ББР се включва в компенсирането на бизнеса заради скъпия ток
Държавната банка ще разработи програми, през които да финансира фирмите с 15 евро за мегаватчас
© ECONOMIC.BG / БТА
Правителството е решило да включи Българската банка за развитие (ББР) в инструментариума си за подкрепа на бизнеса заради високите цени на тока. След среща с представители на работодателските организации и енергоинтензивната индустрия, вицепремиерът Александър Пулев обяви, че ще бъде изпратено искане до Европейската комисия за увеличаване на държавната подкрепа – от 50% на 70% от цената на използваната електроенергия от тежката и леката промишленост.
Увеличаваме интензитета на подкрепата от 50 на 70%, като вече сме в процес на съгласуване с европейските институции“, каза Пулев на брифинг след срещата.
Той обясни, че подкрепата ще бъде осигурена чрез комбинация от мерки – както през Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, така и чрез Българската банка за развитие.
Мерките са безпрецедентни“, категоричен е Пулев.
Заедно с планираната подкрепа за битовите потребители, правителството планира да мобилизира ресурс на стойност 2 млрд. евро, който да се използва за смекчаване на ефекта от високите цени на енергията. Само за търговците, малките и средните предприятия и енергоемката индустрия ще бъдат насочени 500 млн. евро.
Енергийният министър Ива Петрова, която също присъства на срещата, обясни, че договореното с бизнеса повишение на процента на компенсациите за индустрията е в рамките на допустимите режими за държавна помощ „и съответно изисква комуникация с ЕК за изменение на решението за държавна помощ“.
За всички останали небитови потребители, чрез комбиниране на подкрепата през Българската банка за развитие, ще бъде увеличен размерът на компенсациите, които се изплащат ежемесечно, когато цените на електроенергията за базов товар надвишават 180 евро за мегаватчас", обясни министърът.
Относно ролята на ББР, която беше използвана активно и от правителството „Желязков“ за финансиране на държавни мерки, председателят на Надзорния съвет Деляна Иванова обясни, че банката ще разработи две програми – една за енергоемките предприятия, и друга – за малките, средните и големите фирми, които ще инвестират в енергийна ефективност.
Добри Митрев, председател на БСК, внесе още разяснение.
Сега, с допълнителните 15 евро, които ще преминат през ББР, а оттам – през търговците на електроенергия, всички небитови потребители ще видят тази допълнителна компенсация от 15 евро за мегаватчас във фактурите си, които най-вероятно ще получат през декември. Компенсацията ще бъде за месец октомври, а вероятно и за ноември, ако цената отново надхвърли 180 евро за мегаватчас“, обясни той.
Константин Стаменов от БФИЕК обърна внимание, че когато се говори за небитови потребители, става дума за две основни групи, които ще бъдат компенсирани.
„Едната група са енергоемките предприятия. За тях компенсацията се увеличава на 70% от цената. Тази промяна трябва да бъде нотифицирана пред Европейската комисия. Имам уверението на министъра на енергетиката, че това ще се случи“, каза Стаменов.
И обясни, че другата категория са всички останали небитови потребители.
При тях компенсацията се задейства при цена над 180 евро за мегаватчас, като с допълнителните 15 евро размерът на подкрепата ще достигне до 165 евро според обявения механизъм. Чисто технологично това най-вероятно ще се случи през декември. Необходимо е време за изпълнение на административните процедури, тъй като става дума за над 600 000 фирми“, изтъкна той.
Боян Митракиев от КРИБ добави, че в условията на такава безпрецедентна криза всеки ден и всеки час забавяне могат да доведат до загуба на хиляди работни места и до прекъсване на производствени процеси, чието възстановяване впоследствие изисква десетки и стотици милиони.
На второ място, тук има разбиране, че всеки 100 милиона евро компенсации могат да се превърнат в един милиард евро нови инвестиции. Това беше ясно заявено от Асоциацията на енергоемките производства преди няколко седмици и днес отново го потвърждаваме. Тези компенсации няма да се превърнат в печалби за компаниите. Те ще бъдат насочени към нови инвестиции, които ще намалят бюджетния дефицит, ще увеличат заетостта и всъщност ще осигурят най-добрата реклама на България като дестинация за привличане на нови инвестиции”, подчерта той.