АПИ е поела ангажименти за над 18 млрд. лв. при недостиг на средства

Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е сключвала договори и е възлагала допълнителни дейности без осигурено финансиране, забавяла е одобряването на вече извършена работа и не е отчитала своевременно възникналите задължения. Установени са и нарушения при увеличаването на договорните цени заради инфлацията, многократно надвишаване на първоначалните стойности на пътни договори и недостатъчен контрол върху изпълнението на ремонтите.

Това са част от основните констатации в одитен доклад от 179 страници на Сметната палата, който обхваща финансовото управление, строителството и поддръжката на републиканската пътна мрежа за периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г.

Проверката е възложена от 52-рото Народно събрание с решение от юли 2026 г. и е разпоредена със заповед на председателя на Сметната палата от 7 юли. Окончателният доклад е приет на 23 октомври.

През проверявания период начело на Управителния съвет на АПИ са били назначавани общо 11 председатели. Одиторите разглеждат управленските решения през тези години, изпълнението на договорите за пътно строителство и поддръжка, както и функционирането на тол системата.

Милиардни ангажименти без достатъчно средства

Според отчетните данни на АПИ, за периода от началото на 2020 г. до 30 юни 2026 г. са възникнали ангажименти за разходи в размер на 18.24 млрд. лв. За сравнение, разходната база на Aгенцията за същия период, изчислена след приспадане на разходите за персонал, е около 11.4 млрд. лв. Това не означава, че Агенцията има близо 7 млрд. лв. неплатени сметки. Посочените 18.24 млрд. лв. включват поети ангажименти, чието изпълнение и разплащане може да продължи през няколко години. Сравнението обаче показва мащаба на договорните ангажименти спрямо средствата, с които АПИ е разполагала през разглеждания период.

Основният проблем, установен от Сметната палата, е, че Агенцията е възлагала дейности и е сключвала договори, без да има достатъчно предварително осигурено финансиране. Това е довело до забавени плащания към изпълнителите и необходимост от последващо отпускане на допълнителни средства.

Предвидените средства по бюджета на АПИ за съответните години не са осигурявали необходимото финансиране на поетите от Агенцията ангажименти“, посочват одиторите.

За проверявания период с постановления на Министерския съвет са одобрени общо 2.11 млрд. лв. допълнителни разходи за АПИ, от които 1.22 млрд. лв. за текущ ремонт и поддържане на пътищата и близо 890 млн. лв. за капиталови разходи, включващи инвестиции в пътната инфраструктура. Сметната палата изрично отбелязва, че министрите на финансите и на регионалното развитие са били своевременно информирани за финансовото състояние на Агенцията, включително за наличието на неразплатени задължения.

Недостигът на средства за разплащане с пътните фирми е проблем от години. Припомняме, че през май 2025 г., по времето на кабинета „Желязков“ с ресорен министър Иван Иванов (БСП), Министерският съвет отпусна допълнителни 444.8 млн. лв. по бюджета на регионалното министерство, основно за покриване на стари задължения към изпълнители по договорите за пътна поддръжка, включително главници, лихви и суми по сключени спогодби.

Проблемите не се изчерпват с недостига на средства. Одиторите установяват и липса на ясни критерии кои изпълнители да получават плащания с предимство, когато бюджетът е ограничен. При определяне на реда на разплащанията АПИ е отчитала риска от натрупване на лихви за забавяне и наличието на влезли в сила съдебни решения. Според Сметната палата обаче липсата на ясни правила създава риск от субективно определяне кои задължения да бъдат погасени първи.

Над 3.3 млрд. лв. остават по договорите за ново строителство

Финансовите ангажименти на АПИ обхващат не само поддръжката на съществуващите пътища, но и изграждането на нова инфраструктура. Сметната палата е разгледала 64 договора за ново строителство, чиято първоначална прогнозна стойност е 4.84 млрд. лв. с ДДС. Впоследствие са одобрени допълнителни дейности за още 1.86 млрд. лв., с което общата стойност достига приблизително 6.7 млрд. лв.

Към 30 юни 2026 г. по тези договори са изплатени 3.35 млрд. лв., а приблизително същата сума остава за изпълнение и разплащане. Финансирането трябва да бъде осигурено поетапно до 2030 г. Тези 3.35 млрд. лв. не представляват непременно просрочени плащания. Става въпрос за оставащата стойност по сключените договори, която включва и дейности, чието изпълнение предстои.

Проверката показва обаче, че дори вече извършена работа е оставала неодобрена. Към края на юни 2026 г. по договорите за ново строителство са били внесени, но не и одобрени 13 сертификата на стойност 66.9 млн. лв. Става въпрос за документа, с който изпълнителят отчита извършената работа и нейната стойност. Едва след одобряването му може да бъде издадена фактура и да започне договорният срок за плащане.

