Продължението на магистралата Русе – Велико Търново към Гърция е оценено на 3.4 млрд. евро

Изграждането на продължението на автомагистрала Русе – Велико Търново на юг, в посока Гърция, е оценено на 3.4 млрд. евро. Сумата е индикативна и обхваща строителството на 126-километрово трасе от старопрестолния град през Николаево до магистрала „Марица“, като за инвестицията в общия транспортен план на България, Гърция и Румъния не е осигурено финансиране. Предвидени са отделно 8.53 млн. евро за предпроектни проучвания, които трябва да приключат до края на 2029 г., а ориентировъчният срок за завършване на строителството е 2035 г.

Това става ясно от приложенията към плана за действие, подписан на 29 септември 2026 г. в Брюксел от представители на България, Гърция и Румъния, с участието на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Документът надгражда меморандума за трансгранично сътрудничество между трите държави от 3 декември 2025 г.

Както Economic.bg вече писа, бъдещото продължение на магистралата до ГКПП „Маказа“ се разглежда като приблизително 220-километрово направление, разделено на три основни части: Велико Търново – Николаево (53 км); Николаево – магистрала „Марица“ (73 км) и „Марица“ – ГКПП „Маказа“ (94 км).

Новата оценка на стойност 3.4 млрд. евро се отнася само за първите 126 км, а не за цялото трасе до гръцката граница. За последните 94 км в съвместния план не е посочена отделна строителна стойност.

През август регионалните власти в Кърджали съобщиха, че според уверения на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), трасето на бъдещата магистрала трябва да бъде избрано до края на ноември 2026 г. Тогава беше заявена и амбиция строителството да започне през ноември 2027 г. В тристранния документ обаче няма посочена начална дата за строителните работи, а само ориентировъчен срок за приключването им.

Още по-интересно е, че южното продължение е включено в категория V – проекти за бъдеща оценка, докато магистралата от Русе до Велико Търново е сред обектите с най-висок приоритет и висока степен на готовност.

Над 6 млрд. евро за пътната връзка от Русе до „Марица“

Различният статут на двете части личи от подробния инвестиционен списък. За участъка Русе – Бяла в него са заложени 1.02 млрд. евро, от които 520 млн. евро са посочени като осигурено финансиране по Програма „Транспортна свързаност“. Търсят се още 500 млн. евро.

За отсечката Бяла – Велико Търново прогнозната стойност достига 1.8 млрд. евро, като цялата сума е посочена като неосигурена.

Заедно с оцененото на 3.4 млрд. евро южно продължение до „Марица“ общата индикативна стойност на трите инвестиции достига 6.22 млрд. евро. От тях в тристранния план са отчетени 520 млн. евро осигурено финансиране, а останалите 5.7 млрд. евро предстои да бъдат обезпечени. Сметката не включва отделните 8.53 млн. евро за проучванията на южния участък.

Подготовката и изпълнението на северната част обаче са на различни етапи. Строителството на близо 40-километровото трасе Русе – Бяла започна през май 2026 г., а по 35.4-километровия обход на Бяла се работи от декември 2023 г. При инспекция в края на август регионалният министър Иван Шишков посочи края на 2028 г. като целеви срок за завършване на двете отсечки.

При участъка Бяла – Велико Търново ситуацията е различна. През август Агенция „Пътна инфраструктура“ прекрати обществената поръчка за проектиране и строителство на 57.2 км заради установени нарушения в методиката за оценяване на офертите, които, според възложителя, не могат да бъдат отстранени без промяна на условията. Процедурата беше открита през март 2025 г. с прогнозна стойност над 1.5 млрд. евро без ДДС.

Три транспортни оси и различни инвестиционни приоритети

Освен бъдещата пътна връзка до Гърция, планът обхваща десетки железопътни, автомобилни и речни проекти. Те са организирани по три основни направления – централно, западно и източно, които трябва да свържат пристанищата на Егейско и Черно море с Дунав, Румъния и по-широката европейска транспортна мрежа.

При подписването на документа Министерството на транспорта съобщи, че 25 от общо 53 проекта са определени като инициативи с ключова важност и висока степен на готовност, с обща стойност около 22.8 млрд. евро.

Подробните приложения обаче разграничават и други високоприоритетни инвестиции, които все още са на по-ранен етап на подготовка. В категория I попадат проектите с най-висок приоритет и висока степен на готовност, а в категория II – също високоприоритетни и напреднали проекти, които в приложения списък са на гръцка територия. Категория III включва високоприоритетни обекти с по-ниска готовност. Последните две категории – IV и V – са предназначени за бъдеща оценка.

Това разграничение е важно, тъй като включването на даден проект в плана не означава автоматично осигурено финансиране или предстоящо начало на строителството.

