Потопените кораби и рисковете за икономиката на България

Все по-осезаем е рискът българската икономика да бъде откъсната от външните си пазари. Потопените товарни кораби в Черно море през последната седмица вече повишават значително застрахователните премии, което оскъпява превозите. Голямата опасност обаче е продължаването на атаките да застрашат корабоплаването до такава степен, че то на практика да спре – по подобие на случващото се в Ормузкия проток и де факто блокирането на Персийския залив.

Морският транспорт е изключително важен за българския бизнес – през 2025 г. през черноморските пристанища са внесени и изнесени общо над 28 млн. тона товари, за последното десетилетие обемът варира от 26 до 32 млн. тона. При вноса около 46% са течните насипни товари – основно горива и химикали, следвани от сухите насипни товари (28%) – въглища, руди и концентрати, строителни материали, торове, метали на скрап и други. При износа сухите насипни товари са над 60% от обема, а течните – около 20%. Също по около 10% при вноса и износа са товарите, превозвани в големи контейнери. За първите шест месеца товарите през морските пристанища са нараснали със 17% спрямо същия период на 2025 г.

Ключови български предприятия и цели сектори са зависими от корабоплаването в Черно море – металургията („Аурубис България“, „Стомана Индъстри“), химическата индустрия („Солвей Соди“, „Агрополихим“), нефтопреработването („Лукойл Нефтохим Бургас“), както и земеделието и зърнената търговия. Морските пристанища са жизненоважни както за вноса на суровини, така и за износа на готова продукция. Оскъпяването или прекъсването на превозите може да доведе до нарушения в производството, загуба на конкурентоспособност и свиване на износа.

Към това трябва да се добави и исторически рекордно ниското ниво на река Дунав откогато има измервания. Това сериозно затруднява преноса на товари от и до българските речни пристанища, откъсвайки местния бизнес от евтин транспорт както на суровини и материали, така и на изнасяната готова продукция. През речните пристанища преминават около 3,9 млн. тона товари през 2025 г., като през последното десетилетие обемът е в границите от 3,5 до 4,5 млн. тона. През първата половина на 2026 г. вече е отчетен спад от близо 14% спрямо същия период на предходната година.

Проблемите за бизнеса се задълбочават и от плана на  Румъния да прекъсне железопътната връзка през Дунав мост при Русе от април до декември 2027 г. заради електрификация на линията. От българска страна обаче аналогична модернизация ще се прави едва през април 2028 г. и ще завърши чак през 2030 г. – т.е. разминаване, вместо синхронизация. Това, заедно с проблемите с речното плаване, ще засегне големи индустриални предприятия в Северна България като „Оргахим“, „Приста ойл“ и производителите на биогорива от групата на „Астра Биоплант“.

Разглеждани в цялост, всички тези бариери могат да влошат конкурентоспособността на  много сектори в икономиката. Към момента не виждаме стратегически отговор на управляващите за преодоляването им, доколкото, разбира се, това зависи от български решения и действия.

Източник: Институт за пазарна икономика