Мерките срещу инфлацията – реален ефект или прах в очите?
Фокусът върху храните е бягство от проблема, тъй като не те са основен двигател на по-високите цени, смятат икономисти
© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Текстът е включен в дигиталното издание „Лидерите в ритейла“, което е част от по-големия проект на Economic.bg – RATE. В него представяме лидерите в различни сектори на икономиката, анализираме динамиките в съответните индустрии и представяме тенденциите на пазара – research, analysis, trends by Economic.bg.
Мерките на държавата за наблюдение на цените и опитите ѝ да ограничи техния ръст няма да постигнат желаните цели, а ще имат обратен ефект, последици за пазара и конкуренцията, по-високи цени на други стоки и дори риск Европейската комисия (ЕК) да даде България на съд. За тези рискове предупредиха икономисти в разговор с Economic.bg за специалното дигитално издание „RATE | Лидерите в ритейла“, в което представяме най-големите компании в сектора, развитието на пазара, ключовите тенденции и гледната точка на потребителите.
Сред засегнатите теми в разговорите бяха промените в Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), които доц. д-р Щерьо Ножаров от УНСС определи като механизми с „непоправими недостатъци“.
Да тръгнеш по такъв начин да управляваш пазар е неадекватно и е анахронизъм“, каза доц. Ножаров.
Причината? Административно изчислената стойност винаги е статична, т.е. когато тя се публикува, тя вече не отговаря на реалността, защото реалните пазарни цени се променят на часова база в зависимост от логистичните вериги и енергийните разходи.
Според него в това се корени и основният проблем, а именно, че администрацията няма достъп до реалните нетни доставни цени, индивидуалните търговски отстъпки, бонусите за обем и логистичните разходи на всяка отделна фирма.
Използват се средни борсови данни, което изкривява реалността“, казва той.
Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ) направи подобно заключение. Той припомни, че подобни опити се правят от 2022 г. насам, когато инфлацията при храните надхвърли 20%. Според него, промените в двата закона основно дават повече власт на регулаторите и целят да принудят големите търговци да поддържат максимално ниски цени на храните.
Идеята, че ако има една проблемна верига на доставки, при която много от проблемите се зараждат още на етап производство, и че това може да бъде решено само ако регулираме крайно това, което виждаме на една каса, се оказва почти невъзможно“, посочва той.
Ганев обясни, че предизвикателствата тръгват много по-рано във веригата, включително липсата на напояване, липса на сдружаване и коопериране, разпокъсаност на земята, насочване на средства предимно към зърнопроизводството, свръхконцентрация на средства, проблеми от местно естество.
Няма как поправиш всички тези структурни проблеми с опит да регулираш крайната цена. От икономическа гледка точка, това е неразрешима задача“, посочи той.
Административно обаче методика за изчисляване на „справедлива стойност“ може да се приеме, но тя ще създаде работа за много администратори, затова въпросът е дали тази работа не пречи на пазара, вместо да му помага.
Разминаване с европейското право
Ножаров подчерта и друг проблем – да, термините „несправедливи“ и „прекомерно високи цени“ съществуват в чл. 102 от Договора за функционирането на ЕС, но само в контекста на злоупотреба с господстващо или монополно положение.
Да тръгнеш да твърдиш, че тези термини са европейски и да ги прилагаш към свръхконкурентен пазар, какъвто е пазарът на бързооборотни храни, е недопустимо“, коментира преподавателят.
По думите му, такова тълкуване в практиката на Съда на ЕС не съществува, а понятието „справедлива стойност“ фигурира и в международните счетоводни стандарти, но там служи за оценка на финансови активи от типа на деривати и има за цел да се избегнат сделки между свързани лица на капиталовите пазари. Използва се и при регулирани монополни пазари – енергетика, топлоснабдяване, отчасти ВиК.
Ганев пък обяснява, че текстовете формално стъпват на европейски практики, но са надградени до степен, в която вече не им съответстват.
Нивото на детайл на регулацията е твърде голямо“, каза той за списъка с нелоялни търговски практики.
