Аварийната тръба на тунела под Шипка може да стане активна

Аварийната тръба на бъдещия тунел под Шипка може да се използва като активна, така че движението да се осъществява еднопосочно в двете тръби. Подобна възможност вече се проучва, стана ясно от думите на регионалния министър Иван Шишков по време на парламентарния контрол в петък.

За тунела под връх Шипка се проучват възможността аварийната тръба да стане активна и движението да е еднопосочно от двете тръби“, заяви той в отговор на въпрос на депутата от ГЕРБ Томислав Дончев.

Ако бъде избран подобен вариант, той ще промени досегашната концепция за съоръжението. Според плановете, тунелът трябва да бъде с една активна тръба с двупосочно движение и една аварийна. Именно ограниченият му габарит през годините неведнъж е поставян под въпрос, включително от регионални министри, като недостатъчен за ролята, която тунелът би могъл да има в основната пътна връзка между Северна и Южна България.

Малкият габарит е и причината тунелът под Шипка да не е част от бъдещото магистрално направление от Русе през Велико Търново към Маказа. За него се планира преминаване през Прохода на Републиката, тъй като направлението изисква магистрален габарит, какъвто настоящият проект за тунела под Шипка не осигурява.

Засега обаче става въпрос за проучвана възможност, а не за окончателно решение.

Новината идва в момент, в който проектът за тунела отново е в процес на преработване. Отделно от идеята за използването на аварийната тръба, техническата документация за тунелния участък трябва да бъде актуализирана заради промените от август 2025 г. в Наредбата за техническите правила и норми за проектиране на пътни тунели.

Министър Шишков сам обърна внимание на това, като посочи, че променените правила могат да доведат до „доста сериозно препроектиране в частта на тунела“.

Проблемите с проектирането обаче не се изчерпват с тунелните норми. Както Economic.bg вече писа, промени се налагат и в последната приблизително 3-километрова част от трасето заради риска строителството да засегне водоизточници, свързани с водоснабдяването на град Шипка.

Именно тези натрупани обстоятелства вече имат отражение и върху сроковете по договора. През юли Агенция „Пътна инфраструктура“ и изпълнителят „Консорциум ПСВТ“ са подписали допълнително споразумение. В него са описани както необходимостта от актуализация на техническия проект за тунелите заради изменената наредба, така и допълнителните геоложки проучвания и новото техническо решение в участъка към южния край на проекта.

С анекса времето за завършване на обекта е увеличено с още 81 календарни дни – со 2201 дена, като със същия период се удължават и ключови срокове за проектантските работи.

Не само тунелът, а цялото направление

Въпросът на Томислав Дончев обаче постави проекта и в по-широк контекст. Според него, изграждането на самия тунел няма да е достатъчно, ако паралелно не бъдат решени пътните връзки от южната страна на Балкана. Дончев обърна внимание конкретно на Казанлък и призова да се провери докъде е стигнало проектирането на подхода към града и кога ще бъдат възложени необходимите обходни трасета.

По думите му, ако тунелът бъде изграден без необходимата пътна инфраструктура около Казанлък, новият трафик може вместо да реши проблем, да го прехвърли директно в населените места. Той настоя още проектът за тунела под Шипка да не бъде разглеждан като конкурент на останалите връзки между Северна и Южна България, включително направлението през Прохода на Републиката.

Шишков също отхвърли подобно противопоставяне и заяви, че тунелът под Шипка „не е забравен“, но подчерта, че правителството иска да работи по цялостни обекти, а не по отделни участъци без завършена свързаност.

Европари засега няма

Съществена част от спора между Дончев и Шишков беше и финансирането. Дончев припомни, че проектът фигурира в Приоритет 2 на Програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г., където ресурсът се разпределя между няколко големи пътни проекта, сред които „Струма“, Русе – Велико Търново и тунелът под Шипка. Според него в зависимост от напредъка на отделните обекти част от тях могат да получат европейско финансиране, а останалото да бъде довършено със средства от бюджета.

Шишков обаче заяви, че към момента европейско финансиране за самия тунел не може да бъде осигурено заради нерешения екологичен казус около природен парк „Българка“.

Европейската комисия няма да ни даде финансиране в момента да строим тунела под Шипка с европейско финансиране“, каза министърът.

В същото време той посочи, че държавата ще се опита да използва европейски средства за части от направлението, за които това е възможно – включително за подхода към Казанлък. По думите му е направен анализ кои компоненти могат да бъдат финансирани по европейските програми и кои не.

Това съвпада и с информацията, която Economic.bg вече съобщи. Проектът за обхода на Габрово, включително тунела под Шипка, формално остава в Програма „Транспортна свързаност“, но към момента за него няма свободен ресурс, а АПИ не може да кандидатства за финансиране заради неизпълнени екологични условия за преминаването през природен парк „Българка“.

На този фон единственият участък от проекта с разрешение за строеж остава северният подход откъм Габрово с дължина 2.6 км. Останалата част продължава да преминава през различни проектантски, екологични и отчуждителни процедури.

Шишков използва именно това като аргумент защо правителството не иска да започва отделни части без яснота за целия проект.

Проблемът е, че както обикновено, ние нямаме цялостен проект от край до край“, заяви той, като подчерта, че започването само на отделен участък няма да даде необходимия ефект.

Въпреки това министърът увери, че държавата не се отказва от съоръжението.

Тунелът под Шипка не е забравен“, заяви Шишков.