2027-а: Година на масово проектиране и почти никакви завършени пътища
МРРБ планира проектирането на 1300 км пътища и начало на строителството на 6 км от Софийското околовръстно през 2027 г., но не посочи колко ще струва програмата
© ECONOMIC.BG / БТА
2027 г. се очертава преди всичко като година на проектиране, а не на завършване на инфраструктурни обекти. Министерството на регионалното развитие (МРРБ) планира да започне или продължи проектирането на около 1300 км магистрали, скоростни пътища, като за стратегически 770 км от тях амбицията е да се достигне до етап, позволяващ търсенето на концесионери. Подготовката на част от останалите трасета ще продължи и след 2027 г.
На този фон конкретните очаквания за завършено строителство през следващата година се свеждат основно до пътя Мездра – Ботевград и отделни участъци в района на Видин.
Това стана ясно по време на пресконференция в петък, на която регионалният министър Иван Шишков и зам.-министърът Павлета Пеловска представиха приоритетите на ведомството за 2027 г. Двата основни акцента ще бъдат подготовката на нови пътни проекти и инвестициите във ВиК инфраструктура.
Въпреки че представянето беше посветено на политиката на министерството през държавния бюджет за следващата година, министърът не посочи колко средства ще бъдат необходими за мащабното пътно проектиране, нито какъв ресурс ще бъде отделен за строителство и поддържане на републиканските пътища. Единствено стана ясно, че ще бъдат заложени 47 млн. евро за прединвестиционни проучвания за ВиК проекти.
За конкретните суми обаче министърът препрати към предстоящото публикуване на проектобюджета.
Аз не разбирам от финанси, но мога да кажа какво сме планирали.“
По думите му, парите за проектиране са сравнително малко на фона на необходимите инвестиции за строителство, а основната промяна е в подхода към подготовката на инфраструктурните обекти.
А новото в случая не са парите.“
Какво все пак може да бъде завършено през 2027 г.?
В отговор на журналистически въпрос кои пътища действително ще бъдат завършени през следващата година Шишков посочи на първо място близо 33-километровия участък между Мездра и Ботевград.
Разбира се, че ще завършим участъка, който е от Ботевград до Мездра.“
Министърът уточни, че амбицията е строителството да приключи до средата на 2027 г. За целта изпълнителят е мобилизиран, но продължава решаването на проблеми със свлачища и изменения в подробните устройствени планове.
Припомняме, че при инспекция на 5 октомври Шишков обеща трасето да бъде завършено в рамките на една година, или приблизително до есента на 2027 г.
Вторият обект, за който министърът изрази очакване за приключване през следващата година, е т.нар. нулев лот от пътя Видин – Ботевград, между Видин и пътен възел „Макреш“. Там строителството е спряно заради необходимостта от изменение на подробния устройствен план, свързано с изграждането на локални платна и развитието на община Видин.
Шишков изрази надежда строителството да бъде мобилизирано и по друг незавършен участък в направлението Видин – Монтана. Той обаче не даде категоричен ангажимент за неговото приключване.
Припомняме, че ведомството вече е заявявало намерение да завърши през 2027 г. нулевия лот и още една отсечка, вероятно тази между Бела и Ружинци.
За останалите три участъка между Ружинци и Монтана, където строителството е спряно, продължава уреждането на договорните отношения с изпълнителите. Министърът отново свърза забавянето с проблемите около инхаус възлаганията.
Без конкретно обещание за завършен участък от „Хемус“ догодина
Шишков беше значително по-предпазлив по отношение на автомагистрала „Хемус“. Въпреки настойчивите журналистически въпроси той не посочи нито един конкретен участък, който гарантирано може да бъде завършен през 2027 г. Министърът обясни, че вторият лот е сериозно изостанал, а по други отсечки строителството е преустановено. Според него, част от затрудненията са свързани с договорите с изпълнителите и необходимостта от изменения в проектната документация.
