Какви са плановете на „Прогресивна България“ за данъците в България?

Ограничаване на публичните разходи, свиване на бюджетния дефицит и запазване на ниските данъци в България. Това са част от мерките, заложени в програмата на партията победител в осмите предсрочни парламентарни избори „Прогресивна България“.

В документа става ясно, че сред приоритетите на формацията е воденето на „отговорна фискална политика“. За целта се предвижда ограничаване на бюджетния дефицит (2025 г. приключи касово с 3.1% дефицит), поддържане на устойчиви нива на държавния дълг, „плавно“ връщане към максималния (бел. ред. – според Закона за публичните финанси) праг на бюджетните разходи от 40% от БВП, подобряване събираемостта на данъци и осигуровки, и 

Запазване на ниски и плоски данъци“.

Категоричността около запазването на данъчната система в сегашния ѝ вид е изненадваща, като се има предвид продължително влошаващото се състояние на публичните финанси на България. През последните месеци редица икономисти и финансисти, в т.ч. дори бившият финансов министър в периода 2014 – 2020 г., Владислав Горанов, предупредиха, че дефицитът само ще продължи да набъбва, ако не се предприемат сериозни мерки за свиване на публичните разходи.

В един момент се заговори и за възможна промяна на данъчната система (виж линка по-долу). Впрочем такава се готвеше и в пенсионната система – социалните разходи са едно от най-големите разходни пера в бюджета – но дебатът за това бе отложен за 2026 г. и все още не се е случил.

По-строг контрол

В програмата не е разписано как точно страната ни ще се върне към добрите фискални практики и правила. Единствено е загатнато, че предстои по-строг контрол върху публичните разходи. Това е заложено да стане чрез няколко стъпки:

• Въвеждане на предварителен контрол на разходите (с цели, показатели и оценки) - т.е. при планиране на разходи, първо ще трябва да се покаже тяхната ефективността и ефикасност;
• стриктно прилагане на анализа „разходи-ползи“ – т.е. всеки проект ще се оценява дали си струва и дали ползите са повече от разходите;
• нови правила за партньорства между държавата и частния сектор;
• приоритизиране на инвестиции с висока обществена възвръщаемост – т.е. с приоритет ще се ползват тези инвестиции с най-голяма полза за обществото;
• без повече прехвърляния от капиталовата програма – досегашната практика в края на годината да се реже капиталовата програма или да се пренасочват средства, за да се изпълни правилото за дефицит до 3% от БВП, ще бъде ограничена.

Колко ниски са наистина данъците в България?

Справка на Economic.bg показа, че поне що се отнася до ДДС, страната ни далеч не е с най-ниската става в Европа.

От картата става ясно, че редица страни, в т.ч. Германия, Малта, Люксембург и др., са с по-нисък налог от нашия, а отделно повечето европейски страни имат и намалена ставка за конкретни стоки и услуги. Така например в Германия намалено ДДС от 7% се използва за ключови стоки, в т.ч. хранителни, лекарствени, книги и обществен транспорт.

Колкото до подоходния данък, България и Румъния се открояват с 10% налог.

Сред страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество (ОИСР) – към която се очаква България да се присъедини догодина – средната законоустановена максимална ставка на ДДС е 43.4% през 2026 г. Дания (60.5%), Франция (55.4%) и Австрия (55%) имат най-високите максимални ставки. Унгария (15%), Естония (22%) и Чехия (23%) имат най-ниските максимални ставки.

Европейските страни, които не са част от ОИСР, са склонни да предлагат по-ниски ставки и да облагат доходите на физическите лица с единна ставка. България и Румъния (10%) начисляват най-ниската ставка, следвани от Молдова (12%), Украйна (19.5%) и Грузия (20%)“, пишат от Tax Foundation.