Той обръща внимание и на методиката за икономическа обоснованост на увеличението на цените, която според него показва най-ясно разминаването с реалния пазар.
Наистина не отговаря на пазарната логика, тъй като първо никой не прави такъв тип модел нито на ниво продукт, нито на ниво обект“, посочи Ганев.
Ганев се позовава на изследване на ЕЦБ отпреди около година за факторите при ценообразуването на големите търговци – поведение на конкурентите, търсене, пазарна позиция, преследвани маржове, риск, очаквания, опит да задържиш пазар.
Има много и различни фактори, които са свързани с търсенето, с други цели на компанията, а не просто с механизъм едни разходи да се вдигат и да ги пренасяш на двайсет вида кофички кисело мляко и три хляба. Това не работи така“, обобщи Ганев.
Кой ще плати сметката
Ножаров очаква два ефекта, които според него не са коментирани достатъчно. Първият е изтласкването на малките търговци. Големите вериги имат цели отдели за съответствие с регулациите, натрупали са опит с доказването на разходи пред институциите. За малките и средните магазини това може да бъде само външна услуга, която финансово е непоносима.
На практика ще бъдат административно притиснати да продават по наложената методика, докато големите вериги могат да обосновават разлика“, казва Ножаров, като добави, че според него ефектът е дискриминационен за малките и средните.
Вторият ефект е свързан с асортимента. Новите и иновативните продукти изискват по-високи маркетингови и логистични разходи в началото, а оттам и по-висок марж – нещо, което трудно се вписва в административната матрица.
Кой ще тръгне да се занимава с иновативни или био продукти, като от началото трябва да доказваш справедлива стойност“, пита той. Губещи според него са потребителите – от гледна точка на полезност и разнообразие.
Ножаров сочи и унгарския прецедент, където мярката доведе до свиване на асортимента и до шринкфлация: сирене от 400 грама става 350, за да изглежда цената формално справедлива. Успоредно с това поскъпват стоките извън наблюдаваните списъци.
Ще вдигнат цената на боята за обувки, която всеки ползва, нищо, че не се води стока от първа необходимост“, дава пример той.
Ганев очаква опростяване на бизнес моделите. Колкото по-сложен е един бизнес, с повече доставчици и повече различни взаимоотношения, толкова по-уязвим става на санкции.
Това би дало стимул да се работи с по-малко доставчици, може би с по-големи, което би затворило достъпа на по-малки български доставчици“, смята той.
Един от текстовете за нелоялни практики визира именно различните надценки при различните доставчици – тоест гъвкавостта, с която се работи с големия и малкия, с чуждия и българския.
Ножаров добавя и друг аргумент: веригите вече няма да могат да хеджират риска си чрез такси и бонуси при работа с по-малки и по-нестабилни доставчици, което ще ги тласне към няколко големи международни доставчици, обикновено от внос.
Той предупреждава и за ефекта върху собствените марки на веригите – продукти, които се произвеждат в големи обеми при гарантиран пласмент и се продават с минимален марж.
Ако договорите за тях бъдат третирани по същия рестриктивен начин, разходите за администрирането им ще нараснат и за да балансират цените на други стоки, които не са техни, (веригите) ще увеличат цената на собствените марки, с което се сближават цените им с брандовете продукти и реално потребителите ще загубят“, каза още преподавателят.
Какво ще стане с промоциите
И двамата експерти очакват известно свиване – и като брой, и като размер.
Ганев обясни, че половината пазар минава през акции и промоции, а това според него е форма на споделяне на тежестта: потребителите, които могат да пазаруват по всяко време, плащат малка премия, която финансира ниските цени за тези, които целенасочено чакат промоция.
Ако атакуваме това поведение, по-скоро не разрешаваме проблем, а пречим на решение“, казва той.
Икономистът обръща внимание и на това кой стои зад натиска срещу промоциите – големи земеделски производители, които искат по-голяма пазарна сила за себе си.
