„Живели сме на заеми“: България била в дългов капан

Одитът на Сметната палата в Министерството на финансите (МФ) и по-конкретно на публичните финанси показа някои „плашещи тенденции“. Те бяха представени от представители на управляващата „Прогресивна България“, по време на брифинг за медиите.

Константин Проданов от ПБ, който оглавява парламентарната бюджетна комисия, посочи, че целта на брифинга не е да се „сочат персонални виновници“.

Но истината е, че картината е за едно крайно безотговорно и безотчетно управление на публичните финанси, водено от популизъм, краткосрочно предизборни сметки и неотчитане на дългосрочната цена на това, което се прави. Не е мислено кой ще плаща сметката и дали това ще е устойчиво във времето“, посочи той.

Напомняме, че по-рано през годината Народното събрание възложи на Сметната палата три одита, с които да се види какво точно е състоянието на публичните финанси, как и за какво са изразходвани парите в държавното обществено осигуряване (ДОО) и какви обществени поръчки са били възлагани на Агенция „Пътна инфраструктура“.

„Плашещи тенденции“

Основните заключения от одитите изведе депутатът Стефан Белчев от ПБ. Той посочи, че проверките обхващат периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г. Одиторите са проверявали дали числата в края на годината счетоводно съвпадат с гласуваната рамка на бюджета и се оказва, че „министрите са правили счетоводни фокуси, за да нагласят отчетите“.

Ето и някои от откроените тенденции, според управляващите:

• България се намира в дългов капан – през последните години държавният дълг е спрял да бъде инструмент за стратегически инвестиции и да носи бъдеща добавена стойност. Вместо това той се е превърнал в  „механизъм за касово подбиване на текущите нужди и ежедневните сметки“. Данните го доказват: спрямо 2019 г., през 2024 г. размерът на дълга се е удвоил, а Белчев допусна, че тази година той може и да се утрои. Отделно, както Economic.bg писа преди време, в момента страната ни харчи милиарди повече да покрива лихви по въпросните заеми.
• „Бюджетът е „хванат в примка заради автоматичните разходи за заплати“ – публичният сектор е преминал от контролирани увеличения към автоматични, нормативно регламентирани индексации на заплатите в администрация. Тук има и парадокс – населението се е стопило със 7.13% за периода, а броят на чиновниците на 1000 души се е увеличила от 24 на 28, т.е. работоспособното население изчезва, а администрацията се раздува. „На шега, но ако продължава същият този тренд, след 90 години цялото работоспособно население ще е на държавна служба“, посочи Белчев.

Докладите категорично отговарят, че контролът (на разходите) е бил системно упояван и заобикалян с политически решения. Когато гласуваш необезпечени милиарди и приемаш закони за автоматични разходи, ти съзнателно изключваш вътрешните механизми за финансова дисциплина“, каза той.

Отделно, оказва се, че съветите на Фискалния съвет редовно са били пренебрегвани, дори когато са вдигали червени флагове.

Проданов допълни:

Последните няколко години сме живели на заеми, които ще плащат нашите деца, а те не са знаели за това“.