Бюджет 2027 оставя без пари пътя Бяла – Велико Търново и тунела под Шипка
Софийското околовръстно влиза с нов финансов разчет, докато за тунела под Шипка плащанията се изместват към 2028 г.
© ECONOMIC.BG / Красимир Свраков
Два големи инфраструктурни проекта остават без предвидени средства в проектобюджета за 2027 г., въпреки че само година по-рано за тях бяха заложени общо близо 48 млн. евро. Това показва сравнението между инвестиционните програми към Бюджет 2026 и новия проектобюджет за 2027 г. Докато третият участък на автомагистралата Русе – Велико Търново, между Бяла и Велико Търново, изчезва изцяло от списъка на Министерството на регионалното развитие (МРРБ), обходът на Габрово с тунела под Шипка остава в него, но плащанията са предвидени едва за 2028 и 2029 г.
Същевременно новият бюджет предвижда значително повече средства за проектиране на републиканската пътна мрежа и включва отделни финансови разчети за Софийското и Пловдивското околовръстно. В инвестиционната програма на МРРБ фигурират близо 100 проекта, сред които са още автомагистралите „Струма“ и „Хемус“, направлението Видин – Ботевград и редица ремонти на републикански пътища.
За разлика от приетия през юли Бюджет 2026, когато списъкът с инвестиционните обекти на МРРБ започваше с автомагистрала „Струма“, сега на първо място са поставени брегоукрепителни и геозащитни дейности, последвани от проекти за водоснабдяване. Пътната инфраструктура се появява едва след тях.
Промяна има и в общата финансова рамка. Докато в Бюджет 2026 бяха включени 67 проекта с разходи за малко над 299 млн. евро през съответната година и общо над 1.05 млрд. евро за периода 2026 – 2028 г., сега списъкът е разширен до 99 проекта. За тях са предвидени 384.4 млн. евро през 2027 г., 438.7 млн. евро през 2028 г. и 490.8 млн. евро през 2029 г., или общо близо 1.3 млрд. евро за трите години.
Основната част от средствата е насочена към пътната инфраструктура. За общо 49 проекта, включително магистрали, скоростни и околовръстни пътища, ремонти, проектиране и строително-монтажни работи, са разчетени 330.1 млн. евро през 2027 г., 387.6 млн. евро през 2028 г. и 439.8 млн. евро през 2029 г. Общата сума достига близо 1.1 млрд. евро.
За 40 ВиК и водностопански проекта са предвидени общо 136.4 млн. евро за тригодишния период. Други 16.6 млн. евро са насочени към девет проекта за брегоукрепване и геозащита, а 3.2 млн. евро – за енергийна ефективност на жилищни сгради.
По-съществената разлика при пътищата обаче е в разпределението на средствата. За проектиране на републиканската пътна мрежа през 2027 г. вече са предвидени 64.2 млн. евро при прогнозни 19 млн. евро в предходния бюджет. За строително-монтажни работи (СМР) по пътната мрежа средствата са намалени от 71.1 млн. на 68.4 млн. евро. Същевременно за тунела под Шипка няма предвидени капиталови разходи през 2027 г., а от списъка отпада самостоятелната позиция за третия участък на магистралата Русе – Велико Търново.
Бяла – Велико Търново вероятно се подготвя за концесия
Сред по-съществените разлики спрямо Бюджет 2026 е липсата на отделна позиция за третия участък на автомагистралата Русе – Велико Търново. В предходната програма обектът беше включен като 57.2-километрово трасе от Бяла до Велико Търново. За него не бяха предвидени разходи през 2026 г., но бяха записани 31.4 млн. евро за 2027 г. и 31.8 млн. евро за 2028 г. В новата програма този обект вече не фигурира като самостоятелна позиция.
Отсъствието му съвпада с прекратяването през август на обществената поръчка за проектиране и строителство на отсечката, оценена на над 1.5 млрд. евро без ДДС. Официалният мотив на АПИ беше наличие на нарушения в методиката за оценяване на офертите.
Още преди прекратяването на търга обаче се обсъждаше възможността участъкът да бъде включен в бъдеща концесия за продължението на магистралата от Велико Търново към ГКПП „Маказа“. Впоследствие МРРБ потвърди намеренията си да търси частен капитал за това направление. Това прави концесионния модел възможно обяснение за отпадането на Бяла – Велико Търново от националната инвестиционна програма.
Първите два участъка на магистралата: Русе – Бяла и обходът на Бяла, са в различна ситуация, тъй като се реализират с европейско съфинансиране по Програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г.
Тунелът под Шипка остава без разчет за 2027 г.
