Държавни дружества отново ще получат финансовa инжекция чрез дълга

В петък, 6 ноември, с близо седмица закъснение правителството на Румен Радев представи своята „визия за България“ в проектобюджета си за 2027 г. Единият много важен параметър, бюджетният дефицит, е 3.5% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) и веднага направи впечатление, че за трета година ще е над лимита според Маастрихтските критерии.

Другият много важен параметър е заложеният таван на новопоетия държавен дълг, който въпреки че ще бъде по-малък спрямо предходните две години, остава значително над необходимото ниво за покриване на „дупката“ в бюджета, която в номинална стойност е 5.4 млрд. евро.

Справка на Economic.bg в Средносрочната бюджетна прогноза показа, че за 2027 г. е заложен за изтегляне нов дълг на стойност 8.6 млрд. евро. Ако това се случи в пълен размер, както е разписано, общо дългът на страната ни ще достигне 44.3 млрд. евро, или малко над 31% от БВП. Напомняме, че за тази година лимитът е 10.1 млрд. евро, а за 2025 г. той бе почти 20 млрд. лв. (или около 9.6 млрд. евро).

Според плановете на правителството:

• до 7 млрд. евро могат да бъдат изтеглени от международните пазари, включително по Договора за дилърство между България и групата глобални банки;
• останалите 1.8 млрд. евро ще се търсят на вътрешния пазар, включително:
  • 300 млн. евро от горната сума ще са предназначени за инвеститори – физически лица;
  • 250 млн. евро ще са за договаряне на структурен програмен заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за покриване на националното съфинансиране по програмите през програмния период 2021 – 2027 г.

За какво ще бъде използван дългът

В мотивите изрично е записано, че:

Средствата от новия държавен дълг ще бъдат предназначени за рефинансиране на дълга в обращение, за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и за обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв, в т.ч. за осигуряване на възможност за финансиране на специфични програми за капитализация на търговски дружества с държавно участие в капитала в сферите на здравеопазването, спорта, земеделието, енергетиката, икономиката, индустрията и иновациите“.

Именно капитализирането на държавните предприятия чрез дълг бе една от спорните точки в бюджета за 2025 г. на тогавашния финансов министър Теменужка Петкова, която го използва като част от „финансовите фокуси“, с които опитваше да нагоди дефицита до 3%. Впоследствие обаче и НСИ, и Евростат изчислиха още по-голям бюджетен дефицит в България за 2025 г., а след одитните доклади на Сметната палата се очаква и допълнителна корекция нагоре.

Колко дълг натрупаха правителствата досега

Справка на Economic.bg в данните на Министерството на финансите (МФ) показа рязкото задлъжняване на страната през последните години. В рамките само на 5 години – за периода от 2020 до 2025 г. – таванът на новите задължения (изобщо на държавата, а не на новопоетия) се е удвоил от 16 млрд. евро до малко над 30 млрд. евро.

Важно е да се уточни, че проектобюджетът за всяка година определя два лимита за дълг:

• за новопоет дълг през годината;
• и за общо ниво на задлъжнялост на страната.

По този начин се гарантира, че България ще си осигури средства да покрие нуждите си за съответната година, но и няма да наруши европейското правило дългът на сектор „Държавно управление“ да е над 60% от БВП. Последните данни на европейската статистическа служба Евростат показаха миналия месец, че страната все още е в Топ 5 на ЕС по най-ниско съотношение дълг/БВП, но това може да се промени на фона на скоростното теглене на заеми и дефицита.

Заемите струват все по-скъпо

В коментар пред NOVA от понеделник сутрин икономистът Михаил Кръстев предупреди, че проблемите с дефицита се отразяват върху условията, при които България заема средства от международните пазари.

Чуждестранните инвеститори не се интересуват от политическите аргументи. Те се интересуват от своите таблици и методологии. Когато една държава е в процедура по прекомерен дефицит, тя се финансира по-скъпо“, заяви той.

И разчетите на Финансовото министерство го доказват. Според тях, лихвените разходи ще продължат да нарастват през следващите години. Те ще се покачат от 983.4 млн. евро през тази до почти 1.4 млрд. евро следващата година.

За периода 2028 – 2029 г. тенденцията за нарастване на лихвените разходи се запазва вследствие на прогнозираното увеличение на размера на дълга за целия период в комбинация с конюнктурата на местния и международните пазари на суверенен дълг“, посочват от МФ.

Получава се ситуация, при която процедурата по свръхдефицит нулира положителния ефект от присъединяването на България към еврозоната, след което кредитният рейтинг на страната бе повишен от редица международни агенции.