„Силно негативен сигнал“: АИКБ също не подкрепи облагането на „свръхпечалбите“

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се обяви против въвеждането на данък „Свръхпечалба“ за някои сектори. Причината – предложението трябва да бъде преработено, защото няма достатъчно ясна методика и обосновка за съществуването си.

От организацията допълват, че не оспорват реализираната „необичайно висока доходност“ от някои предприятия, нито правото на държавата при извънредни обстоятелства да разглежда възможността за временно облагане на тази доходност, но поставят под въпрос доколко механизмът отговаря на някои условия.

Именно поради извънредния характер на подобен инструмент, той трябва да бъде основан на изключително ясна икономическа логика, обективна методика и безспорно равнопоставено третиране. Предложеният механизъм не изпълнява в достатъчна степен тези изисквания“, смятат от АИКБ.

Напомняме, че Българска народна банка (БНБ) също се възпротиви срещу въвеждането на налога, когато става въпрос за банковия сектор. В своя позиция ведомството посочи, че изтеглянето на допълнителни пари от финансовата система ще засегне кредитирането, а от там и цялата икономика, като фискалният ефект няма да успее да компенсира негативните последици. Тази сутрин обаче финансовият министър Гълъб Донев бе категоричен в телевизионно интервю, че не би се отказал от идеята.

Липса на конкуренция

От работодателската организация отчитат, че част от засегнатите отрасли са силно концентрирани. Следователно, ако високата доходност е вследствие на недостатъчна конкуренция, високи бариери за навлизане на пазара или злоупотреба с пазарно положение, това представлява въпрос на конкурентната и секторната регулация.

Облагането на печалбата не отстранява причината за недостатъчната конкуренция. От друга страна, административното определяне на цени, лихви, такси или допустими маржове също не представлява приемлива дългосрочна алтернатива в пазарна икономика. Правилният отговор е ефективна конкуренция и работещи регулатори“, посочват от АИКБ в своето становище.

И още показатели

От документа става ясно, че едно предприятие може да увеличи печалбата си вследствие на увеличен оборот, инфлация, придобиване на друго предприятие, разширяване на производствения капацитет, нови инвестиции, увеличение на капитала или подобряване на производителността.

Следователно анализът следва да отчита не само абсолютната печалба, а и показатели като марж на печалбата, възвръщаемост на капитала, размер на активите, направени инвестиции и поет риск“, допълват от там.

„Грешен стимул“

Подобен механизъм за извънредно облагане създава погрешен икономически стимул и вместо да насърчава инвестициите, данъчната система може да санкционира успешно реализираната инвестиция“, предупреждават от АИКБ.

Проектът предвижда специален контролен механизъм, при който съотношението между данъчната печалба и финансовия резултат преди лихви се сравнява с историческа средна, като значително отклонение може да доведе до корекция на данъчната печалба, а това, според АИКБ, създава няколко проблема:

• При финансовите институции и особено при банките лихвената дейност е в основата на бизнес модела и класическият EBIT няма същата икономическа информативност, както при нефинансово предприятие;
• Въвеждането на изключение за „обективни икономически причини“ неизбежно ще доведе до сложни доказателствени производства между предприятията и НАП и до риск от продължителни административни и съдебни спорове.

„Силно негативен сигнал“

Въпреки че данъкът е определен като еднократен и приложим само за 2027 г., според АИКБ, той представлява „силно негативен сигнал към инвеститорите“.

След като веднъж е създадена практика временен бюджетен недостиг да бъде компенсиран чрез ново секторно облагане, съществува риск подобен подход да се повтори или да се разшири към други сектори при следващ фискален проблем“, обобщават от Асоциацията.

От там подчертават, че ако държавата твърди, че в даден сектор има „свръхпечалба“, извънредното облагане трябва да бъде съпроводено с мерки, които отстраняват причините за нея и създават реална конкурентна среда.

В противен случай това не е икономическа политика, а чисто фискално изземване на ресурс“, казват експертите.