Централната ос: Най-висок приоритет за новия мост при Русе и връзките към Гърция

Централното направление преминава от Александруполис и Солун през Свиленград и вътрешността на България към Русе, Гюргево и Букурещ. То има и стратегическо значение за връзките с Украйна и Молдова.

Именно тук, сред най-високоприоритетните проекти, са поставени пътните отсечки Русе – Бяла и Бяла – Велико Търново, чиито инвестиционни параметри вече бяха разгледани.

Към същата категория I е включен и обходът на Габрово, оценен на 237 млн. евро. В таблицата за него няма отчетено осигурено финансиране, поради което цялата сума остава като финансова потребност.

По направлението през Габрово се подготвя и проектът за тунел под Шипка, за който има подписан договор през 2022 г. Реализацията му продължава да среща затруднения, включително във връзка с екологичните процедури и европейското финансиране. 

Друг основен приоритет е изграждането на третия мост при Русе. Предварителната му стойност достига 1.6 млрд. евро. В документа са отчетени 6.9 млн. евро по Механизма за свързване на Европа, а оставащата финансова потребност е оценена на приблизително 1.6 млрд. евро за двете държави.

Проучванията трябва да приключат през 2027 г., а строителните дейности – до 2032 г.

Припомняме, че през юни румънската пътна компания CNAIR избра Egis Romania за изготвяне на предпроектното проучване на съоръжението. Компанията разполага с 23 месеца за изпълнение на задачата, считано от подписването на договора.

В категория I е включена и електрификацията на железопътната връзка между гара Русе-разпределителна и българската част на съществуващия Дунав мост. Тя е оценена на 4.15 млн. евро, които не са осигурени в плана. Срокът е 2030 г., като Транспортното министерство вече обяви намерение да търси средства по Механизма за свързване на Европа.

За разлика от нея проектът FAST Danube 2, предназначен да подобри условията за корабоплаване в 12 критични участъка на Дунав, е представен като финансово обезпечен. Цялата му стойност 230 млн. евро е отчетена в таблицата като осигурена по Механизма за свързване на Европа, без оставащ финансов недостиг. Завършването е предвидено през 2028 г.

Железопътните връзки по централната ос също са сред инвестициите с най-висок приоритет, въпреки че за голяма част от тях предстои осигуряване на средства.

За участъка Любимец – Свиленград – гръцка граница са предвидени 40 млн. евро със срок 2030 г. Други 152.1 млн. евро са заложени за Любимец – Димитровград, а 131.5 млн. евро – за Димитровград – Крумово, като и за двете отсечки е посочена 2034 г.

Допълнително 1.5 млн. евро са оценените проучвания за модернизацията на направлението Димитровград – Стара Загора – Русе.

Общата прогнозна стойност на тези четири български железопътни дейности е 325.1 млн. евро, като цялата сума е посочена като неосигурена.

В същата категория попада и вторият етап от модернизацията на Пловдивския железопътен възел, оценен на 194 млн. евро, без осигурени средства в таблицата. От тях 96 млн. евро са за участъка Пловдив – Филипово със срок 2034 г., а 98 млн. евро – за Филипово – Скутаре със срок 2029 г.

Висок приоритет, но по-ниска готовност: Русе и Горна Оряховица

Двата големи железопътни възела в Северна България са поставени в категория III. Те остават високоприоритетни, но са на по-ранен етап от подготовката си. За модернизацията на жп възел Русе са заложени 66.6 млн. евро, от които 1.6 млн. евро са отчетени като осигурени за проучвания. Остават необходими 65 млн. евро за проектиране и строителство.

При Горна Оряховица прогнозната стойност е 127.6 млн. евро, от които 2.6 млн. евро са отчетени като осигурени, а 125 млн. евро остават необезпечени.

За двата проекта се предвижда проучванията да приключат през 2028 г., а основните дейности – през 2034 г. 

През февруари 2026 г. НКЖИ обяви обществена поръчка за проектиране на възлите Русе, Горна Оряховица и Варна с обща прогнозна стойност над 7.5 млн. евро без ДДС. Процедурата беше под условие, като изпълнението трябва да започне след потвърждение за осигурено финансиране.

Западната ос: „Струма“, железницата до Видин и близо 700 млн. евро за Враца – Монтана

Западното направление свързва Солун с България през Кулата, София и Видин, като продължава към Калафат и вътрешността на Румъния.