Сметната палата установява, че при част от договорите дори след приключване на проверките документите са оставали неодобрени, докато се осигури необходимото финансиране. Това е забавяло и възможността фирмите да фактурират вече извършените дейности.

Близо 908 млн. лв. неусвоени аванси за „Хемус“

Особено внимание в доклада е отделено на автомагистрала „Хемус“. Стойността на изпълняваните договори за изграждането ѝ, включително допълнителните споразумения, е 4.27 млрд. лв. с ДДС. От тази сума са изплатени 2.27 млрд. лв., а към 30 юни 2026 г. близо 2 млрд. лв. остават за изпълнение и разплащане.

Сметната палата отчита и значителни авансови плащания за строителството на магистралата – общо 1.17 млрд. лв. От тях към края на юни 2026 г. са усвоени 259.3 млн. лв., а останалите 907.6 млн. лв., или близо 78% от предоставените аванси, все още се водят неусвоени. Това означава, че парите вече са предоставени предварително по договорите, но срещу тази част от сумата все още няма отчетено и признато изпълнение, с което авансите да бъдат погасени. Това не означава непременно, че средствата стоят неизползвани в банковите сметки на изпълнителите – те може да са вложени в подготовка, материали или други дейности, които все още не са отчетени като усвоен аванс.

Припомняме, че значителна част от доизграждането на „Хемус“ беше възложена от АПИ директно на държавното дружество „Автомагистрали“ чрез т.нар. инхаус процедури, без конкурентни обществени поръчки. Договорите станаха предмет на проверки заради предоставените авансови плащания и последващото превъзлагане на дейности на частни фирми.

Над половин милиард лева остават по договорите за основни ремонти

Отделно от новото строителство Сметната палата разглежда и договорите за основен ремонт на съществуващи пътища. Тяхната първоначална прогнозна стойност е 747.5 млн. лв. с ДДС. След одобряването на допълнителни дейности за 42.7 млн. лв. общата стойност достига 790.2 млн. лв.

От тази сума 543 млн. лв. представляват оставащи ангажименти по договорите, за които трябва да бъде осигурено финансиране.

И тук са установени забавяния при одобряването на извършената работа. Към 30 юни 2026 г. са останали неодобрени 15 сертификата на стойност 28.1 млн. лв. Одиторите посочват, че натрупването на проверени, но неодобрени и нефактурирани сертификати се случва в условия, при които наличното финансиране не съответства на вече извършената работа.

Това „създава предпоставки за задържане на сертификатите преди внасянето им за разглеждане и одобряване от УС на АПИ“, се посочва в доклада.

На практика липсата на пари е влияела не само върху самото плащане, но и върху момента, в който АПИ окончателно одобрява извършената работа, а изпълнителят получава възможност да издаде фактура.

Нарушения при индексациите за над 1 млрд. лв.

При текущия ремонт и поддръжката на пътищата одиторите установяват както значителни финансови ангажименти, така и конкретни нарушения на Закона за обществените поръчки. През проверявания период по 213 договора за поддържане на републиканската пътна мрежа са посочени дейности на обща стойност 7.17 млрд. лв. Впоследствие са одобрени допълнителни споразумения за още 5.61 млрд. лв., което представлява 78% от първоначалната обща стойност. Така общият размер, посочен в доклада за договорите и допълнителните дейности, достига 12.79 млрд. лв.

Отделен проблем са индексациите, чрез които договорните цени са увеличавани, за да бъде отчетено поскъпването на строителните материали, труда и други разходи вследствие на инфлацията. Между декември 2023 г. и 30 юни 2026 г. са сключени 56 такива спогодби по договори за текущ ремонт и поддържане. С тях стойността на договорите е увеличена с близо 1.1 млрд. лв. Към края на юни 2026 г. от тази сума остават неразплатени 337.4 млн. лв.

Нарушението, установено от Сметната палата, не е в самото прилагане на индексации, а в начина, по който АПИ е поемала увеличените финансови ангажименти.

Въпреки че не е бил наличен/осигурен финансов ресурс, възложителят е подписал спогодби, с които се увеличават цените на договорите за обществена поръчка в резултат на инфлация“, посочват одиторите.

Вместо да разполага с предварително осигурени средства, АПИ е разчитала на бъдещо преструктуриране на бюджета си.

Сметната палата заключава, че това „обуславя липса на законово основание за изменение на договорите за обществена поръчка“ при посочените в доклада условия на Закона за обществените поръчки.

Установено е и друго конкретно нарушение – по договор от март 2020 г. са индексирани 11 сертификата за дейности, извършени преди 30 юни 2021 г., въпреки че методиката не позволява подобно увеличение за този период. Общата стойност на неправомерно индексираните дейности е близо 987 хил. лв., като според одиторите с тази сума е утежнен бюджетът на АПИ.

Договор за 18.7 млн. лв. достига близо 396 млн. лв.

