Германия заплаши да блокира бюджета на ЕС, ако няма пълна подкрепа за Украйна
Германският канцлер Фридрих Мерц иска всички държави членки, включително България, да помагат финансово на нападнатата от Русия държава
© ECONOMIC.BG / БТА
Германският канцлер Фридрих Мерц предупреди, че ще блокира следващия седемгодишен бюджет на Европейския съюз, ако всички държави членки не поемат ангажимент за финансова подкрепа на Украйна през 2027 г. и след това.
В писмо до председателя на Европейския съвет Антониу Коща, с което Financial Times се е запознал, Мерц обвързва подкрепата си за бюджета на ЕС за периода 2028 – 2034 г. със съгласието на всички държави членки да финансират опустошената от войната Украйна, която е изправена пред недостиг на средства в размер на 70 млрд. евро през следващата година.
Колективният ангажимент всички ние, без изключение, да дадем справедлив принос за преодоляването на финансовия недостиг на Украйна е задължително предварително условие за решаването на този въпрос и за обсъждането на всякакви други теми, особено на онези с финансови последици“, пише Мерц.
Ултиматумът идва преди срещата на лидерите на ЕС в Дъблин в четвъртък и петък, на която Мерц настоява да бъде намерено решение за недостига на средства за Киев.
През декември миналата година лидерите на ЕС се споразумяха да предоставят заем на стойност 90 млрд. евро на Украйна. Мащабът на руската военна агресия срещу съседната държава обаче е толкова голям, че Киев заяви, че ще се нуждае от допълнително финансиране в размер на 70 млрд. евро през следващата година – недостиг, който съюзниците на Украйна също признават.
ЕС обеща да покрие две трети от тази сума, или около 45 млрд. евро. Европейската комисия разработва различни варианти за изпълнение на този ангажимент, включително емитирането на допълнителен общ дълг, с надеждата лидерите да постигнат споразумение до края на годината.
Четири държави от ЕС обаче – Унгария, Словакия, България и Чехия – дадоха сигнал, че няма да участват в предоставянето на допълнителна финансова помощ за Киев. Миналата година Унгария, Словакия и Чехия успяха да договорят изключение, което ги освобождава от участие в плащанията по лихвите върху заема от 90 млрд. евро.
В писмото си Мерц подчертава, че „след това трябва да намерим решение, подкрепено от всички държави членки, което да осигури стабилна и многогодишна перспектива за финансирането на Украйна от 2028 г. нататък“, включително по отношение на лихвите върху непогасените задължения на страната.
Марин льо Пен, която води в социологическите проучвания преди президентските избори във Франция през април, също заяви, че ако спечели надпреварата за наследник на Еманюел Макрон, ще прекрати подкрепата за Киев, с изключение на определена оперативна помощ и обучение на украински войници.
Дискусиите в ЕС за финансирането на Украйна се водят успоредно с напрегнатите преговори за бюджета на блока от 2028 г. нататък. Германия е най-големият нетен вносител в бюджета на ЕС, докато четирите държави, които се опитват да избегнат допълнителни финансови ангажименти към Украйна, са нетни получатели на европейски средства.
Използвайки влиянието на Германия в бюджетните преговори, Мерц се стреми да гарантира финансирането на Киев както през следващата година, така и в по-дългосрочен план.
Предстоящите избори в няколко държави от ЕС, включително Италия и Полша, биха могли да направят постигането на консенсус за финансирането на Украйна все по-трудно.
Берлин също така се стреми да гарантира, че бъдещото финансиране ще изисква подкрепата единствено на квалифицирано мнозинство от държавите членки, вместо необходимото в момента единодушие, за да се избегнат бъдещи блокирания чрез налагане на вето.
Финансовите нужди на Украйна трябва да бъдат решени в рамките на следващия бюджет на ЕС“, заяви представител на германското правителство.
„Финансовата подкрепа за Украйна от всички държави членки на ЕС е от съществено значение за успешното приключване на преговорите за европейския бюджет.“