България отново отложи решението на проблема с пенсионната система

България ще започне 2026-а – първата година от членството си в еврозоната – със стар, но удължен бюджет. Това удължение, по принцип, има единствено за цел да гарантира нормалното функциониране на държавата със стария Закон за бюджета. Но политиците и този път успяха да изненадат с популизма си, прокарвайки през този удължителен закон и вдигане на заплатите на държавната администрация с около 5% – нещо, определяно и от управляващите, и от работодателските организации като незаконно.

Но и тази година те не успяха дори да започнат нещо много по-важно и все по-спешно – работата по реформата на пенсионната система.

Един от големите проблеми, които ще трябва да се решават, като този проблем и в момента е голям, а в следващите периоди ще нарасне още повече, е пенсионното осигуряване, на което висят милиони хора“, коментира финансистът от Фискалния съвет Любомир Дацов пред Economic.bg.

Той обясни, че чисто математически, първият стълб на пенсионната система – където са държавните пенсии, изплащани от НОИ – няма бъдеще. Причината се крие в демографските процеси на застаряващо население, малко работещи и ниска раждаемост. „Каквато и политика да правите (в първия стълб), може само да влошите нещата“, коментира Дацов.

За мен вторият и третият стълбове са бъдещето на системата“, допълни икономистът.

Мултифондове в България

Една възможност за развитие на вторите и третите пенсии, които получаваме от пенсионноосигурителните дружества, е въвеждането на мултифондовата система в България. Тя ще позволи спестяванията в частните дружества да бъдат инвестирани така, че да са съобразени с трудовия хоризонт на осигурените, съответно и с толерантността им към рискове, което пък ще даде възможност за натрупване на повече средства по индивидуалните партиди.

Законопроектът за мултифондовете бе готов още през лятото, но Министерството на финансите (МФ) го публикува за обществено обсъждане едва миналата седмица. От него стана ясно, че се предлагат три вида инвестиционен профил:

• Динамичен – където максимално допустимият размер на инвестициите във финансови инструменти с променлив доход (като % от активите) да е до 90%;
• Балансиран – до 55% дял;
• Консервативен – до 25% дял.

Въвеждането се очаква да стане през 2027 г.

Отделно се предвиждаше до ноември правителството в оставка да изготви и Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система. Задачата бе възложена на шест институции – в т.ч. финансовото и социалното министерства, НОИ, КФН и други – за шест месеца.

Както Economic.bg писа обаче, документът така и не се появи, а след като прекара последните месеци в обяснения, че реформи в системата няма да има, в началото на декември министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов изненадващо обеща реформа в пенсионната система през следващата година, когато се очаква и въпросният анализ с решения за пенсиите да бъде готов (въпреки наличието на множество други такива – виж линка долу).

Кой ще се наеме с въпросните реформи в една от най-консервативните системи не е ясно след оставката на премиера Росен Желязков.