Бюджет 2027 ще финансира жп връзката със Скопие и нови локомотиви за БДЖ

Финансиране за модернизацията на жп участъка Перник – Радомир, който е част от бъдещата железопътна връзка към Северна Македония, покупка на шест маневрени локомотива за БДЖ, средства за подготовката на железопътна връзка с летище Бургас и интермодален терминал в София. Това са част от по-интересните инвестиции, включени в проектобюджета за 2027 г. на Министерството на транспорта (МТС). Макар самите проекти да не са нови, част от тях получават отделно национално финансиране след години на подготовка или предишни неуспешни процедури.

Общо 45 проекта фигурират в инвестиционната програма на ведомството за периода 2027 – 2029 г. За тях са предвидени 167.4 млн. евро през следващата година и по 147.6 млн. евро през 2028 и 2029 г., или общо 462.5 млн. евро. За сравнение, в инвестиционната програма към Бюджет 2026 бяха включени 43 проекта с тригодишно финансиране от 451.2 млн. евро.

Основната част от средствата е за Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) – 123.1 млн. евро през 2027 г. За инвестициите на „БДЖ – Пътнически превози“ са заложени 33.1 млн. евро, а за ДП „Пристанищна инфраструктура“ – 11.2 млн. евро.

При разглеждането на сумите трябва да се има предвид, че някои от проектите се изпълняват с европейско съфинансиране, а средствата в проектобюджета са предназначени за тяхното дофинансиране.

Жп връзката със Северна Македония

Сред значимите проекти е модернизацията на 17-километровия железопътен участък Перник – Радомир, за който през 2027 г. са предвидени 28.4 млн. евро. За следващите две години са заложени съответно 9.3 млн. и 10.6 млн. евро, с което общото финансиране достига 48.2 млн. евро.

Проектът не е нов. Той беше включен още в първоначалния проектобюджет за 2026 г., представен през ноември 2025 г., заедно с други две отсечки по направлението към Северна Македония – София – Перник и Радомир – Гюешево. В последвалата инвестиционна програма, разгледана от Economic.bg през юни 2026 г., обаче тези проекти не фигурираха сред националните капиталови инвестиции на МТС.

Междувременно подготовката на участъка Перник – Радомир напредна. През декември 2025 г. НКЖИ избра изпълнител – обединението „ИСПА“, с предложена цена от над 421.2 млн. лв. без ДДС. Инвестицията се съфинансира по Програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г.

Проектът предвижда модернизация и удвояване на железния път, изграждане на два нови тунела с дължина съответно 881 и 400 метра, както и обновяване на осигурителните системи в гара Перник. Според обявените при възлагането планове строителството трябва да приключи до средата на 2029 г.

Участъкът е част от Коридор VIII, който трябва да осигури железопътната свързаност между България и Северна Македония. В края на 2025 г. беше избран изпълнител и за липсващото трасе между Гюешево и границата, а през март 2026 г. транспортното министерство отново постави срок до 2030 г. за завършване на цялата връзка.

БДЖ планира нова покупка на маневрени локомотиви

В проектобюджета се появява и доставка на шест електрически маневрени локомотива за „БДЖ – Пътнически превози“ – за работа в частично електрифицирани депа и клоновете към тях. За покупката са предвидени общо 24 млн. евро – 2.4 млн. евро през 2027 г., 10.4 млн. евро през 2028 г. и 11.2 млн. евро през 2029 г.

Подобна инвестиция беше заложена и в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). През 2023 г. Министерството на транспорта проведе обществена поръчка за 18 електрически маневрени локомотива, разделена на две позиции. Първата включваше девет машини за неелектрифицирани депа, а втората – още девет за частично електрифицирани депа.

Договор беше подписан само за първите девет локомотива. През февруари 2024 г. за техен доставчик беше избрана русенската компания „Експрес Сервиз“, която предложи цена от над 10.5 млн. лв. без ДДС. Втората позиция беше прекратена, тъй като техническото предложение на единствения участник не отговаряше на изискванията. Впоследствие транспортното министерство предложи недоговорените девет машини да отпаднат от инвестицията по ПВУ. 

Сега в националния бюджет отново са предвидени локомотиви за частично електрифицирани депа, но броят им е шест вместо девет. В бюджетния документ не се уточнява какви технически характеристики ще имат машините.