Сред проектите с най-висок приоритет – категория I – е довършването на „Струма“ в района на Кресна. В тристранния план са разграничени две части на участъка между Крупник и Кресна с посочена дължина по 23.6 км, всяка оценена на 913 млн. евро. За първата, която би трябвало да се явява платното Кулата - София, е предвидено приключване през 2031 г., а за втората (платното София - Кулата) – през 2035 г. Общата индикативна стойност на двете позиции достига 1.8 млрд. евро, без отчетено осигурено финансиране.

Отделно са заложени още 15 млн. евро за проектиране и строителство на около 2 км от края на магистралата до ГКПП „Кулата“, със срок 2030 г. И тази сума остава неосигурена според документа.

Припомняме, че реализацията на „Струма“ в района на Кресна вече напредва по направлението към София. От ноември 2025 г. се строи обходът на Кресна, а през септември 2026 г. проектът за подробен устройствен план на Лот 3.2.1 беше разгледан от експертния съвет към МРРБ.

Паралелно АПИ представи ново проектно решение за направлението София – Кулата, което трябва да изведе и двете магистрални платна извън Кресненското дефиле. Това обаче е отделен етап от подготовката и двата срока в тристранния план не следва автоматично да се приравняват към конкретните договори и лотове на АПИ.

Друг важен приоритет е модернизацията на железопътното направление София – Видин. За 84.3-километровия участък Мездра – Медковец са предвидени 985.5 млн. евро, изцяло без осигурено финансиране в плана, със срок 2034 г.

Междинната отсечка Медковец – Срацимир, дълга 45 км, е оценена на 459 млн. евро. От тях 198 млн. евро са отчетени като осигурени по Механизма за свързване на Европа, а необходимите допълнителни средства възлизат на 261 млн. евро. Завършването е предвидено през 2029 г.

За последните 21 км между Срацимир и Видин са заложени 323 млн. евро, без осигурено финансиране, със срок до края на 2034 г.

Така трите отсечки са оценени на общо 1.7 млрд. евро, от които 198 млн. евро са осигурени според международния план, а 1.5 млрд. евро остават като финансова потребност.

Националната подготовка на отделните участъци също е неравномерна. За Медковец – Срацимир вече има избрани строителни изпълнители и подписани договори, а в края на 2025 г. правителството одобри национално съфинансиране с отделно постановление. За сметка на това НКЖИ прекрати през август 2026 г. поръчката за проектиране и строителство на участъка Видин – Срацимир с прогнозна стойност 282.4 млн. евро без ДДС. Мотивът бяха пропуски в документацията, които не могат да бъдат отстранени без промяна на условията. Стойността на прекратената процедура е различна от оценката за съответния участък в тристранния план, но само от това не може да се прави извод за оскъпяване.

В категория I е и модернизацията на железопътните участъци Радомир – Перник и Перник – София. За първия, дълъг 17.2 км, са предвидени 272 млн. евро със срок 2032 г., а за втория – 575 млн. евро със срок 2034 г. Общата стойност е 847 млн. евро, без осигурено финансиране в плана.

Към същия проект има и отделна позиция за проучвания на 62.3-километровото направление Волуяк – Храбърско – Разменна – Перник/Батановци за 2.85 млн. евро. Средствата също са отчетени като неосигурени, а срокът е 2032 г.

Сред пътните инвестиции с най-висок приоритет е и направлението Враца – Монтана, включващо две отделни части. Разширяването на 15-километровия обход на Враца от две на четири ленти е оценено на 225 млн. евро. За изграждането на нов 30-километров четирилентов участък между двата града са заложени още 465 млн. евро. Така общата стойност е 690 млн. евро, без осигурено финансиране, с ориентировъчен срок 2035 г.

Припомняме, че в началото на октомври стана ясно, че държавата възнамерява да търси европейски средства за двете инвестиции. Тогава регионалният министър обяви, че предстои приключване на първия етап от проектирането и избора на трасе, след което трябва да се премине към екологичните процедури.

Висок приоритет, но по-ниска готовност: Радомир – Кулата и Софийският жп възел

В категория III на западната ос е включена модернизацията на 165-километровата железопътна линия Радомир – Кулата. Общата индикативна стойност е закръглена в плана на 1.2 млрд. евро, като цялата сума е без осигурено финансиране. Отделно са разбити 11.3 млн. евро за актуализиране на предварителния проект и подготовка на техническата документация до 2030 г. и около 1.2 млрд. евро за строителството до края на 2036 г.

В същата група е модернизацията на Софийския железопътен възел и свързаните с него нови железопътни трасета. За западния железопътен обход на столицата са заложени 190 млн. евро със срок 2033 г., а за модернизацията на самия възел – 400 млн. евро, със срок 2034 г.

Най-скъпата инвестиция в тази група е новата железопътна връзка Столник – Мездра, която трябва да включва 13-километров тунел. Тя е оценена на 1 млрд. евро, като проучванията трябва да приключат до 2032 г., а проектирането и строителството – до края на 2037 г.