Промяна има и при проекта за обход на Габрово, включително тунелът под връх Шипка. В Бюджет 2026 за него бяха заложени 18.5 млн. евро за съответната година, 16.5 млн. евро за 2027 г. и 25.5 млн. евро за 2028 г. В новата инвестиционна програма липсва разчет за 2027 г., а за следващите две години са предвидени 25.3 млн. и 33.5 млн. евро.
Промяната идва на фона на сериозни проблеми с проекта. Както Economic.bg вече писа, тунелът формално остава включен в Програма „Транспортна свързаност“, но за него няма свободен европейски ресурс. Допълнително препятствие са екологичните процедури и необходимостта от уреждане на режима за преминаване през природен парк „Българка“. Към тях се добавят необходимите изменения на проекта, който не отговаря изцяло на действащите нормативни изисквания, както и незавършени устройствени и отчуждителни процедури.
Проектирането получава значително повече средства
Една от най-отчетливите промени е при общото перо „Проектиране на пътна мрежа“. За него през 2027 г. са предвидени 64.2 млн. евро, през 2028 г. – 28.8 млн. евро, а през 2029 г. – още 21.1 млн. евро. Общият тригодишен разчет достига 114.1 млн. евро при над 48 млн. евро в предходната програма.
Въпреки значителното увеличение на средствата индикаторът остава непроменен – изготвяне на 157 идейни и технически проекта за основен ремонт и ново строителство на републиканската пътна мрежа.
При строително-монтажните работи картината е различна. За 2027 г. са предвидени 68.4 млн. евро, или с около 2.7 млн. евро по-малко от прогнозираното за същата година в Бюджет 2026. За следващите две години сумите нарастват съответно до 106.9 и 163.7 млн. евро. Така общият ресурс достига 339 млн. евро при 289.9 млн. евро в предходната тригодишна програма. Индикаторът отново остава непроменен – реконструкция или модернизация на около 563.4 км пътища.
Разпределението на средствата съответства на обявените в края на октомври планове на МРРБ за проектиране на около 1300 км пътища през следващата година. За близо 770 км от тях ведомството предвижда подготовка до етап, позволяващ търсенето на частни инвеститори.
Сред направленията, за които се подготвя концесионен модел, са автомагистралите „Черно море“ и „Рила“, продължението от Велико Търново към „Маказа“, както и скоростният път Монтана – София с тунел под Петрохан. Последният не фигурира като самостоятелна позиция в новата инвестиционна програма, въпреки че проектната му подготовка продължава.
„Струма“ остава с най-голямото индивидуално финансиране
Сред конкретно назованите пътни обекти най-значителен ресурс е предвиден за лот 3.2 на автомагистрала „Струма“ – общо 279.2 млн. евро за периода 2027 – 2029 г. От тях 102.3 млн. евро са заложени за 2027 г., 126.4 млн. евро за 2028 г. и 50.6 млн. евро за 2029 г. В предходния бюджет за същия обект бяха прогнозирани 96.6 млн. евро за 2027 г. и 103.1 млн. евро за 2028 г. Така новата финансова рамка увеличава предвидените разходи и за двете години.
Проектът обхваща недовършената част на магистралата в района на Кресненското дефиле. В началото на октомври АПИ представи актуализирано проектно решение, включващо нови тунели, мостове и виадукти за направлението София – Кулата. Според обявената пътна карта, цялостното завършване на магистралата се очаква до края на 2031 г.
Повече по темата, може да четете тук.
„Хемус“ остава в списъка, но големите плащания са след 2027 г.
За шестте участъка на автомагистрала „Хемус“, между Боаза и първокласния път Русе – Велико Търново (I-5), в района на село Куцина, с обща дължина 134.2 км, в проектобюджета са разчетени 6.9 млн. евро за 2027 г., близо 22 млн. евро за 2028 г. и 28 млн. евро за 2029 г.
Сумите за първите две години практически повтарят прогнозите от предходния бюджет. В програмата за 2026 – 2028 г. за същите участъци бяха заложени 24.3 млн. евро през 2026 г., 6.9 млн. евро през 2027 г. и 22 млн. евро през 2028 г.
Отделно е включено и доизграждането на магистралата от км 222+000 до км 310+940, като конкретно е описан участък 9 с дължина близо 12 км. За него обаче са предвидени средства единствено през 2029 г. – 27.1 млн. евро. Разрешение за строеж на този участък беше издадено още през февруари 2026 г., но реализацията му остава обвързана с развитието на съседните отсечки.
