Светът затъва в дългове: Къде е България в глобалната класация?

Държавният дълг на България се очаква да достигне 48 млрд. долара през 2026 г., което поставя страната на 81-во място в света по абсолютен размер на задълженията. Това показва класация, базирана на октомврийската прогноза на Международния валутен фонд (МВФ) World Economic Outlook.

Въпреки че сумата изглежда значителна, тя представлява 32.9% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Така България остава сред икономиките със сравнително ниска дългова тежест, особено на фона на редица развити държави, чиито задължения вече надхвърлят размера на годишната им икономическа продукция.

Класацията обхваща брутния дълг на сектор „Държавно управление“, който включва задълженията на различните равнища на публичната власт. Данните са прогноза за 2026 г., а не окончателно отчетени стойности.

България остава с нисък дълг, но тенденцията е към увеличение

Със своите 48 млрд. долара България се нарежда непосредствено пред Ливан и Сърбия, които имат сходен абсолютен размер на държавния дълг. Разликите обаче стават съществени, когато задълженията се съпоставят с размера на икономиката.

При Сърбия дългът достига 42.9% от БВП, а при Ливан – 139.4%. В България показателят е значително по-нисък – 32.9%. Страната има по-малка дългова тежест и от Литва (44.7%) и Латвия (47%), макар техните задължения в абсолютна стойност да са по-малки.

Сравнително ниското равнище обаче не означава, че публичните финанси са защитени от рискове. Прогнозите показват постепенно увеличение на задлъжнялостта, а основното предизвикателство е свързано с бюджетните дефицити и необходимостта от ново финансиране.

Според пролетната прогноза на Европейската комисия държавният дълг на България ще нарасне от 29.9% от БВП през 2025 г. до 32.3% през 2026 г. и 35.5% през 2027 г. Комисията очаква и бюджетен дефицит над 4% от БВП през 2026 и 2027 г., движен от социалните разходи, възнагражденията в публичния сектор и разходите за отбрана.

В публикувания през октомври проект на бюджетен план за 2027 г. българските власти залагат по-ниска дългова траектория – 31.1% от БВП за 2026 г. и 33.3% за 2027 г. 

САЩ и Китай концентрират над половината от световния дълг

Докато България остава сравнително слабо задлъжняла на общия фон, големите икономики продължават да натрупват рекордни задължения. Съединените щати оглавяват класацията с прогнозен държавен дълг от 41.4 трилиона долара, което представлява приблизително една трета от общите задължения на правителствата по света.

За последното десетилетие американският дълг се е увеличил от 107.5% от БВП през 2016 г. до 126.8% през 2026 г. Причината е, че държавните заеми нарастват по-бързо от икономиката.

Все по-голямо предизвикателство представлява и обслужването на задълженията. През фискалната 2026 г. нетните лихвени плащания на федералното правителство са достигнали 1.1 трилиона долара – с 225 млрд. долара повече от военните разходи.

На второ място е Китай с 22.5 трилиона долара държавен дълг, като се очаква за първи път той да надхвърли 100% от БВП.

За разлика от САЩ, значителна част от фискалния натиск в Китай произтича от начина, по който се финансират местните власти. В продължение на години те разчитаха на заеми и приходи от продажба на земя, за да изграждат инфраструктура и да финансират местното развитие.

Кризата на имотния пазар обаче отслаби този модел, ограничавайки приходите и увеличавайки натиска върху публичните финанси.

Кои държави дължат повече, отколкото произвеждат?

Абсолютният размер на дълга не показва непременно колко тежко е задлъжняла една страна. Значение има и съотношението между задълженията и икономическия ѝ потенциал.

Според прогнозите за 2026 г. държавният дълг надхвърля 100% от БВП в 20 икономики.

Най-високо е съотношението в Судан – 334.4%, следван от Япония със 199.4%. Сред големите развити икономики Франция достига 118.5%, а Канада – 115.6%. В Боливия показателят е 100.2%.

Тези стойности показват колко различна може да бъде дълговата тежест между държавите. Високото съотношение дълг към БВП само по себе си обаче не означава неплатежоспособност. От значение са също цената на финансирането, сроковете за погасяване, валутата на задълженията и доверието на инвеститорите.

Сериозни затруднения могат да изпитват и държави с по-ниски нива на дълг. В 51 развиващи се страни, в които живеят общо 3.7 млрд. души, разходите за лихви вече надхвърлят публичните разходи за здравеопазване или образование.

Световният дълг върви към нов исторически праг

Перспективите не са особено оптимистични. МВФ прогнозира, че до 2030 г. глобалният държавен дълг ще надхвърли 100% от световния БВП – равнище, наблюдавано за последно непосредствено след Втората световна война.

Зад тази тенденция стоят трайно високите публични разходи, необходимостта от инвестиции, увеличаващите се разходи за отбрана и по-високата цена на заемния капитал.

За България картината засега е значително по-благоприятна. Държавният дълг остава далеч под европейския референтен праг от 60% от БВП. Но нарастващите бюджетни дефицити поставят въпроса доколко страната ще успее да запази това предимство през следващите години.