БНБ очаква по-слаб растеж и по-висока инфлация в България

Българската икономика ще забави растежа си до 2.8% през 2026 г. и до 2.5% през 2027 г., а инфлацията ще достигне 5.2% в края на тази година. Това предвижда Българската народна банка в септемврийската си макроикономическа прогноза, публикувана в „Икономически преглед“, брой 2/2026 г. Основният риск остава конфликтът в Близкия изток, който оскъпява енергията, увеличава разходите на бизнеса и отслабва покупателната способност на домакинствата.

Спрямо юнската прогноза БНБ запазва очакването си за тазгодишния икономически растеж, но понижава с по 0.2 процентни пункта прогнозите за следващите две години. След забавянето през 2027 г. централната банка очаква умерено ускоряване до 2.7% през 2028 г., подкрепено от възстановяване на публичните инвестиции и повече проекти с европейско финансиране. За сравнение, през 2025 г. растежът бе 3.2%.

Прогнозата е изготвена към 21 септември, но използва допускания за международните цени на суровините към 19 август. Това разграничение е съществено: към датата на финализирането ѝ петролът вече е с около 23 долара за барел по-скъп спрямо заложеното в основния сценарий.

Потреблението ще загуби част от силата си

Разходите на домакинствата продължават да поддържат икономическата активност, но БНБ очаква този импулс да отслабне. След ръст със 7.8% през 2025 г. частното потребление се прогнозира да нарасне със 7.7% през 2026 г., а след това темпът му да се забави до 3.4% през 2027 г. и 2.9% през 2028 г.

Причината е най-вече натискът на по-високата инфлация върху реалния разполагаем доход. Спрямо юнската прогноза банката вече залага и по-слабо нарастване на заплатите в частния и публичния сектор през 2027 – 2028 г., както и по-малък размер на фискалните трансфери към домакинствата.

Забавянето на икономиката през тази година обаче се свързва в по-голяма степен с по-слабия растеж на публичното потребление и публичните инвестиции. Правителственото потребление се очаква да нарасне с 2.6% при 6.9% през 2025 г., основно заради по-умереното увеличение на разходите за възнаграждения в бюджетния сектор.

При инвестициите прогнозата показва рязка промяна между отделните години. Общите инвестиции в основен капитал се очаква да нараснат с 12.4% през 2026 г., след което да спаднат с 5.1% през 2027 г. Зад този обрат стои приключването на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост. БНБ допуска почти цялостното им изпълнение през 2026 г., което създава висока база за следващата година. През 2028 г. се очаква възстановяване на инвестиционния растеж до 2.8%.

Търговският дефицит се задълбочава

Силното вътрешно търсене продължава да стимулира вноса, докато износът среща затруднения. За 2026 г. БНБ прогнозира спад на износа на стоки и услуги с 1.3% при увеличение на вноса със 7.3%. Така нетният износ отново ще има силно отрицателен принос към икономическия растеж.

Дефицитът по текущата сметка се очаква да достигне 8.9% от БВП през тази година спрямо 6.1% през 2025 г. Само търговският дефицит се прогнозира при 10.7% от БВП. През следващите две години външният дисбаланс ще намалява, но ще остане значителен: дефицитът по текущата сметка се очаква да бъде 7.4% от БВП през 2027 г. и 6.7% през 2028 г.

БНБ обръща внимание, че проблемите пред износа не могат да се обяснят единствено с временни фактори. Трайното разширяване на търговския дефицит е сигнал за възможни структурни слабости и отслабване на конкурентоспособността на българските предприятия. Дори при очакваното възстановяване на износа през 2027 – 2028 г. растежът му ще остане по-слаб от наблюдавания в исторически план.

Енергията поддържа инфлационния натиск

Средногодишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, се очаква да достигне 4.6% през 2026 г. БНБ понижава тази прогноза с 0.4 процентни пункта спрямо юни заради по-слабото от очакваното поскъпване на храните и по-ограниченото пренасяне на енергийните разходи към останалите цени.

Въпреки ревизията централната банка предупреждава, че рисковете са към по-висока инфлация през 2026 и 2027 г. Новото задълбочаване на конфликта в Близкия изток след датата на външните допускания може да задържи петрола над прогнозните нива. Силното потребление в страната също улеснява прехвърлянето на увеличените производствени разходи към крайните купувачи.

В основния сценарий средногодишната инфлация се забавя до 3.1% през 2027 г. и 2.9% през 2028 г. В края на съответните години тя се очаква да бъде 2.9 и 2.6%. По-ниският темп през 2027 г. зависи в значителна степен от допускането за поевтиняване на енергийните суровини и от високата база за сравнение през 2026 г. При услугите инфлацията ще остане висока, а при храните се очаква ускоряване заради косвеното влияние на по-скъпата енергия.

За 2028 г. прогнозата включва и ефекта от предвиденото въвеждане на новата европейска схема за търговия с емисии ЕСТЕ 2. Според оценката на БНБ, без съпътстващи фискални компенсации за засегнатите домакинства, тя би добавила 0.5 процентни пункта към средногодишната инфлация.

По-бавен ръст на заетостта и кредитирането

Пазарът на труда остава затегнат, но вече показва признаци на охлаждане. През второто тримесечие на 2026 г. номиналната компенсация на един нает нараства с 4.1% на годишна база, докато в реално изражение намалява с 1.9%.

За цялата година БНБ прогнозира увеличение на заетостта с 0.7%, което се забавя до 0.2% през 2027 г. и 0.1% през 2028 г. Същевременно безработицата се очаква да остане ниска и постепенно да спадне от 3.4% през 2026 г. до 3% в края на прогнозния хоризонт.

Кредитирането също ще губи скорост. Общият растеж на кредитите за предприятията и домакинствата се прогнозира на 15.6% през 2026 г., 12% през 2027 г. и 9.7% през 2028 г. При домакинствата очакваните темпове остават по-високи – съответно 18.9%, 14.3% и 12.3%.

Тежкият сценарий: 8.5% инфлация през 2027 г.

Заради несигурността около конфликта БНБ представя три алтернативни сценария. Те имат илюстративен характер и не представляват оценка за вероятността съответното развитие да се реализира.

При неблагоприятния сценарий средногодишната инфлация достига 5.3% през 2027 г., а икономическият растеж се забавя до 2.2%. При силно неблагоприятния сценарий инфлацията се ускорява до 8.5% през 2027 г. и остава 7.3% през 2028 г. Растежът на БВП тогава се понижава до 1.5% през 2027 г., преди да се възстанови до 2% през следващата година.

Благоприятният сценарий допуска средногодишна инфлация от 2% и икономически растеж от 2.7% през 2027 г.

Извън енергийния риск остава и несигурността около бюджетната политика. БНБ посочва, че планираната от правителството фискална консолидация не е включена изцяло в прогнозата поради липсата на конкретни мерки. Ако бюджетните разходи нараснат по-слабо от допуснатото, това би ограничило допълнително икономическия растеж през 2027 и 2028 г.