Има настройване срещу промоциите, което идва от големите земеделски производители, които казват: „Ние не искаме промоции, тъй като и ние понасяме част от тежестта. Искаме си реална цена, а справедлива стойност за нас“. Но не казват цялото изречение, че това означава по-висока крайна цена“, сподели Ганев.
Той добави, че в търговията съществуват два легитимни модела – вериги с постоянно ниски цени и вериги със силни промоции – и че е логично двата да могат да съществуват едновременно, вместо държавата да обявява единия за по-лош.
Ганев отбеляза още, че промените в Закона за защита на конкуренцията вече са в сила, за разлика от двете методики, които тепърва се обсъждат. Според него именно там може да се очаква преразглеждане, тъй като са записани десетки нелоялни практики, някои от които вече създават проблеми.
Прозрачността, която сближава цените
Задължението веригите да публикуват ежедневно цените си влиза в колизия със Закона за защита на конкуренцията, който сочи точно тази проследяемост като фактор за установяване на съвместно господстващо положение.
Ножаров не вярва, че потребителите ще използват информацията.
За да спестиш 50 стотинки от масло, няма да загубиш половин час, при условие че трябва да закараш детето на училище“, казва той.
По-важен според него е другият ефект – алгоритмичното ценообразуване. Днес не са нужни хора, които да следят цените: алгоритъмът наблюдава конкурентите и уеднаквява цените автоматично.
Тези, които са продавали на по-ниска цена, сега ще си вдигнат цените и ще влязат в общия коридор“, предупреждава преподавателят.
Ганев е по-скептичен, че прозрачността променя нещо съществено, защото цените и без това не са тайна – печатат се в брошури и всеки ги вижда.
Конкуренцията на този пазар не идва през това, че единият не знае какво прави другият“, казва той.
Тя идва от структурата: половината пазар е при големите, другата половина при квартални, специализирани магазини, пазари и тържища, а в градове като Хасково и Плевен навлизат местни вериги с българска собственост.
„Потенциално има риск“
Потенциално има риск“, каза Ганев в отговор на въпроса дали Европейската комисия няма да даде България на съд заради мерките.
Той уточнява, че част от играчите на пазара вече са отправили критики дали целият пакет отговаря на европейското законодателство.
Ножаров е далеч по-категоричен. Той напомня, че тази година Комисията вече заведе дело срещу Унгария заради ограничаването на търговската надценка до 10% при основни храни и 15% при дрогерийни стоки.
Реално при нас е същото“, смята той. Аргументът му е, че ако отклонението надхвърли 10%, търговецът влиза в процедура на засилено наблюдение и контрол, а в общата процедура по контрол могат да се налагат санкции.
Ами че това си е таван на цените“, казва Ножаров.
Според него френският пример, на който се позовават вносителите, е само за информационни цели, а не за засилено наблюдение, проверки и контрол. Прогнозата му е конкретна: ако законът остане в този вид, в рамките на година Комисията ще заведе дело срещу България.
Ножаров сочи и гръцкия опит от 2021 г. с таван на брутния марж при бързооборотните стоки. Вместо да свалят цените, мерките накарали международните вериги да променят грамажите на продуктите – практика, която оттам се пренесла и в България.
Отделен въпрос е капацитетът на институциите. Ножаров припомня какво се случи при контрола по Закона за въвеждане на еврото, когато основната тежест в крайна сметка се прехвърли върху НАП.
Дори да удвоят капацитета на двете институции, няма да е достатъчно“, категоричен е той.
Кошница с грижа
Инициативата не проработи, защото на практика помогна на търговците да спечелят, защото те просто събраха всички отстъпки, които правят, под един общ бранд. Но при средните и малките магазини, които работят с малък асортимент, това се оказа голям проблем“, посочи Ножаров.
Друг проблем е и това, че инициативата е подействала като стимул за големите вериги да компенсират с по-високи цени на стоките извън кошницата.
Кафето не е жизнено необходима стока, но всички пият кафе. Перилните препарати не са от първа необходимост, но всеки иска да си изпере дрехите“, посочи той.
Изводът му е, че хоризонталният ефект върху личния разполагаем доход е бил нулев.