Може да завършим това, което е стигнало до етап, който може да се завърши. Нищо повече от това.“
Шишков заяви, че държавата няма да подписва анекси и договори, които са единствено в интерес на строителните компании.
Прочетете още
Софийското и Пловдивското околовръстни: Възможен старт на строителството
Освен бъдещите магистрали Шишков открои и двата големи недовършени околовръстни пътя – на София и Пловдив.
За липсващите около 8.5 км от Софийското околовръстно вече има одобрен подробен устройствен план за цялото трасе, но процедурите се намират на различен етап. По приблизително 6-километровата част към автомагистрала „Струма“ предстои започване на отчужденията, а АПИ подготвя задание за възлагане на проектиране и строителство чрез инженеринг.
Имаме амбицията в рамките на следващата година, не просто да одобрим проектните документации, а да започнем строителство на този участък.“
Тази възможност обаче зависи от отчуждителните процедури и евентуалните обжалвания. За останалите около 2.5 км министърът предупреди, че са възможни съдебни спорове могат да забавят проекта с приблизително година.
И тук заявката не е изцяло нова. Още през лятото МРРБ допускаше строителството да започне най-рано около средата на 2027 г.
При Пловдивското околовръстно Шишков посочи възможност да бъде завършена административната подготовка и да започне изграждането на около 2.6 км в близост до автомагистрала „Тракия“. За Южната дъга обаче все още липсва необходимата проектна готовност, включително екологична процедура.
„Струма“ остава в проектна подготовка
Регионалният министър се спря и на недовършената автомагистрала „Струма“. Според него, приоритет остава проектирането на приблизително 28 км между Симитли и Кресна извън Кресненското дефиле, включително пътния възел за Банско.
Ведомството възнамерява да придвижи и проекта за последните около 2 км от магистралата до ГКПП „Кулата“, за които ще търси възможност за европейско финансиране. Шишков обясни, че за този участък държавата трябва да реши и проблем с четири обекта, които, по думите му, представляват незаконно строителство и пречат на предвиденото разширяване на пътя.
По отношение на спорния 2.7-километров участък, за който наскоро бе сключен договор за 93 млн. евро без ДДС край Симитли, министърът представи хронология на промените в проектните решения и договорните отношения през последното десетилетие. Той заяви, че прогнозната стойност е била определена след пазарни консултации през 2025 г., преди сегашното ръководство да поеме управлението на МРРБ. Шишков защити решението процедурите да продължат, като аргументира позицията си с риска от ново забавяне и претенции за неустойки от изпълнителя.
Голямата нередност е, че държавата 10 години не си е свършила работата.“
По думите му, вече е разрешено изработването на подробен устройствен план за участъка, след което трябва да се премине към одобряване на документа и отчуждителни процедури.
Прочетете още
- „Струма“ към Гърция ще мине по 17 виадукта извън Кресненското дефиле
- Строителството на „Струма“ през Кресна се разширява
- Липсващите 2.7 км от „Струма“ край Симитли вече имат изпълнители срещу 93 млн. евро
- Разширението на пътя между „Струма“ и ГКПП „Кулата“ стигна до ОВОС
1300 км пътища в проектна подготовка
Съществената част от представената програма е насочена към бъдещи обекти, за които все още липсва достатъчна проектна готовност.
Според Шишков, държавата трябва да започне проектирането на общо около 1300 км магистрали, скоростни трасета и четирилентови пътища. От тях приблизително 770 км са определени като стратегически и амбицията е проектната им подготовка да напредне до идеен проект, подробни устройствени планове и необходимите процедури, които да позволят търсенето на частни инвеститори. Именно заради това концесии се очакват след 2027 г.
Един приоритет става приоритет тогава, когато бъде заложен да бъде проектиран. Той не става тогава, когато някой го обещава.“
Сред основните направления е бъдещата магистрала Русе – Маказа. Министърът разгледа 152 км от направлението, като посочи, че за лота между обхода на Бяла и Велико Търново (58 км) се предвижда одобряване на подробен устройствен план догодина, а за останалите 94 км от Велико Търново до Маказа, Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) подготвя възлагането на идеен проект, ПУП и екологични процедури.
Целта е след постигане на достатъчна проектна готовност да се пристъпи към търсене на концесионер.
Подобен подход се предвижда и за скоростния път Монтана – София с тунел под Петрохан. Трасето се очаква да бъде с дължина около 100 км, като в момента продължават процедурите за избор на вариант и оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). За 2027 г. е заявена амбиция да се напредне с устройственото планиране и отчуждителните процедури.
Тези срокове до голяма степен потвърждават вече обявеното.
Прочетете още
- Разширението на „Тракия“ и строителството на „Рила“ се подготвят за концесия
- Идейният проект за тунел под Петрохан се чака към края на 2027 г.
- Трасето на магистралата до „Маказа“ трябва да е избрано до края на ноември
За автомагистрала „Черно море“ ведомството разглежда не само 116-километровия участък Варна – Бургас, но и продълженията към Дуранкулак и Малко Търново. Намерението е трите части да бъдат обединени в общ проект, за който впоследствие да се търси публично-частно партньорство. За крайните участъци обаче екологичните процедури все още не са започнали.
В програмата влиза и бъдещата автомагистрала „Рила“, с приблизителна дължина 108 км. Шишков допуска проектната подготовка да продължи и през 2028 г. Отделно той посочи, че за частта от Дупница към Гюешево (60 км) се цели напредък по подробния устройствен план.
Предвижда се да започне проектиране и на други важни направления, сред които четирилентовите връзки от автомагистралите „Тракия“ и „Марица“ към Лесово, скоростния път Русе – Шумен и Пловдив – Смолян, както и пътят между Монтана и Враца, включително обхода на Враца.
За част от тези обекти министърът призна, че проектирането няма как физически да приключи само в рамките на 2027 г.
Около 47 млн. евро за ВиК сектора
Другият голям приоритет на МРРБ за 2027 г. ще бъдат инвестициите във ВиК инфраструктурата. Министърът съобщи, че са определени 40 обекта за проектиране и строителство, а заместникът му Павлета Пеловска посочи планиран ресурс от приблизително 47 млн. евро.
Средствата ще бъдат насочени основно към прединвестиционни проучвания, проектиране на довеждащи водопроводи и подготовка на инвестиции в нови водоснабдителни съоръжения. Пеловска мотивира този приоритет с големите загуби на вода, които според декларираните пред КЕВР данни за 2024 г. надхвърлят 60%, а в отделни населени места достигат над 90%.
Сред разглежданите обекти са водоснабдителната система „Доспат – Въча“, проекти за осигуряване на вода за Пловдив и евентуално Хасково, реконструкция на водопроводи във Варненска област и подобряване на водоснабдяването на Плевен.
Ведомството разглежда и възможности за нови язовири, а за Севлиево вече са подписани три споразумения за ремонт на приблизително 13 км от довеждащия водопровод „Стоките“. По думите на заместник-министъра инвестицията е близо 7.5 млн. евро и трябва да позволи цялостното обновяване на съоръжението.
Пеловска заяви, че МРРБ ще работи и за създаването на интегрирана база данни за ВиК инфраструктурата, така че бъдещите инвестиции да се определят според конкретни показатели – брой засегнати жители, намаляване на водните загуби и подобряване на качеството на водоснабдяването.
Нови поръчки за поддържане на пътищата
Без конкретна финансова рамка остана и поддържането на републиканската пътна мрежа през 2027 г. Шишков увери, че средствата за зимното поддържане през предстоящия сезон са осигурени, но призна, че голяма част от действащите договори за пътно поддържане вече са финансово изчерпани.
Затова в края на 2026 г. и началото на 2027 г. предстои подготовката на нови тръжни документации и провеждането на обществени поръчки за избор на изпълнители. Министърът подчерта, че неотложните ремонти ще продължат.