АПИ прекрати мегатърга за строителството на магистралния участък Бяла – Велико Търново

Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) прекрати обществената поръчка за проектирането и строителството на 57.2-километровия участък Бяла – Велико Търново от бъдещата автомагистрала Русе – Велико Търново. Процедурата, чиято прогнозна стойност е близо 3 млрд. лв. без ДДС (около 1.5 млрд. евро), се спира и по трите обособени позиции, става ясно от решение на председателя на Управителния съвет на Пътната агенция инж. Александър Тодоров.

Решението е взето в изпълнение на решение на Управителния съвет на АПИ от заседание на 11 август 2026 г. Правното основание е чл. 110, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) – разпоредбата, която позволява прекратяване, когато при откриването или провеждането на процедурата са установени нарушения, които не могат да бъдат отстранени, без да бъдат променени първоначално обявените условия.

Защо АПИ прекратява поръчката?

Проблемът е в методиката за оценяване на техническите оферти. Поръчката е трябвало да бъде възложена на база „оптимално съотношение качество/цена“, но след анализ на документацията АПИ е установила, че правилата за присъждане на точките не гарантират достатъчно ясно, измеримо и обективно сравнение между кандидатите.

Един от основните пороци е припокриването между минималните изисквания към офертите и елементите, за които кандидатите могат да получат допълнителни точки. Например, от участниците поначало се изискват организационна структура на екипа, задачи на експертите, линейни графици за проектиране и строителство и разпределение на ресурсите. В същото време част от „надграждащите“ показатели отново изискват план-графици и системи за контрол.

Според АПИ, от методиката не става достатъчно ясно къде приключва задължителният минимум и къде започва допълнителното съдържание, което носи точки. Така възниква и въпросът дали участник, разработил по-подробно базовото изискване, автоматично трябва да получи допълнителни точки, или от него се очаква отделно предложение с различно съдържание.

Втори съществен проблем е използването на субективни понятия като „полза за възложителя“ и „преимущество“, без да са определени измерими показатели, скала или друг обективен еталон, чрез който комисията да сравнява офертите.

При част от показателите допълнителни точки е трябвало да се дават за решения или проучвания, които „ще доведат до ползи за възложителя“. АПИ обаче установява, че не е дефинирано какво конкретно представлява подобна полза и как се измерва нейната степен. Аналогичен е проблемът и при изискването кандидатите да предложат поне две „преимущества“, свързани например с по-добро качество, по-дълъг живот на строителството или по-лесна поддръжка на магистралата.

Това, според решението, оставя прекалено голяма свобода на комисията сама да определя кое предложение носи „полза“ и кое не и създава риск различни оферти да бъдат оценявани по несъпоставим начин.

Проблем има и с други формулировки в методиката. За организацията на доставките например се дават точки при осигурена „ритмичност“, но не е посочено какво означава това понятие – няма референтен период, допустимо отклонение или метод за изчисляване. Използвани са още понятия като „детайлна информация“, „по-прецизна проектна документация“, „конкретни действия“ и „конкретни ползи“, отново без достатъчно точни критерии.

АПИ посочва и още един недостатък – в документацията не е описано достатъчно ясно как кандидатите трябва да доказват обещаните надграждащи характеристики – например чрез изчисления, технически параметри, нормативни изисквания или референтни стойности. Не е определено и как оценителната комисия трябва да проверява достоверността на заявеното от участниците.

В крайна сметка Пътната агенция заключава, че методиката съдържа „неясни, недефинирани и неизмерими понятия“, няма обективни критерии и скала за градация на оценките и допуска припокриване между базовите и надграждащите изисквания. Тези дефекти не могат да бъдат поправени на този етап, защото това би означавало промяна на условията, при които търгът вече е обявен. Затова цялата процедура се прекратява.

Решението може да бъде обжалвано пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в 10-дневен срок от съобщаването му на страните.

Поръчка за близо 3 млрд. лв. и едни от най-големите строители

Прекратената процедура бе обявена през март 2025 г. и обхващаше третия основен участък от автомагистрала Русе – Велико Търново, между Бяла и старопрестолния град. Трасето е с дължина около 60 км и бе разделено на три отделни позиции.

Първата е около 23.8 км – от района на път I-3 при Бяла до пресичането с автомагистрала „Хемус“ и бе с прогнозна стойност 995 млн. лв. без ДДС. Втората, около 20 км от „Хемус“ до път I-4 Велико Търново – София, е оценена на 951 млн. лв. Третата обхваща около 16.2 км между път I-4 и път II-55 Дебелец – Нова Загора и е с прогнозна стойност над 1 млрд. лв. без ДДС.

Интересът към мегапоръчката бе голям. През юни 2025 г. за трите позиции бяха подадени общо 12 оферти от 10 консорциума, в които участваха някои от най-големите строителни компании на българския пазар, както и партньори от Румъния, Турция и Италия. Нито една компания не участваше сама в процедурата.

Сред кандидатите бяха обединения с участието на „Джи Пи Груп“, „Трейс Груп Холд“, „Хидрострой“, „Пътстрой ВДХ“, компании от групата на „Главболгарстрой“, „Европейски пътища“, „Геострой“, „Автомагистрали – Черно море“ и други. Консорциумът на „Джи Пи Груп“, „Трейс Груп Холд“ и „Виа-план“ дори бе подал предложения и за трите позиции.

Победителите трябваше не само да построят трасето, а и да изготвят актуални технически проекти и да процедират необходимите подробни устройствени планове – парцеларни планове. Заложеният срок за строителство бе 1770 дни, или почти пет години.

Прекратяването беше очаквано, но официалният мотив е друг

Към юни 2026 г. процедурата все още се намираше на етап преди отварянето на ценовите предложения. Тогава Economic.bg писа, че е много вероятно търгът да бъде прекратен, като една от възможностите е участъкът Бяла – Велико Търново да бъде включен в бъдеща концесия за продължението на магистралното направление на юг.

Правителствените планове предвиждат бъдещото направление от Велико Търново през Централна България до ГКПП „Маказа“ да бъде развивано като магистрала и потенциално да се реализира чрез концесия. Планираното продължение е с дължина около 220 км и трябва да премине през Прохода на Републиката, след което да достигне до магистрала „Марица“ и българо-гръцката граница.

В самото решение за прекратяване на поръчката за пътя Бяла – Велико Търново обаче не се посочва бъдеща концесия като причина. Официалните мотиви са изцяло свързани с нарушенията в методиката за оценяване на офертите и с невъзможността те да бъдат отстранени, без да се променят условията на търга.