Ганев пък коментира, че при различните играчи ефектът на тази политика е различен.
Разликата идва от това до каква степен тази инициатива се вписва в тяхната стратегия. Там, където в голяма степен търговецът е успял да синхронизира стратегията си с това, което е обявил в рамките на инициативата, „Кошница с грижа“ има по-голям ефект“, поясни икономистът.
Той обаче добавя, че дори да нямаше подобна инициатива, това не означава, че търговците е нямало да направят нещо подобно като ход.
Истинският проблем на инфлацията
И двамата експерти са на мнение, че проблемът на инфлацията тази година не се корени в храните, а е по-скоро в транспорта и цените на услугите. Ганев посочва, че при храните годишната инфлация в момента е под 1%, а натрупаната от декември – около половин процент.
Инфлацията в България е първо водена от горивата“, казва той.
При транспорта годишният ръст е над 20%, а дизелът поскъпва с около 40%. Останалата част идва от услугите, където ръстовете са между 7% и 10%, включително при ресторантите.
Трудно може да се направи аргумент, че в момента се случва нещо свръхневероятно на пазара на храни, което изисква регулация. Има разминаване между всички инициативи, които са фокусирани върху храните, и това, че през последната година инфлацията е в горивата и в услугите“, добави той.
Той обаче уточни, че фокусът има историческо обяснение – през 2022 и 2023 г. годишният ръст при храните надхвърли 25% и именно те имат най-голям принос към натрупаната инфлация от близо 50% за последното десетилетие.
Ножаров е на същото мнение. Според последните данни при храните и безалкохолните напитки има дори лека дефлация, докато двигателите са транспортът и услугите.
Фокусирането на държавата върху храните е бягство от истинските проблеми“, смята той.
Самият финансов министър Гълъб Донев коментира в края на септември, че инфлацията е проблем, който не може да бъде решен административно.
Това нещо не може да бъде направено административно. Ние сме пазарна икономика и държим на това да не се намесваме на пазара по административен път“, заяви Донев по повод мерките срещу ръста на цените.
Вместо това, правителството подпомага с допълнителен ресурс транспорта, земеделските производители и уязвимите групи заради поскъпването на горивата, електроенергията и торовете.
„Магазин за хората“: провал по дефиниция
Ганев е категоричен, че инициативата с държавните магазини е провалена по дефиниция.
По дефиниция това е провал, тъй като нито има такъв магазин, нито заема някаква важна част от пазара, нито много потребители са успели да се възползват. Това са едни похарчени пари, които най-вероятно са похарчени на вятъра“, коментира икономистът.
Според него проектът е бил политически натоварен още от раждането си и не е припознат нито от служебния, нито от редовния кабинет, така че по-скоро ще отмре, както стана преди години с държавните бензиностанции.
Ножаров пък подчерта друго – че никъде в ЕС няма държавни магазини, а вместо това, във Франция има браншови споразумения, в Гърция кооперативи на земеделски производители.
Той изтъкна и три причини за провала:
- Първата е икономиите от мащаба: големите вериги оперират в целия ЕС и поръчват в обеми, които държавен магазин няма как да постигне;
- Втората е управлението – държавните магазини трябва да спазват правилата за обществените поръчки, което прави снабдяването бавно и неконкурентно;
- Третата е политическият риск и възможността подобни структури да се превърнат в депо за партийни назначения.
Как ще разберем дали мерките са сработили
И двамата смятат, че изолиран измерител няма.
Ножаров допуска, че може да се следи относителната покупателна способност на едно евро по паритет или делът на хората под линията на бедност, който сега е 21.2%. Проблемът е, че тези показатели се влияят от твърде много други фактори – от цената на петрола до качеството на образованието.
Ганев смята, че оценката неизбежно ще стане макроикономическа.
Никога няма да има консенсус или единен измерител, който да каже това е успех или неуспех“, казва той.
Според него овладяването на инфлацията зависи в не по-малка степен от бюджетния дефицит, от кредитирането и от ръста на доходите, отколкото от политиката към търговията на дребно.