Средства за железопътната връзка с летище Бургас

Друг проект, който получава отделно финансиране, е изграждането на железопътна връзка с летище Бургас. За 2027 г. са заложени 215.6 хил. евро за проучвания, оценки и проектни документи.

Идеята за свързване на летището с железопътната инфраструктура не е нова. Още през 2021 г. НКЖИ стартира проектна подготовка, а през април 2024 г. представи концепцията пред общинската администрация на Бургас. Предвиждаше се изграждането на приблизително 13-километрова железопътна връзка, която да свърже Централна гара Бургас с летището в квартал „Сарафово“. Трасето трябваше да използва част от съществуващата железопътна инфраструктура, а след това да продължи по ново направление към летищния комплекс.

При представянето на проекта през 2024 г. прогнозната стойност беше около 103 млн. лв. без ДДС. Тогава НКЖИ очакваше строителството да започне през 2025 г. и да продължи между три и четири години. Тези срокове обаче не се реализираха.

През 2024 г. беше обявена и подготовка на процедура за анализ на разходите и ползите и формуляр за кандидатстване за еврофинансиране. Новите средства в Бюджет 2027 са именно за подготвителни дейности. 

Интермодалният терминал в София

Сред проектите на НКЖИ е включена и подготовката за изграждане на интермодален терминал в София. За целта са предвидени 420.4 хил. евро през 2027 г., 241.2 хил. евро през 2028 г. и 91.5 хил. евро през 2029 г., или общо 753.1 хил. евро.

Инвестицията е част от по-широките планове на НКЖИ за развитие на мрежа от интермодални терминали, които да осигуряват връзка между железопътния и автомобилния товарен транспорт.

През 2026 г. държавната компания вече предприе конкретни стъпки за подготовката на три такива обекта – в София, Видин и Горна Оряховица. През април Economic.bg съобщи, че петима кандидати са подали оферти в обществена поръчка за предпроектни проучвания, идейни проекти и устройствени планове на трите терминала. Общата прогнозна стойност на процедурата беше над 5.2 млн. евро без ДДС.

Разликата между проектите е във финансирането. За подготовката на терминалите във Видин и Горна Оряховица вече са осигурени европейски средства по Програма „Транспортна свързаност“. За столичния проект обаче източникът на финансиране оставаше неясен. В писмени отговори до Economic.bg от август 2026 г. НКЖИ изрично посочи, че за подготовката на интермодалния терминал в София все още няма осигурен конкретен източник, като прогнозната стойност на тази дейност е около 1.84 млн. евро.

Появата на средства в новата национална инвестиционна програма е развитие за проекта, макар заложените 753 хил. евро да са по-малко от прогнозната стойност на цялата му подготовка. 

Жп връзката с Турция получава над 5.5 млн. евро за подготовка

Средства са предвидени и за подготовката на втория железопътен граничен преход с Турция по направлението Ямбол – Елхово – Лесово. В инвестиционната програма са заложени 2.1 млн. евро за 2027 г., 1.7 млн. евро за 2028 г. и още 1.7 млн. евро за 2029 г., или общо над 5.5 млн. евро. Финансирането е за техническа помощ, а не за същинското строителство на линията.

Проектът се подготвя от години. Още през 2023 г. България и Турция подписаха меморандум за сътрудничество за изграждането на втори железопътен граничен преход, който да облекчи натовареното направление Свиленград – Капъкуле. През юни 2025 г. двете страни потвърдиха намерението си да развиват новата връзка, която трябва да продължи от Лесово към Одрин.

През август 2025 г. НКЖИ приключи прединвестиционното проучване, което очерта приблизително 71-километрово електрифицирано трасе. То е разделено на два основни участъка – около 39 км между Ямбол и Елхово, които ще следват предимно съществуващата линия, и още 32 км изцяло ново трасе от Елхово до турската граница. Предвиждат се скорости до 160 км/ч за пътническите и 120 км/ч за товарните влакове.

Какви средства получават останалите железопътни проекти?

Освен посочените инвестиции в програмата остават редица големи железопътни обекти, които вече се изпълняват с европейско съфинансиране. За тях националният бюджет предвижда средства за дофинансиране.

