МРРБ получи изненадващ допълнителен милиард с Бюджет 2027
Между първоначалния проектобюджет, качен в сайта на МФ и одобрения от правителството законопроект ограничението е увеличено с 66%
© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) изненадващо получи възможност да поеме нови финансови ангажименти за още 1 млрд. евро през 2027 г. Това става ясно от сравнение между първоначално публикувания от Министерство на финансите за обществено обсъждане проектобюджет и законопроекта, одобрен от Министерския съвет на 16 ноември. Максималният размер на ангажиментите, които ведомството на Иван Шишков може да поеме през следващата година, е увеличен от 1.51 до 2.51 млрд. евро, без същевременно да се увеличават предвидените му бюджетни разходи.
Този допълнителен милиард за МРРБ не е споменаван в съобщението до медиите, което пресцентърът на Министерския съвет изпрати след извънредното заседание в понеделник.
Промяната позволява на министерството да поема по-големи бъдещи финансови задължения, включително чрез сключването на договори, чието изпълнение и разплащане може да продължи през следващите години. Това обаче не означава, че МРРБ получава допълнителен 1 млрд. евро за разходване през 2027 г.
За увеличението пръв съобщи депутатът от „Демократична България“ Мартин Димитров, който определи допълнителния 1 млрд. евро като „празен чек“ и поиска обяснение за предназначението му.
Темата излезе на дневен ред на фона на заседанието на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, която днес, 17 ноември, разглежда на първо четене проектобюджета за 2027 г. Очаква се въпросът за увеличените ангажименти на МРРБ също да бъде поставен по време на обсъждането.
Economic.bg изпрати запитване до регионалното министерство с искане да уточни причините за увеличението. До публикуване на материала, отговор не беше върнат.
Какво показват документите?
Проверка на Economic.bg в различните версии на проектобюджета потвърждава увеличението с точно 1 млрд. евро.
В първоначално публикувания от Министерството на финансите законопроект, на стр. 45, чл. 23, ал. 3, т. 1, е записано, че максималният размер на ангажиментите за разходи, които МРРБ може да поеме през 2027 г., е 1 510 993.9 хил. евро, или малко над 1.51 млрд. евро.

В законопроекта, одобрен с Решение №868 на Министерския съвет, същият показател вече е 2 510 993.9 хил. евро, или приблизително 2.51 млрд. евро.
Правителството одобрява тази версия на своето заседание на 16 ноември, след което я внася в Народното събрание. В парламента документът е регистриран със сигнатура №52-602-01-71 и дата на постъпване 16 ноември 2026 г. Във внесения в Народното събрание законопроект увеличената сума е запазена. Тя може да бъде видяна на стр. 47, чл. 23, ал. 3, т. 1.

Така между първоначално публикувания проект и одобрения от правителството текст допустимите нови ангажименти на ведомството нарастват с приблизително 66.2%.
Същевременно няма промяна в другия показател по чл. 23, ал. 3, т. 2 – максималният размер на новите задължения за разходи, които МРРБ може да натрупа през 2027 г. Той остава 1 136 360 хил. евро, или 1.136 млрд. евро, и в двата варианта. Непроменени остават и общите бюджетни разходи на министерството за 2027 г., които възлизат на 1 210 251.6 хил. евро, или приблизително 1.21 млрд. евро.
Следователно промяната не представлява отпускане на допълнителен 1 млрд. евро за непосредствено разплащане през 2027 г. Тя увеличава максималната стойност на новите ангажименти, които министерството има право да поема през годината, включително по договори с изпълнение и плащания в бъдещи бюджетни периоди.
Допълнителна проверка на Economic.bg показва, че увеличението на лимита с 1 млрд. евро не е съпроводено с промени в тригодишната инвестиционна програма на МРРБ.
Променена е и разпоредбата за ограниченията
Сравнението на документите показва още една промяна, непосредствено след увеличения лимит. В първоначалния проект на Министерството на финансите чл. 23, ал. 4, стр. 45 изрично забранява на МРРБ да поема нови ангажименти и задължения над максималните размери по ал. 3, освен в определени случаи, предвидени в Закона за публичните финанси.
В одобрения от Министерския съвет законопроект тази разпоредба е заменена с нов текст, който гласи:
За утвърдените показатели по ал. 3 не се прилага разпоредбата на чл. 106.“
Същата формулировка е запазена и във внесения в Народното събрание проект, която е видима в чл. 23, ал. 4, стр. 48.
Чл. 106 от законопроекта урежда възможността Министерският съвет да извършва промени в максималните размери на ангажиментите и новите задължения за разходи след представянето на годишните финансови отчети за 2026 г. Следователно освен увеличението на лимита е предложено и специално изключение от този механизъм за МРРБ.
Това не означава, че министерството получава неограничено право да сключва договори. В чл. 23, ал. 3 продължава да има конкретен максимален размер 2.51 млрд. евро. Необходимостта за отделно изключение обаче, както и неговата връзка с увеличението на допустимите ангажименти, не е изрично обяснена в самия законов текст.
За какво ще бъде използван допълнителният милиард?
В публичното си изявление Мартин Димитров поставя въпроса защо лимитът е увеличен между двете версии на бюджета и настоява Министерството на финансите да представи разбивка на допълнителния ресурс по програми, проекти, общини и години на плащане.
Според депутата, промяната създава възможност за сключване на нови договори, които ще трябва да бъдат разплащани през следващите години. Той обръща внимание и на предлаганите изменения в правилата за Инвестиционната програма за общински проекти, при която годишният таван за плащания остава 600 млн. евро.
Към момента обаче от разгледаните бюджетни разпоредби не става ясно дали допълнителният 1 млрд. евро е свързан с общинската инвестиционна програма, с дейността на Агенция „Пътна инфраструктура“, с ВиК проекти или с други направления в ресора на МРРБ.