„Закъсняхме“: Пътната карта за пенсиите отново стана тема, но само на думи
Дисбалансите в пенсионната система продължават да се трупат, разширявайки ножицата между принос и пенсия
© ECONOMIC.BG / БТА
Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова.
Силно дискутираната през 2025 г. Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система на България отново излезе на дневен ред, но не и като документ. По време на първото разглеждане на бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) в бюджетна комисия от работодателските организации апелираха картата да се изготви, защото моментът за реформа вече е изпуснат.
За пореден път апелираме за разработване на Пътна карта за развитие на пенсионната система“, каза Станислав Попдончев, заместник-председател на Българска стопанска камара (БСК).
По думите му същият апел е бил отправен и по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Напомняме, че първо за такава карта се заговори миналата пролет, когато Народното събрание даде половин година на шест институции – включително министерствата на финансите и на социалната политика, КФН, НАП и др. – да изготвят документа. В края на 2025 г. такъв не съществуваше.
През годината тогавашният социален министър Борислав Гуцанов многократно предупреждаваше, че трябва темата внимателно да се обсъжда, защото пенсионната система е „изключително консервативна“ и че не може да се говори за реформи, а по-скоро за усъвършенстване на сегашния модел.
През декември 2025 г. Гуцанов започна все пак да говори за реформи, но ги обеща за 2026 г. Economic.bg допълнително се допита до ресорното министерство, по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), но отговор не последва.
Впоследствие правителството подаде оставка, дойде служебен кабинет, сега и редовен, а въпросът с пенсионната система си остана на заден план. Последно през май ресорният министър Наталия Ефремова заяви, че ще се направи преглед, а след това ще се предложат и мерки.
Добрин Иванов, заместник-председател на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) предупреди, че времето за реформи е закъсняло.
Времето за започването на разговори за реформи в пенсионната система не само е настъпило, то е закъсняло. Основната реформа трябва да върне справедливостта и да възстанови връзката между осигурителен принос и размера на пенсията“, добави той.
И поясни, че тази връзка в момента е прекъсната основно заради механизма на минималната пенсия, която 45% от пенсионерите получават, а половината от тях не достигат този размер и съответно взимат социално плащане през пенсионната система.
Според него е редно да се заговори за съотношението между осигурени лица и пенсионери. Той изведе данни, че у нас има 2.9 млн. осигурени и над 2 млн. пенсионери, което е съотношение 1.41. По думите му „това съотношение ще се влошава в следващите години, като тогава на 100 пенсионери, 65 души ще навършат трудоспособна възраст, а по-малко от тях влизат на пазара на труда“.
В хода на дискусиите председателят на комисията и депутат от „Прогресивна България“ Константин Проданов също потвърди наличието на дисбаланс.
Пенсионната система трябва да бъде с ясно дефинирана връзка между принос и права, а сега около 45% от пенсионерите са на минимална пенсия, което показва, че има някакво изкривяване там – дали защото не се осигуряват на реалните си доходи, дали защото с времето минималната пенсия се е движила по различен начин от средната, но наруши ли се този принцип, това ерозира доверието в системата“, коментира Проданов.
Натиск върху пазара на труда
Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС и бивш финансов министър предупреди и за друг недостатък на бюджета, а именно възможния натиск върху пазара на труда.
Няма много изненади в този бюджет и това е една от малкото добри новини“, посочи Горанов в началото на своето изказване.
Той потвърди, че законът е спазен (за увеличението на пенсиите и пр.), но от групата имат резерви към „увеличението на разходите за труд, които следват от предложения законопроект“.
Отиваме към икономически цикъл, който ще бъде предизвикателство пред пазара на труда“, заяви Горанов.
Той посочи, че увеличаването на разходите за труд през 2027 г. заради по-високите минимални и максимални осигурителни прагове „ще поставят под изпитание и без това оптимистичната прогноза за развитие на икономика“. Горанов добави, че това „ще окаже натиск върху пазара на труда“.
Напомняме, че днес Европейската комисия (ЕК) ревизира своите оценки за ръста на българската икономика. В Есенната си макроикономическа прогноза ЕК пише, че БВП на България ще нарасне с 2.7% през тази и 2.1% през следващата година. За сравнение, пролетните оценки бяха за 2.5% ръст през 2026 г. и 2.2% ръст догодина.
Прочетете още
- Гуцанов: Ключът за отпушване на пенсионната система е в сивата икономика
- Какво е реалното състояние на българската пенсионна система? (Графики)
- Мултифондовете са шанс за затъващата пенсионна система на България
- Сегашният пенсионен модел носи риска от повишаване на данъците в България
В края на дискусиите социалният министър Наталия Ефремова отговори на различните критики. Тя заяви, че увеличението на минималния и максималния осигурителен доход е „съществен елемент от приходната част“ и няма как МОД да е под размера на минималната работна заплата.
Бюджетът на ДОО има своите достойнства и залага, без увеличение на осигуровките, по-високи осигурителни плащания. Имаме комбинация от мерки, за да позволим задоволяване на нуждите на хората“, добави ресорният министър.
Тя подчерта, че линията на бедност не е индикатор, свързан с принципите на осигурителната система, а в нея единственият принцип е „принос – права“.
Нулев данък
В хода на дискусиите неколкократно бяха споменавани данъчните облекчения за деца и Ефремова обясни, че с тях се получава ситуация, при която някои семейства плащат почти нулев данък. Така например семейство с двама родители с доход около МРЗ и 1-2 деца, в края на годината, когато се възстановяват предварително внесените данъци, ще има нулев данък.
Тоест вървим в посока на това семейства с минимални доходи да не плащат данък. Изчисленията показват, че ако семейството взима около средния доход, това означава, че данъкът, който ще са платили до края на годината, ще бъде около 5%, което също е по-малко от плоския данък и това е постижение“, добави Ефремова.
Впоследствие бюджетът на ДОО бе приет с 12 гласа „за“, 2 „против“ и 9 „въздържали се“.
Основни параметри
Ето и основните параметри на план-сметката за догодина:
- МРЗ: 660 евро;
- Минимален осигурителен доход - ръст от 6.4%, за самоосигуряващите се — 660 евро.
- Максимален осигурителен доход - 2 400 евро;
- Минимална пенсия за стаж и възраст: 347.51 евро до 30 юни, а от 1 юли - 374.62 евро;
- Таван на пенсиите: 1 738.40 евро;
- Обезщетение за отглеждане на дете до 2 г. (и до 8 г. от бащата) - 450 евро;
- Обезщетения при неизползван отпуск (бременност и раждане, осиновяване до 5 г., отглеждане до 2 г.) - 75% от обезщетението при ранно връщане на работа.