Тунелът под Шипка е в европрограмата, но без пари и в екологичен капан

Тунелът под Шипка формално остава част от Програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г., но към момента за него няма свободен европейски ресурс. Нещо повече – Агенция „Пътна инфраструктура“ не може да кандидатства за финансиране по програмата заради екологични условия, свързани с преминаването на трасето през природен парк „Българка“.

Това става ясно от писмени отговори на Министерството на транспорта и съобщенията – Управляващ орган на Програма „Транспортна свързаност“ – и на АПИ до Economic.bg.

Така един от най-чаканите инфраструктурни проекти в България се намира в парадоксална ситуация: не е отпаднал от европейската програма, но в нея няма свободни средства за него. На този фон държавата твърди, че не се отказва от проекта, но няма обявен конкретен алтернативен източник на финансиране, а съдебно решение от 2024 г., което изглеждаше като премахване на пречка, всъщност не е достатъчно, за да „отпуши“ проекта за еврофинансиране.

Проект „Обход на гр. Габрово от км 20+124,50 до км 30+673,48, включително тунел под връх Шипка“ е включен в Приоритет 2 на Програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г. и не е отпаднал от нея. За неговата реализация към настоящия момент няма свободни средства в Програмата“, посочват от МТС в отговор до Economic.bg.

На въпрос какви алтернативни механизми за осигуряване на средства се разглеждат, министерството не посочва конкретен източник. От там обясняват, че размерът на бъдещото финансиране ще бъде определен след приключване на съответните процедури по планиране и одобрение – според наличния ресурс, допустимостта на разходите и правилата на съответния инструмент.

АПИ: Не можем да кандидатстваме

Отговорът на АПИ дава повече яснота защо проектът, макар и включен в програмата, не може реално да получи европейско финансиране на този етап.

Проектът за изграждане на обход на град Габрово, включително тунел под връх Шипка, е част от приоритетните обекти в Програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027. Към момента АПИ не може да кандидатства за финансиране на проекта поради поставените изисквания в екологичната оценка на Програмата“, посочват от Пътната агенция в отговор до Economic.bg.

И допълват, че изискванията са свързани с извършване на допълнителни оценки за преминаването на трасето през територията на природен парк „Българка“. Паркът включва защитени зони за опазване на диви птици, природни местообитания, дива флора и фауна. Според АПИ, тези оценки трябва да бъдат направени след определяне на специфичните цели и мерки, както и след приемане на План за управление на природен парк „Българка“.

Това е много важен нюанс, който обяснява защо съдебното решение от 2024 г. не е отпушило автоматично проекта, както се смяташе.

Припомняме, че План за управление на природен парк „Българка“ беше приет от Министерския съвет с Решение № 894 от 30 декември 2021 г. и публикуван в Държавен вестник на 4 януари 2022 г.

Още през януари 2024 г. тогавашният регионален министър Андрей Цеков посочи, че проектът се бави заради „плеяда от проблемни казуси“. Един от тях беше именно свързан с ПП „Българка“. Цеков обясни в парламента, че тъй като проектът трябва да се финансира по Програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г., са необходими допълнителни екологични процедури. Те включват оценка за преминаването на трасето през природния парк и защитените зони за птици.

Тогава министърът посочи, че тези мерки трябва да са съобразени с Плана за управление на ПП „Българка“. Проблемът беше, че на 9 февруари 2023 г. Административен съд София-град вече беше отменил решението на Министерския съвет, с което планът е приет. Към януари 2024 г. делото все още не беше приключило окончателно, защото решението беше обжалвано пред Върховния административен съд.

На 1 април 2024 г. ВАС окончателно остави в сила решението на първата инстанция. Т.е. окончателно беше отменено решението на МС за приемане на Плана за управление на ПП „Българка“.

Тогава изглеждаше, че проектът може да бъде отпушен. Причината е, че спорният План съдържаше рестрикции в зоната, където попада бъдещият тунел под Шипка. Община Габрово посочваше, че в Плана е била записана забрана за всякакво ново строителство, с ограничени изключения, а това е поставяло под съмнение реализацията на финалния етап от обхода на Габрово – именно тунела под Шипка.

Но последвалите отговори на АПИ показват, че съдебното определение не решава целия проблем. То премахва спорния План и заложените в него рестрикции, но не отменя изискванията на екологичната оценка на Програма „Транспортна свързаност“. Напротив, според Пътната агенция, за да кандидатства проектът за финансиране, трябва да има допълнителни оценки за трасето през ПП „Българка“, след определяне на специфичните цели и мерки и след приемане на план за управление на парка.

Необходимо е да бъдат направени изменения в Плана за управление на Природен парк „Българка“, който предвижда ограничения в зоната на тунела под Шипка. Планът, приет с решение на Министерския съвет през 2021 г., е отменен с решение на съда през 2024 г. и съответно Министерството на околната среда и водите е компетентната институция, която следва да предприеме необходимите дейности“, допълват от Агенцията.

Така решението на ВАС премахна една пречка, но не отпуши проекта за европейско финансиране. Старият План вече не действа като забрана, но липсата на нов валиден режим и незавършените екологични процедури продължават да блокират възможността АПИ да кандидатства за средства.

Съдът отмени Плана заради съществени нарушения при приемането му. В решението на ВАС се посочва, че процедурата по приемането е трябвало да бъде повторена преди внасянето на проекта в Министерския съвет, а сред мотивите са проблеми с преценката за необходимостта от екологична оценка и с общественото обсъждане.

