„Хемус“ пълзи напред с още 3 км: АПИ пуска движението към Луковит и Угърчин (Снимки)

След дълго чакане и поредица от отлагания, строителството на първия участък от магистрала „Хемус“ приключва окончателно в събота с пускането на последните 3 километра от този лот. Около обяд движението ще бъде пуснато в отсечката от пътен възел „Дерманци“ до етапната връзка с третокласния път Луковит - Угърчин. Този кратък сегмент е ключов, защото позволява на леките автомобили да слязат от магистралата и да продължат към вътрешността на страната.

Остава въпросът дали през новия участък ще може да преминават и превозни средства над 12 тона, тъй като в прессъобщението си Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) посочва, че участъкът се отваря за „превозните средства до 12 тона“.

Припомняме, че основната част от трасето - 10-километровата отсечка до п.в. „Дерманци“ - бе отворена за трафик на 5 октомври. Сегашните 3 километра осигуряват връзката на магистралата с републиканската пътна мрежа (път ІІІ-307 Луковит - Угърчин) чрез временна етапна връзка.

От АПИ посочват какви съоръжения са били изградени, най-вероятно в опит да оправдаят няколкото поредни отлагания на отварянето на трасето.

Изградени са два пътни възела – „Боаза“ и „Дерманци“, както и четири големи моста над р. Вит. Те са разположени на 89-и, 90-и, 91-ви и 98-и километър. Най-дългото съоръжение е при 90-и км (над 700 метра за лявото платно), а конструкциите са независими за двете посоки на движение. При 100-ния и 101-вия километър са изградени и два виадукта с дължини съответно 440 м и 352 м,

За намаляване на шумовото замърсяване в районите на мостовите съоръжения са монтирани шумоизолиращи екрани. Изградена е и площадка за отдих при 94-ти километър, която обслужва и двете платна.

Какво следва?

Строителните дейности продължават по следващите два лота. Тяхната обща дължина е 36.2 км и те трябва да отведат трафика от сегашния край при Угърчин до връзката с път ІІ-35 (Плевен – Ловеч), включително бъдещия пътен възел „Плевен“.

За Участък 4, който е с дължина 29.2 км, регионалният министър в оставка Иван Иванов издаде разрешение за строеж на част от трасето по-рано през годината.

Припомняме, че през август Иванов предупреди, че забавянето се дължи на недовършени ремонти по съпътстващата пътна мрежа и заплаши строителите със санкции. Тогава той анонсира именно тези „още 2-3 км след Дерманци“, които да отвеждат трафика към Угърчин, но само за леки коли. Въпреки обещанията за бързо приключване и „кратки срокове“ за полагане на маркировка и мантинели още през лятото, реалното отваряне се случва едва сега - в края на годината.

Цената на всеки километър

На фона на бавния напредък, анализ на Фискалния съвет, представен от Симеон Дянков през октомври, разкрива какво губи икономиката от всеки ден забавяне. Според изчисленията, дори един километър от „Хемус“ носи икономически ползи в размер на над 60.7 млн. евро за период от 30 години. Тези данни подчертават парадокса: докато държавата се бави с месеци за 3 километра асфалт, икономиката губи милиони от липсата на свързаност в Северна България.

Сянката на „чувалите“

Радостта от новата отсечка е силно редуцирана от корупционния контекст, в който се реализира проектът. „Хемус“ остава най-дългостроящият се обект у нас (начало през 1974 г.), а цената на новите участъци е изключително висока.

Публична тайна остава схемата с „инхаус“ договорите, при която държавното „Автомагистрали“ превъзлага дейности на частни фирми без капацитет. Най-тежкото наследство на проекта е разкритата през 2021 г. схема за изтеглени над 54 млн. лв. в брой. Въпреки мащаба на разкритията наскоро стана ясно, че прокурорът по делото Ивайло Занев е бил отстранен, а изготвеният от него обвинителен акт така и не е стигнал до съда.