Българската икономика ще спечели от декарбонизацията и климатичната адаптация

Декарбонизацията и адаптацията към климатичните промени ще донесат нетна положителна полза за българската икономика. Това заяви Десислава Николова, старши икономист в Световната банка, представяйки изводите от предстоящия Доклад за климата и развитието на страната (CCDR). По време на форума Preparing for the Unexpected: Climate Risk and Business Resilience in Bulgaria тя изведе основните предимства от намаляването на вредните емисии.

В случая на България смекчаването и адаптацията носят нетни положителни ползи за икономиката и по отношение на растежа на БВП. И за икономиката, и за бизнеса е от полза да се декарбонизират и да се предприемат подходящи мерки за адаптация“, посочи тя.

Според анализа на институцията, необходими са около 10 млрд. долара допълнителни инвестиции до 2050 г., за да може икономиката да спечели до 0.6% допълнителен растеж на БВП към средата на века. Пикът на ефекта се очаква около 2036 – 2037 г., но нетната полза остава през целия период.

Най-големият принос за този положителен ефект идва от повишаването на производителността, особено от енергийната ефективност“, обясни говорителят.

По-малко внос, повече сигурност

Втората голяма полза е за енергийната независимост. При сценария за нулеви нетни емисии до 2050 г. потреблението на енергия намалява с около 24 – 25%, а вносът на газ и петрол спада от 41 до около 20%.

Отвъд чисто макроикономическата полза имаме и тези много важни ползи, които са особено актуални във времена на шокове в цените и прекъсвания в доставките на петрол и газ“, подчерта икономистът.

Благодарение на новите мощности от възобновяема енергия и батерии страната би могла да реализира и около 1 млрд. долара повече приходи от износ на електроенергия към края на периода.

Николова изтъкна и друг важен факт – България е сред десетте държави в ЕС, заедно с Полша, Германия и Италия, които са с дефицит по схемата за търговия с емисии (ETS), който се плаща от индустрията. Само три дейности – рафиниране на петрол, производство на сода и на цимент – формират около 75% от промишлените емисии през 2024 г.

Сценарият за нулеви нетни емисии очертава път за намаляване на тези емисии и на дефицита по ETS с до 3.6 млрд. годишно до 2050 г.“, посочи Николова.

Колко ще струва бездействието

Загубите за икономиката от климатичните промени могат да достигнат около 2% от БВП до 2050 г., но рискът е управляем с малко инвестиции.

Декарбонизацията на индустрията у нас изисква около 2.15 млрд. долара инвестиции за 25 години, което е едва 0.03 – 0.04% от БВП годишно, а публичният сектор може да поеме ролята да подкрепя пилотни проекти и да намалява риска за частното финансиране.

Адаптацията може да намали загубите на БВП с до 27% в дългосрочен план“, каза тя, като открои като най-големи нужди устойчивостта на пътищата и на вътрешните пристанища.

Рискът за работниците

Най-сериозното социално предизвикателство е разпределението на тежестта. Около една трета от работещите в България са заети в райони с висока въглеродна интензивност и са пряко изложени на процеса на декарбонизация.

За тях препоръчваме стратегии на местна основа, обвързани с целева подкрепа на доходите, а в дългосрочен план преквалификацията и повишаването на уменията са еднакво важни, за да могат тези работници да преминат към чисти индустрии“, заяви Николова.