плановете обхващат изграждането на тунела под прохода Петрохан, както и магистралите „Черно море“, „Рила“ и тази от Велико Търново към „Маказа“ (бъдещата „Янтра“).

Запитан дали това означава, че частен инвеститор строи обектите, преминаващите плащат определени години такса за преминаване, а после остава за държавата изграденото, министърът отговори:

Абсолютно. Това означава, че никой няма да задава въпрос кой е откраднал асфалта, частният инвеститор няма да открадне от себе си. Не искаме да харчим публичен ресурс някой да се възползва и да го открадне. При нас това приключва.“

Припомняме, че концесии на бъдещи проекти бяха обсъждани от предишните управляващи. Така например на едно от заседанията на т.нар. Координационен съвет по концесиите бе обсъждан германския модел. Освен това Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) също дадоха заявка, че биха се включили в подобно начинание.

За част от обектите, за които министърът спомена в интервюто, вече има предприети минимални стъпки. Така например магистрала „Рила“, която трябва да свърже „Струма“, „Тракия“ и „Хемус“, трябваше да влезе в процедура по концесия още през октомври миналата година, но това не се случи. Идеята за аутобана е на повече от 20 години, а първоначалните сметки от 2008 г. показваха, че може да струва 500 млн. евро. Най-вероятно тази сума ще бъде надскочена предвид поскъпването в строителния сектор.

За тунела под Петрохан, в края на миналата година, стана ясно, че цената варира драстично в зависимост от дължината му – от 664.68 млн. евро за 7-километрово трасе до над 1.12 млрд. евро за 14-километров тунел, като разликата между вариантите е 476 млн. евро.

За магистралата от Велико Търново до „Маказа“ вече е ясно, че ще премине през Прохода на Републиката, а не през тунела под Шипка. Съвсем наскоро проектът направи малка крачка напред с избор на изпълнител за оценка на пътната безопасност.

Министър Шишков коментира, че останалите магистрали – „Струма“ и „Хемус“, както скоростният път Видин – Ботевград – ще бъдат завършени от досегашните изпълнители.

Ревизия на методологията и замразяване на индексациите

Министър Шишков обяви пълно спиране на плащанията по актуализираната на 15 декември 2025 г. Методика за индексация на договорите в строителния сектор.

Припомняме, че промените в наредбата премахнаха изискването за приспадане на дадените аванси от нетната стойност на актовете. Това превърна отпуснатите средства в безлихвено кредитиране, върху което държавата започна да начислява инфлационни добавки за пълния обем на дейностите, разширявайки обхвата и към проектантите и строителния надзор.

Регионалният министър разкритикува това решение.

В един момент се появява индексация на авансите. За всички пари, платени в България до този момент. Парите, които в момента можеха да бъдат дадени, поне в МРРБ не са дадени. Спряхме ги, спираме всякакви плащания по тази методика, не само в МРРБ, но и във всички министерства.“

Според министъра строителните компании трябва да довършат поетите обекти „в нормални срокове и без индексации“, като изразходват получените средства по цените, валидни към момента на получаване на аванса.

Не може един сектор да се превърне в най-големия любимец на едно управление. Това, което се случваше години назад, трябва да е ясно, че е приключило.“

Казусът „Хемус“ и дефекти по Лот 1

Темата за строителството на „Хемус“ остава обвързана с големите аванси от миналото и новопоявили се технически проблеми. По отношение на финансовата част, Шишков поясни, че строителните фирми са имали готовност да индексират раздадените в миналото аванси за магистралата, възлизащи на около 511 млн. евро навремето. Сходна е ситуацията и с трасето Монтана – Видин, където също има отпуснати средства, но реално строителство липсва.

Сериозен проблем възниква и около пуснатия в края на миналата година първи лот на „Хемус“. Преди два дни, след паднал дъжд, част от трасето е буквално наводнено, показват клипчета в социалните мрежи.

Това е абсолютно незаконосъобразно техническо решение. Проблемът е, че имаме една канавка, там не ѝ е мястото. Не знам дали проектът е сбъркан, или има грешка в изпълнението. Днес ще разберем. Разпоредил съм проверка.“

Дисбаланс при текущия ремонт и общинските програми

Регионалното министерство отчита сериозни аномалии и при разпределението на средствата за текуща поддръжка на пътната мрежа. От предвидените 2.05 млрд. евро за пътно поддържане, почти целият ресурс е изразходван в рамките на две години, като се наблюдава силен географски дисбаланс – това бе съобщено още от служебното правителство.

Прочетете още

В десет области договорите са изчерпани поради прекомерно концентриране на средства за сметка на други региони. Най-малко средства по това перо са отпуснати за Северозападна България, коментира министърът.

Подобна тенденция на субективно разпределяне се наблюдава и при средствата, отпускани от МРРБ за общините по тригодишната програма за споразумения.

Имаме рекордьори, които са усвоили всичките пари по споразуменията – Кърджали, Белица, Гърмен. Програмата е за 3 години, толкова ли бързо се е строило, това също ще проверяваме.“

На въпрос дали има съмнения, че парите са взети, а нищо не е построено, министърът отговори: