Мъск и Зукърбърг подкрепиха „суперинтелекта“ на Тръмп
Двамата технологични лидери преименуват технологията в своите официални документи
© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Месец след като президентът Доналд Тръмп нареди терминът „свръхинтелект“ да замени „изкуствен интелект“ във ведомствата и агенциите на изпълнителната власт, водещите му съюзници в технологичния сектор – Илон Мъск (SpaceX) и Марк Зукърбърг (Meta) – последваха примера му по време на конференциите за финансовите резултати на своите компании. Останалите ръководители на технологични гиганти обаче не проявиха същия ентусиазъм.
Тръмп обяви решението си на 29 септември, когато беше домакин на обяд в Белия дом с представители на индустрията за изкуствен интелект. По това време той полагаше усилия да осигури развитието на изкуствения интелект в САЩ при минимални регулации. Тази седмица президентът обяви в Truth Social, че забранява използването на съкращението AI и термина „изкуствен интелект“ във „всички съответни документи“ и „навсякъде другаде“.
SpaceX и Tesla се съобразиха с желанието на Тръмп по време на конференциите за финансовите си резултати миналата седмица, след като по-рано през октомври Мъск преименува подразделението за изкуствен интелект на своята космическа компания на SpaceXSI. Говорейки за работата си върху хуманоидни роботи по време на представянето на резултатите на Tesla, Мъск заяви:
Някои от тях изглеждат много впечатляващо, но всъщност не използват никаква форма на усъвършенстван изкуствен интелект, или свръхинтелект“.
Зукърбърг също се съобрази с новата терминология по време на представянето на финансовите резултати на Meta на 21 октомври, като подчерта „целта на компанията да предостави персонален свръхинтелект на всеки“. Meta обаче използваше този термин още преди решението на Тръмп, след като миналата година създаде подразделение, наречено Meta Superintelligence Labs.
Макар Мъск и Зукърбърг да са сред най-ревностните поддръжници на администрацията на Тръмп сред ръководителите на технологични компании, те далеч не са единствените. Ръководителите на всички технологични гиганти са направили дарения за тържествата по встъпването на Тръмп в длъжност или за проекта му за изграждане на бална зала в Белия дом. Някои от тях целенасочено премахнаха и програмите за многообразие, равнопоставеност и приобщаване (DEI), срещу които президентът се противопоставя.
Засега обаче те не са готови да се откажат от термина „изкуствен интелект“.
Главният изпълнителен директор на Amazon, Анди Джаси, използва многократно съкращението AI по време на представянето на финансовите резултати на компанията в четвъртък, като го спомена доста над десет пъти само във встъпителните си думи. Ден по-рано главният изпълнителен директор на Microsoft, Сатя Надела, заяви, че един от трите основни приоритета на компанията е „разработването на изкуствен интелект, който да дава повече възможности на хората“. А ръководителят на Alphabet, Сундар Пичай, беше започнал коментара си за тримесечните резултати едва преди секунди, когато заяви, че „инвестициите в изкуствен интелект водят до по-активно използване на услугите и до общ ръст на потребителите“ на технологичния гигант.
Опитът на Тръмп да наложи ново наименование идва непосредствено преди междинните избори следващата седмица, когато Републиканската партия рискува да загуби контрола както над Камарата на представителите, така и над Сената. Одобрението за работата на Тръмп намалява, а оценката за управлението му в областта на икономиката току-що достигна исторически минимум, показва последното национално икономическо проучване на CNBC, публикувано миналата седмица.
„Реални резултати“
Това не означава, че технологичните ръководители, които продължават да използват термина „изкуствен интелект“ по време на представянето на финансовите си резултати тази седмица, открито се противопоставят на президента. Предпочитаното от Тръмп наименование постепенно навлиза и в други форми на корпоративна комуникация и документи. Годишният отчет на Microsoft, публикуван миналата седмица, съдържа осем споменавания на свръхинтелекта, като първото е още в началото на писмото до акционерите.
За Microsoft основният въпрос, когато навлизаме в тази ера на свръхинтелекта, не е само колко големи ще станат възможностите, а как ще постигнем реалните резултати, които всяка държава, общност и компания изисква и заслужава“, пише Надела.
Главният изпълнителен директор на IBM, Арвинд Кришна, който не присъства на обяда на Тръмп през септември, използва както термина „свръхинтелект“, така и „изкуствен интелект“ по време на представянето на финансовите резултати на компанията миналата седмица. Кришна заяви, че „технологичните иновации както в хибридната инфраструктура, така и в свръхинтелекта водят до по-добри бизнес резултати“, като добави, че IBM продължава да се развива като „компания за хибридни облачни услуги и платформи за изкуствен интелект, в чиято основа стоят софтуерните решения“.
Лип-Бу Тан, главен изпълнителен директор на производителя на чипове Intel, заяви в четвъртък, че недостигът на доставки, с който се сблъсква полупроводниковата индустрия, е „предизвикан от безпрецедентното търсене на свръхинтелект“.
Някои представители на технологичния сектор открито изразиха подкрепата си за терминологията на Тръмп още преди предстоящото публикуване на финансовите им резултати следващия месец.
Главният изпълнителен директор на Palo Alto Networks Никеш Арора многократно използва термина „свръхинтелект“ в ефира на CNBC, а на 30 септември написа в X: „Срещата в Белия дом, посветена на свръхинтелекта, беше епохален момент“.
Друг пример е Дженсън Хуанг от Nvidia, който ръководи най-скъпата компания в света и производителя на чипове, изиграл ключова роля за бума на изкуствения интелект. Заедно с Мъск и Зукърбърг Хуанг е сред най-гласовитите поддръжници на Тръмп в технологичния сектор и основен съюзник на президента в дебата за безопасността на изкуствения интелект.
Подобно на Арора, Хуанг използва X след срещата в Белия дом миналия месец, за да приветства „Споразумението на Белия дом за свръхинтелекта“.
Свръхинтелектът предлага изключителна възможност за напредък в научните открития, производителността, сигурността, здравеопазването и благоденствието“, написа Хуанг. „Бъдещето на свръхинтелекта ще се определя не само от това какво може да прави той, но и от доверието, което успее да спечели.“