До момента в изпълнение на предвидените екологични процедури са разработени специфичните и подробни цели за защитените зони и те са утвърдени със заповеди на министъра на околната среда и водите. Сключен е и договор за извършване на анализ спрямо разработените и одобрени специфични цели на защитените зони от Натура 2000“, допълват от АПИ.

Темата се отвори, след като през юли 2026 г. регионалният министър Иван Шишков съобщи в парламентарната ресорна комисия, че европейско финансиране за проекта няма.

Направен е опит да бъде финансирано с европейски средства. Но няма европари, включително от програмата, която би трябвало да финансира този обект“, заяви Шишков.

Той посочи още, че реално строителство не се очертава скоро, защото има процедурни проблеми, включително отчуждителни и екологични.

Пак казвам, първо има достатъчно процедурни проблеми, които не просто са наследени, те не дават възможност да започне реалното строителство“, каза Шишков.

Министърът потвърди и че тунелът под Шипка няма да бъде част от бъдещото продължение на магистралата Русе – Велико Търново към Маказа. Причината е, че направлението изисква магистрален габарит, а тунелът под Шипка е проектиран с по една лента за движение в посока. Така проектът губи и друг важен аргумент – че ще бъде част от бъдещия високоскоростен коридор между Русе и Маказа.

Протоколът: включен, но без осигурено финансиране

Същата картина се потвърждава и от протокол от първото заседание на Подкомитет „Пътни проекти и пътна безопасност“ към Комитета за наблюдение на Програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г. Заседанието е проведено на 9 февруари 2026 г., а протоколът е от 27 април 2026 г. В него изрично е записано, че проектът за обход на Габрово, включително тунел под връх Шипка, е включен в ПТС, но за момента е без осигурено финансиране.

Като основен риск пред проекта в протокола е посочено забавяне на строителството заради съгласувателни процедури по одобрение на проекта и актуализиране на ПУП.

Още тогава е посочено, че от обща дължина 10.5 км, има издадено разрешение за строеж единствено за първия участък с дължина 2.6 км (от км 20+124.50 до км 22+700), представляващ северния подход откъм Габрово. Към февруари 2026 г. АПИ докладва, че за него „предстои подписване на Протокол 2А“ за откриване на строителна площадка.

Хронологията на документите обаче разкрива ярък пример за административен застой – пет месеца по-късно, в писмен отговор на регионалния министър от 11 юни 2026 г., се оказва, че този протокол все още не е факт, тъй като в него се посочва, че „се подготвят необходимите документи“ за съставянето му.

От протокола става ясно, че вторият участък (от км 22+700 до км 27+680), който обхваща същинското трасе към тунела и самия тунелен участък, се налага актуализация на техническия проект заради промени в нормативната уредба за тунелите.

Третият участък е последната приблизително 3-километрова част от проекта. За нея, от протокола става ясно, че се изготвя нов идеен проект за промяна на първоначалното решение. Причината е становище на ВиК – Стара Загора, според което старото трасе крие риск от засягане на санитарно-охранителни зони и водоподаването на град Шипка.

Така проектът изглежда блокиран едновременно на няколко нива: единственият разрешен за строеж участък все още не е реално започнат, средната част изисква актуализация на техническия проект, а последните километри трябва да бъдат препроектирани заради риск за водоснабдяването. Не е ясно дали от заседанието на Подкомитета до момента някои от тези казуси е решен.

На същото заседание на Подкомитета са обсъдени и алтернативни проекти, които могат да бъдат включени в Програма „Транспортна свързаност“. Сред предложените от АПИ спасителни алтернативи са обходът на Казанлък и няколко проекта за пътна безопасност – пътен въсел на път I-5 в област Габрово (на стойност 10 млн. евро), преобразуване на кръстовище на път I-5 в област Стара Загора в кръгово (3 млн. евро), интелигентни транспортни системи по „Тракия“ и регионален контролен център за мониторинг и управление на ITS (7.5 млн. евро).

Този процедурен хаос напълно легитимира думите на министър Иван Шишков от юли 2026 г., който по време на блиц контрол заяви, че „реално строителство не се очертава да започне скоро“ именно заради огромния обем отчуждителни и екологични проблеми. 

От АПИ, в отговора до медията ни, подчертават, че проектът остава важен за свързаността между Северна и Южна България и за развитието на трансграничните пътни връзки и икономическите центрове. Затова средствата за дейностите по него досега се осигуряват поетапно от държавния бюджет.

В средносрочната бюджетна прогноза 2026 – 2028 г. са заложени общо над 60.5 млн. евро за обекта, но тази сума не покрива цялостната му реализация.

Припомняме, че договорът за обхода на Габрово, включително тунела под Шипка, е на стойност малко над 183 млн. евро с ДДС. Той бе подписан през 2022 г. с „Консорциум ПСВТ“, в който водещ партньор е „Хидрострой“ АД, а участници са още „Пътни строежи Велико Търново“ АД и „Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД. Първоначално срокът за проектиране беше 8 месеца, но той вече беше удължаван няколко пъти. Реалното строителство трябва да продължи 3.5 години.

Така тунелът под Шипка остава в позната за българската инфраструктура ситуация – стратегически важен, политически обещаван, с подписан договор и частични разрешения, но без осигурено европейско финансиране, без изчистени екологични процедури и без ясен график за реалното строителство на самия тунел.