Оптимизмът на МФ се сблъска с новите данни за икономиката

Днес бяха публикувани новите експресни данни за брутния вътрешен продукт на България.  На годишна база българската икономика расте с 2,5% през третото тримесечие на 2026 г. От края на 2024 г. насам реалният ръст на икономиката се забавя устойчиво и последните данни не са изключение от средносрочния тренд.

Интересното е, че при запазването на тази тенденция, икономическият растеж у нас би могъл да се окаже по-бавен от прогнозираното от Министерството на финансите, чиито очаквания са за 3% ръст на БВП за 2026 г. Предвид че от началото на годината тримесечният ръст на икономиката е устойчиво 0,6%, за да се изпълни тази прогноза, ще е нужно ръстът за периода октомври-декември да се удвои. Гледайки данните за предходни години, това не е безпрецедентно, но е малко вероятно на фона на настоящата тенденция и на всички макроикономически прогнози на различни институции, очакващи охлаждане в ръста на БВП през 2027 г. и 2028 г.

Всъщност очакванията на Министерството на финансите са оптимистични на фона на тези на Европейската комисия, ОИСР, БНБ, водещи банки и рейтингови агенции. В собствената есенна макроикономическа прогноза на министерството се отчита, че очакванията на другите институции варират от 1,6% до 2,9%. Тоест, министерството е по-оптимистично от всички други реномирани институции, прогнозиращи развитието на българската икономика.

Оптимизмът не е лошо нещо. Но предвид че министерството на финансите, а не банките и рейтинговите агенции изготвят държавния бюджет, по-консервативно планиране е разумно и желано. По-ниският реален растеж може да се окаже спънка за изпълнението на параметрите на бюджета, освен ако по-висока от очакваното инфлация не удари рамо, за което също има примери от близкото минало.

Източник: Институт за пазарна икономика