„Остава още малко“: Бизнесът и синдикатите искат спешна среща с Радев заради рязкото поскъпване на тока

Спряно производство, съкращения, забавяне на заплати, принудително повишаване на цените и прекъсване на инвестиции. Такива рискове видяха социалните партньори в рязкото поскъпване на електроенергията.

В обща позиция от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК), Конфедерация на работодателите и индустриалците (КРИБ), КТ „Подкрепа“ и КНСБ настояват за спешна среща в Министерския съвет, на която да бъде обсъдена рамката за енергоемките предприятия. Причината? От юни до октомври т.г. цената (на тока) се е увеличила с около 126%, а спрямо октомври 2025 г. – с приблизително 82%. За 29 октомври 2026 г. вече е обявена дневна цена от 320.13 €/MWh.

Това не са обичайни пазарни колебания, а продължителна и ускоряваща се тенденция, която настъпва в началото на отоплителния сезон и преди зимните пикови месеци“, казва се в позицията, изпратена и до медиите.

От там предупреждават, че „ситуацията на пазара на електроенергия вече засяга едновременно устойчивостта на предприятията, заетостта и доходите на работещите и жизненото равнище на домакинствата“, посочват от петте организации, настоявайки за незабавен диалог.

Отложени компенсации

В позицията става ясно, че двата действащи режима за компенсации – т.е. за небитовите крайни потребители и за енергоемките потребители – се плащат със закъснение точно когато са най-необходими.

Оказва се, че с решение на кабинета за периода от 1 септември 2026 г. до 30 юни 2027 г. редът за изплащане е съществено променен:

• Окончателната компенсация се изплаща еднократно, след изтичането на целия десетмесечен период – основното плащане е предвидено след 30 юни 2027 г., а изплащането – до 31 декември 2027 г.
• Междинна (авансова) подкрепа се предоставя само в месеците, в които средната борсова цена надвиши 180 €/MWh, макар компенсацията да се изчислява спрямо базова цена от 122.71 €/MWh. За разликата между двете стойности не е предвидена никаква междинна подкрепа.
• Окончателният процент на компенсиране (до 80% от разликата) ще бъде определен с отделен акт на Министерския съвет едва след 30 юни 2027 г., според наличните по това време средства във Фонда.

Практическите последици са ясни. Септември 2026 г. завърши със средна цена 166.24 €/MWh – с около 43 €/MWh над базовата цена, но под прага за аванс. За този месец предприятията не получават никаква текуща подкрепа. Дори и за октомври, когато прагът е надвишен, авансът ще покрива само част от реалната тежест, докато предприятията имат оперативни разходи ежемесечно“, казват организациите.

Другата специална програма, за енергоемките потребители по европейската рамка CISAF , също се оказва неособено полезна.

Параметрите на този специален режим залагат изключително стриктен механизъм на подпомагане, който комбинира ценови ограничения с висока административна тежест“, казват в писмото.

Кои са рисковете

Според социалните партньори, отлагането на изплащането на компенсации крие конкретни рискове:

• намаляване или спиране на производство, особено в енергоемки сектори;
• съкращения, преминаване към непълно работно време и забавяне на заплатите;
• невъзможност за изпълнение на дългосрочни договори с фиксирани цени;
• принудително повишаване на цените на стоките и услугите, което ще подхрани инфлацията;
• прекъсване на инвестиции и риск от закриване на предприятия, особено малки и средни.

Затова и петте организации настояват за спешна среща в Министерския съвет, на която да бъдат преразгледани и двата механизма за компенсиране. Сред исканията са още:

• „Булгаргаз“ да прекрати различното ценообразуване за топлофикациите и газоразпределителните дружества, от една страна, и за енергоемките предприятия, от друга, докато цените са екстремни;
• Министерството на енергетиката и Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ да представят публично икономическата обосновка за връщането към еднократно плащане;
• да бъде осигурен допълнителен ресурс за Фонда;
• да се създаде постоянна работна група, която ежемесечно да следи цените и да предлага корекции;

Всяка бъдеща промяна на параметрите да минава през предварителна консултация със социалните партньори в рамките на НСТС.

Остава ни още малко време, за да предотвратим по-сериозни последици през зимния сезон“, обобщават от организациите.