Сред най-големите е модернизацията на железопътния участък Елин Пелин – Костенец, фаза 2, за който са разчетени 1.7 млн. евро през 2027 г., близо 37 млн. евро през 2028 г. и 34.2 млн. евро през 2029 г. Общо средствата за тригодишния период достигат 72.8 млн. евро. Проектът е част от модернизацията на направлението София – Пловдив и включва едни от най-сложните железопътни строителни дейности в страната, сред които изграждането на множество тунели, мостове и виадукти.

За участъка Костенец – Септември са предвидени още 12 млн. евро през 2027 г., 7.5 млн. евро през 2028 г. и 10.8 млн. евро през 2029 г. Общото национално дофинансиране възлиза на около 30.4 млн. евро.

Отделно за жп линията София – Елин Пелин са заложени 8.2 млн. евро за 2027 г. и още 15.2 млн. евро през следващите две години.

Сред по-големите инвестиции остава и удвояването и електрификацията на линията Карнобат – Синдел. За него са предвидени 12.8 млн. евро през 2027 г., 5.6 млн. евро през 2028 г. и 10.9 млн. евро през 2029 г. Това представлява промяна спрямо Бюджет 2026, когато за същия обект бяха прогнозирани по 25 млн. евро за 2027 и 2028 г. 

В програмата отново фигурира и развитието на железопътния възел Пловдив. За него през 2027 г. са предвидени близо 13 млн. евро. Проектът включва модернизация на железопътната инфраструктура в града и изграждане на тунел под Централна гара.

Други 1.6 млн. евро до 2029 г. са предвидени за проучвания и проектиране по направлението Радомир – Кулата. Финансирането е разпределено между 2028 и 2029 г.

Средствата за поддържане на железопътната инфраструктура също остават значителни. Предвидени са разходи за възстановяване на проектните параметри по линията Русе – Варна, модернизация на осигурителни системи и прелезни устройства, ремонт на железния път и обновяване на тягови подстанции.

За сметка на това при доставката на железопътна механизация се наблюдава промяна. В Бюджет 2026 за проекта бяха предвидени над 58 млн. евро за три години, включително близо 17.7 млн. евро за 2027 г. В новата програма няма заложени разходи за 2027 г., а за следващите две години са записани по 500 хил. евро.

При „БДЖ – Пътнически превози“ освен новите маневрени локомотиви са предвидени средства за ремонт и модернизация на депа, подвижен състав и локомотиви. Общото финансиране за шестте инвестиционни позиции на дружеството достига 99.3 млн. евро за периода до 2029 г.

Над 43 млн. евро за пристанищната инфраструктура

В проектобюджета са включени и 15 проекта на ДП „Пристанищна инфраструктура“, за които са предвидени общо 43.5 млн. евро за периода 2027 – 2029 г.

Сред най-големите е удълбочаването на корабни места 6 и 7 на пристанищен терминал Варна-изток. За проекта са заложени 2 млн. евро през 2028 г. и още 8.4 млн. евро през 2029 г., или общо 10.4 млн. евро. Инвестицията е свързана с подобряване на условията за обслужване на кораби и включва дейности по укрепване на кейовата инфраструктура. Проектът не е нов, а е част от дългосрочните планове за модернизация на пристанищния терминал.

Отделно за реконструкцията на Магазия 2 и 3 на Варна-изток са предвидени 6.4 млн. евро през 2027 г. По този обект вече има сключен договор от февруари 2026 г. Инвестицията е свързана с модернизацията на складовите площи за обработка и съхранение на зърнени товари.

В Бургас са заложени над 8 млн. евро за рехабилитация на кейови стени на пристанищния терминал. Средствата са разпределени между 2028 и 2029 г., като се предвижда обновяване на около 310 метра кейов фронт.

Сред останалите инвестиции са изграждането на две яхтени зони – във Варна и Бургас, както и сервизна зона във Варна. За проекта са предвидени общо 5.2 млн. евро, отново през 2028 и 2029 г.

Планирани са и дейности по рехабилитация на пристанищна инфраструктура по река Дунав, включително в района на Русе, както и обновяване на системи за управление и информационно обслужване на морския и речния транспорт.