„Проинфлационна мярка“: И работодатели, и синдикати критикуват данъчните промени за 2027 г.

Работодателските и синдикалните организации отправиха критики към данъчните промени, които правителството на премиера Румен Радев подготвя за 2027 г. След заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) представители на социалните партньори заявиха пред медии, че са подкрепили някои мерки, други с условност, а за трети са били твърдо против.

Основен акцент в изявлението на работодателите бе темата за данък „Свръхпечалба“. Напомняме, че идеята на Министерството на финансите (МФ) да обложи няколко ключови сектора, сред които и банковия, с данък „Свръхпечалба“ срещна отпор и от самата Българска народна банка (БНБ). Основното предупреждение на БНБ е, че изтеглянето на допълнителни пари от финансовата система ще засегне кредитирането, а от там и цялата икономика. Вместо да отговори по същество на тези опасения, МФ се ограничи до коментара, че позицията на централната банка представлява „излизане извън правомощията на гуверньор на БНБ“.

Не подкрепяме предложението за данък „Свръхпечалба“ не само защото се въвежда нова данъчна тежест, а защото, при някои случаи, дори при намаляващ марж на печалбата, се очаква предприятията да плащат по-висок данък, което според нас е и проинфлационна мярка“, посочи Станислав Попдончев, заместник-председател на Българска стопанска камара (БСК).

В позиция, разпространена до медиите, от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), също се обявиха против новия данък.

Самото превишение на данъчната печалба за 2027 г. над средната за периода 2020 – 2025 г., увеличена с 20%, не доказва извънредна доходност. То може да произтича от инфлация, разширяване на дейността, придобивания, инвестиции и повишена производителност“, посочват от там.

От там предупреждават, че формулата не отчита рентабилността, капитала, активите и реално поетия стопански риск.

Данъчната система не следва да санкционира успешно реализирани инвестиции, нито да компенсира временни бюджетни затруднения чрез непредвидимо секторно облагане“, обобщават от АИКБ.

Какво бе подкрепено

В същото време работодателите подкрепиха предвиденото поетапно увеличение на данъчните оценки на имотите. Предложението е следното: 30% увеличение през 2027 г., 35% през 2028 г. и 35% през 2029 г., или общо 100% за три години.

Подкрепяме и това, че (бел. ред. – ръстът на оценките) няма да се ползва като база за увеличение на такса „Битови отпадъци“, но се надяваме да не се използва като аргумент никога да не се въведе принципът „замърсителят плаща“, категоричен бе Попдончев.

Спорът за минималната заплата

За синдикатите основна тема бе увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) за 2027 г. Напомняме, че правителството измени формулата и въведе диапазон за МРЗ, като бе решено догодина тя да стане 660 евро.

С този предложен размер от 660 евро българският служител попада на последно място сред страните в Европа за поредна година“, каза инж. Иоанис Партениотис, вицепрезидент КТ „Подкрепа“.

Той припомни, че само КТ „Подкрепа“ не е подкрепила новият начин на определяне на МРЗ, тъй като „не отговаря на адекватността и не гарантира достоен живот“.

Попдончев обаче веднага се включи с контрааргумент:

Увеличението (на МРЗ) напълно покрива ръста на инфлацията и трябва да си даваме сметка, че като определяме МРЗ в областите с ниска заета и ниска икономическа активност, тя се отразява много повече, отколкото в големите градове“, предупреди той.

„Разумен баланс“

В началото на заседанието вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев напомни, че България все още е в процедура по свръхдефицит, а дефицитът за 2025 г. се оказа 4% от БВП.

Наясно сме, че последиците от натрупаните фискални дисбаланси се пренасят и върху бюджетите за следващите години, затова се налага реалистично бюджетно планиране и финансова дисциплина, за да се възстанови устойчивостта на публичните финанси. Целта е да има разумен баланс между финансовата устойчивост и социалната отговорност“, посочи той.

Той напомни, че при дискусията на промените е важно да се разглежда не само техният бюджетен ефект, но и „целите за положителен ефект върху обществото и икономиката“.