Припомняме, че МРРБ води разговорите със строителните компании за промени по договорите за „Хемус“. Регионалният министър Иван Шишков вече обяви, че части от строящите се лотове 2 и 3 ще трябва да бъдат препроектирани, а при други участъци има правни и технически проблеми, които затрудняват изпълнението. Ведомството обсъжда нови споразумения с изпълнителите, но за момента не е ясно дали представените суми в проектобюджета са свързани с тези преговори.
Софийското околовръстно получава отделен тригодишен разчет
В новата програма се появява конкретен финансов разчет за довършването на липсващата част от Софийския околовръстен път с обща дължина около 8.1 км. Предвидени са 2.5 млн. евро за 2027 г., 13.4 млн. евро за 2028 г. и 31.5 млн. евро за 2029 г., или общо 47.4 млн. евро. Обектът е включен като инженеринг – проектиране и строителство, без разбивка между двата вида дейности.
Както Economic.bg вече писа, подготовката на последната незавършена част от Околовръстното е разделена на два етапа. За по-големия, около 6-километров участък до „Струма“, подробният устройствен план е влязъл в сила, а държавата и Столичната община подготвят отчуждителните процедури.
През септември Националният експертен съвет към МРРБ одобри и ПУП за останалите приблизително 2 км между района на „Бъкстон“ и бул. „Цар Борис III“. Това позволява проектът да премине към следващите административни етапи, но само по себе си не означава начало на строителството. В края на октомври МРРБ обяви намерение строителството на около 6 км от Околовръстното да започне през 2027 г.
В програмата е включен и Пловдивският околовръстен път. За допълнително проектиране и строителство на участък с дължина 2.66 км между път III-805 и пътен възел „Царацово – Съединение“ са предвидени общо 25.9 млн. евро до 2029 г., от които 2.5 млн. евро през 2027 г.
АМ „Черно море“ и Аспаруховият мост също получават средства
За автомагистрала „Черно море“ са предвидени 807 хил. евро през 2027 г. за изработване на разширен идеен проект, пълни инженерно-геоложки проучвания и подробен устройствен план – парцеларен план. В програмата няма разходи за проекта през 2028 и 2029 г.
Ограниченият ресурс е свързан с подготвителния етап на проекта. МРРБ вече обяви, че възнамерява да търси частен инвеститор за изграждането на магистралата след приключване на проектирането и устройствените процедури.
Отделно са заложени 11.3 млн. евро за ремонтно-възстановителни дейности на Аспаруховия мост във Варна. От тях 500 хил. евро са предвидени за 2027 г., 5.3 млн. евро за 2028 г. и 5.5 млн. евро за 2029 г.
През май 2026 г. АПИ получи техническата експертиза и инженерната оценка на съоръжението. По-рано беше обявено намерение ремонтните дейности да започнат най-рано през пролетта на 2027 г., след необходимите процедури за избор на изпълнител.
Какво предстои за останалите пътища?
Освен големите магистрали и околовръстни трасета, в програмата остават редица проекти за модернизация на първокласни, второкласни и третокласни пътища. Сред тях е направлението Видин – Ботевград, за което финансирането отново е разпределено в три основни позиции.
За участъка от Видин до пътен възел „Макреш“, с дължина около 29.6 км, са предвидени 32.3 млн. евро през 2027 г. и още 22 млн. евро през следващите две години. Това е значително повече от прогнозните 12.3 млн. евро за 2027 г., заложени в предходния бюджет.
За петте участъка от пътен възел „Макреш“ до обхода на Монтана, с обща дължина 68.7 км, са предвидени 18.3 млн. евро през 2027 г., 18 млн. евро през 2028 г. и 20 млн. евро през 2029 г. Сумата за 2027 г. е близка до предишния разчет от 18 млн. евро.
Третата позиция е за пътя Мездра – Ботевград, където са записани 12.4 млн. евро за 2027 г., 5 млн. евро за 2028 г. и 2.6 млн. евро за 2029 г., или общо близо 20 млн. евро за трите години. Тук средствата за първите две години също практически повтарят предходните прогнози.
Така за трите позиции по направлението Видин – Ботевград през 2027 г. са разчетени общо около 63 млн. евро.
В инвестиционната програма са включени и средства за ремонти по пътищата Троян – Кърнаре, Етрополе – Златица и Лом – Враца, както и за обходни трасета при Ямбол, Оряхово и Хасково.
Общата картина показва увеличен ресурс за инвестиционната програма на МРРБ, но и промяна в планирането на пътната инфраструктура. Докато за започнатите магистрални проекти продължават да се предвиждат бюджетни средства, подготовката на редица нови направления се обвързва с бъдещи концесии.