Показателен пример за увеличаването на договорните стойности е договор за текущ ремонт и поддръжка от ноември 2019 г., първоначално оценен на 18.72 млн. лв. с ДДС. Впоследствие по него са подписани допълнителни споразумения за 293.1 млн. лв. и спогодби за индексация за 83.8 млн. лв. Така общият размер на фактурираните дейности, индексациите и поетите ангажименти на АПИ към изпълнителя достига 395.6 млн. лв. Към края на юни 2026 г. са изплатени 374.8 млн. лв., а остават дължими 20.8 млн. лв.

Междуведомствена работна група, назначена през февруари 2022 г. от министрите на финансите и регионалното развитие, е установила, че извършени дейности за 315.3 млн. лв. са имали характера на основен ремонт, реконструкция или ново строителство, въпреки че договорът е бил за текущ ремонт и поддръжка. Според експертната оценка тези дейности представляват 98.6% от разгледаните разходи.

Сметната палата определя установеното като „индикация за неефективност на контролната система на АПИ“.

Подобен пример има и при друг договор от октомври 2019 г., чиято първоначална стойност е 28.08 млн. лв. с ДДС. Общият размер на фактурираните дейности, индексациите и поетите ангажименти по него достига 424.4 млн. лв., от които към края на юни 2026 г. остават дължими 24.1 млн. лв.

Над 1.5 млрд. лв. несвоевременно отчетени разходи и задължения

Освен нарушенията при договорите и индексациите, одитът разкрива и сериозни проблеми със счетоводното отчитане в АПИ. При финансовия одит на годишния отчет на регионалното министерство за 2025 г. са направени корекции за общо 1.5 млрд. лв. Те са свързани с разходи и задължения, които е трябвало да бъдат отразени по-рано.

Най-голямата част – 1.19 млрд. лв. – е за вече извършени дейности, удостоверени с 1017 сертификата по договори за текущ ремонт и поддръжка. Други 312.5 млн. лв. са задължения по спогодби за индексация, а 6.2 млн. лв. са непризнати задължения за лихви.

С други думи, става въпрос за работа и други разходи, за които задълженията са възникнали, но не са били отразени навреме в счетоводството на АПИ. Това не означава, че 1.5 млрд. лв. са изчезнали или непременно са били изплатени неправомерно. Сметната палата установява, че в редица случаи АПИ е отчитала задълженията едва след издаването на фактура, вместо за периода, през който са възникнали. Според одиторите тази практика е „в несъответствие с принципа на текущото начисляване“ и е оказала влияние върху представянето на финансовото състояние на агенцията.

Последиците не се изчерпват с неточното отчитане. Сметната палата е изчислила, че ако всички задължения са били записвани навреме, през 2020, 2021, 2024 и 2025 г. е щяло да има превишаване на максимално допустимите размери на новите задължения за разходи. Това означава, че реалният размер на възникналите задължения през тези години не е бил представян своевременно в отчетите, по които се следи дали агенцията спазва определените бюджетни ограничения.

Проблемите с отчитането на разходите на АПИ имат значение и за статистиката на публичните финанси. На 21 октомври 2026 г. Евростат изрази резерви относно качеството на отчетените от България данни за бюджетния дефицит през 2025 г. именно заради операции на Пътната агенция. Европейската статистическа служба посочва, че страната е отчела въпросните суми като увеличаващи дефицита за 2025 г. с 0.6% от БВП, но все още се изяснява правилното им отнасяне по европейската методология. Не е установено дали те съвпадат със счетоводните корекции, описани в одита на Сметната палата.

Сметната палата: Контролът при изпълнението на договорите е неефективен

Проверката установява и пропуски при организацията на работа в АПИ. Не са въведени достатъчно подробни правила за възлагането, проверката и приемането на дейностите по пътните договори, а документацията не винаги е съхранявана и обработвана по единен начин.

Сметната палата установява, че тези слабости затрудняват проследяването на извършената работа и проверката дали договорите се изпълняват правилно. В заключението си одиторите определят системата за вътрешен контрол на АПИ в областта на изпълнението на договорите като „неефективна“.

Проблеми са установени и при дългосрочното планиране. За периода 2022 – 2026 г. не са изготвени предвидените стратегически документи за развитие на пътната инфраструктура. Одиторите отчитат значително забавяне на стратегически проекти, както и прехвърляне на неизпълнени дейности към следващи периоди без ясен план и финансови разчети за приключването им.

Различна е оценката на Сметната палата за функционирането на тол системата. Одиторите отчитат добра организация при събирането на пътните такси, като приходите от тях през 2025 г. достигат 997.4 млн. лв. – над 2.5 пъти повече спрямо 2020 г. Установени са обаче пропуски при актуализирането на вътрешните правила и публичните регистри.

В резултат на проверката Сметната палата отправя препоръки за подобряване на финансовото управление, планирането и контрола в АПИ. Предстои и отделен одит на процедурите за възлагане на обществени поръчки в Агенцията, също възложен от Народното събрание.