За трите проекта са предвидени общо 1.59 млрд. евро, без осигурени средства в международния план.

Източната ос: Железопътните връзки към Черно море и два потенциални нови моста

Източното направление има за цел да осигури алтернативна транспортна връзка между Александруполис, Бургас, Варна и Констанца, включително към румънската и украинската транспортна мрежа. При него разделението между проектите с най-висок приоритет и тези с по-ниска готовност е особено отчетливо.

В категория I е поставено проучването на допълнителни връзки между България и Румъния, включително възможностите за нови мостове над Дунав при Силистра – Кълъраш и Никопол – Турну Мъгуреле. За тях обаче все още няма определена прогнозна стойност, нито конкретизиран размер на осигуреното и необходимото финансиране. До края на 2029 г. се предвиждат съвместна координация и проучвания за уточняване на потенциалните връзки.

По този начин високият приоритет в плана се отнася до подготвителния етап, а не до вече финансово обезпечено строителство на двата моста.

Основните железопътни инвестиции по източната ос са в категория III – висок приоритет, но по-ниска степен на готовност. Сред тях е удвояването на 75 км от железопътното направление Пловдив – Бургас. Проектът е оценен на 200 млн. евро, без осигурено финансиране, с ориентировъчен срок 2040 г. В случая сумата не се отнася за цялата железопътна линия между двата града, а само за предвидените 75 км ново удвояване.

Значително по-голям ресурс е необходим за удвояването на железопътната линия Карнобат – Синдел, част от връзката между Бургас и Варна. Стойността е 587.2 млн. евро, от които 130.4 млн. евро са отчетени като осигурени, а оставащите финансови потребности са 456.8 млн. евро. Завършването е планирано за 2034 г.

Третият важен обект е модернизацията на железопътния възел Варна, оценена на общо 201.3 млн. евро. От тях 3.8 млн. евро са отчетени като осигурени за проучвания, които трябва да приключат през 2028 г., докато останалите 197.5 млн. евро за проектиране и строителство са неосигурени. Срокът за основните дейности е 2034 г.  Проектът е част от общата поръчка на НКЖИ за проектиране на трите железопътни възела Русе, Горна Оряховица и Варна, обявена през февруари 2026 г.

Кои големи проекти остават за бъдеща оценка?

Макар международният план да дава висока приоритетност на редица пътни и железопътни инвестиции, част от големите български проекти са поставени в категориите IV и V. Това са инициативи, чието значение за коридорите и възможностите за последваща реализация предстои да се оценяват.

Освен магистралното продължение Велико Търново – Николаево –  „Марица“, в категория V попада и магистрала „Черно море“ между Бургас и Варна. За нейното 115-километрово трасе е посочена прогнозна стойност от 2.93 млрд. евро и ориентировъчно завършване през 2035 г., без осигурено финансиране.

В същата категория е включен и бъдещият 85-километров път Варна – Кардам, оценен на 463 млн. евро, както и 97-километровото направление Русе – Разград, свързано с  „Хемус“, с прогнозна стойност 468 млн. евро. И за двата проекта в таблицата не са отчетени осигурени средства, нито е определен конкретен срок за завършване.

Отделно е посочена пътната връзка Нимфея – Маказа – „Марица“, за която прогнозните инвестиционни разходи все още не са определени. За участъка Нимфея – Маказа е записана 2029 г., докато за останалата част липсва конкретен срок.

В категория IV е поставено направлението София – Монтана, което трябва да осигури по-пряка връзка между столицата и Северозападна България. За него е посочена 2035 г., но все още няма инвестиционна оценка или конкретизиран финансов ресурс.

Сред проектите за бъдеща оценка е и направлението през Рудозем към Гърция, включително бъдещата връзка Рудозем – Смолян – „Тракия“, за която няма посочена стойност.

Разпределението на тези инвестиции в последните две категории не означава, че те са изключени от националните планове или че държавата се е отказала от реализацията им. То показва, че в рамките на тристранния документ те все още не са поставени на същото ниво на приоритетност и готовност като първите три категории.

Основното предизвикателство пред България, Гърция и Румъния остава осигуряването на необходимите средства. Планът предвижда координирано търсене на финансиране както по действащите европейски програми, така и в рамките на следващия бюджет на ЕС за периода 2028 – 2034 г. Сред възможностите са Механизмът за свързване на Европа, Европейската инвестиционна банка и публично-частните партньорства.

Трите държави предвиждат инвестиционният списък да се актуализира ежегодно, включително по отношение на проектната готовност, финансирането и сроковете за реализация.