Нова ли е идеята за одържавяване на част от вторите пенсии?

Предполагаемо намерение на Министерството на финансите да пренасочи част от вноските на хората за втора пенсия към Националния осигурителен институт (НОИ) предизвика остри реакции. То беше категорично отречено от управляващите от „Прогресивна България“, но въпреки това остава съмнението, че е имало такова обсъждане и само заради острата обществена реакция властта се е отказала от него.

И за това недоверие има основание – през годините, особено когато държавата изпитва бюджетни трудности, са се появявали различни предложения да се използват парите от втория стълб. Economic.bg проучи различните идеи на правителствата назад в годините, които са искали да ощетят личните партиди на хората, които по закон се онаследяват.

Какво се разбра за последната идея

Източници на в. „24 часа“ в Министерството на финансите (МФ) споделят, че се очаква в проектобюджета за 2027 г. да има предложение за намаляване наполовина на осигурителната вноска за втория пенсионен стълб – от сегашните 5 до 2.5 пр. пункта от общата осигурителна тежест за работещите, която към момента е общо 19.8% за трета категория труд. Останалите 2.5 процентни пункта евентуално е мислено да бъдат пренасочени към държавното обществено осигуряване (в частност към НОИ), вместо да постъпват в личните пенсионни партиди на работещите.

Изчисленията на база засегнати над 4 млн. души, родени след 31 декември 1959 г., показаха, че от подобна промяна НОИ ще получава около 1 млрд. евро допълнително на година. Припомняме, че през 2025 г. плащанията за пенсии от държавното обществено осигуряване достигнаха рекордните 12.34 млрд. евро, половината от които са трансфери от държавния бюджет (от данъците на работещите), а другата половина – от осигурителните вноски. И всяка година тази сума нараства с десетина процента.

Управляващите отрекоха

Малко след като беше публикувана новината Константин Проданов, депутат от ПБ и председател на парламентарната бюджетна комисия, лаконично коментира пред медии, че от тях научава за тази идея и че не може да я коментира.

От вас го чувам. Нямам представа, така че не мога да го коментирам“, посочи той.

Впоследствие, във вторник вечерта, Министерството на финансите (МФ) излезе с официална позиция, че „тиражираната дезинформация относно предстояща реформа на втория стълб на пенсионното осигуряване не отговаря на истината“.

Министерството на финансите продължава да полага усилия за стабилизиране на публичните финанси в резултат на наследен свръхдефицит и отслабена финансова дисциплина. Предстои официалното представяне на бюджета“, казаха от там.

Самият Проданов, вече малко по-уверен, даде брифинг в Народното събрание, на който заяви: „Искам най-категорично да заявя, че такова нещо няма. Не се планира и не е било планирано“, каза той.

Той призна, че подобни спекулации се появяват, тъй като проектобюджетът за 2027 г. все още не е представен.

След като бюджетът бъде представен по-късно тази седмица, разбира се, сме готови да коментираме аргументирана критика“, допълни той.

Напомняме, че в нарушение на Закона за публичните финанси представянето на проекта закъснява вече 4 дни, а до публикуването му в петък, това закъснение ще достигне 6 дни.

Отпор срещу идеята

Опозицията определи евентуалния план да се пренасочат вноски от частните фондове към НОИ като частично одържавяване на втория стълб, чиято единствена цел е да се запуши бюджетният дефицит. Божидар Божанов („Да, България“) предупреди за дългосрочни щети, а Асен Василев („Продължаваме промяната“) оцени загубата на около 433 евро на лична партида за следващата година и заплаши с протести, като подчерта, че спестяванията в частните фондове са лични и наследими, за разлика от плащанията през НОИ.

Бизнесът също се включи с коментар. Председателят на АИКБ, Румен Радев, коментира в студиото на Nova, че подобна идея ще удари тежко капиталовия пазар в България, който се движи в голяма степен от инвестициите на фондовете. А самото съществуване на частните пенсионни дружества и идеята за капиталов стълб ще бъдат поставени под риск.

Нова ли е идеята?

Всъщност подобна идея е предлагана и преди. Още в края на 2014 г. – по време на второто правителство на Бойко Борисов (ГЕРБ) с финансов министър Владислав Горанов – бе предложено всички граждани, родени след 31 декември 1959 г., да разполагат с една година, в която да потвърдят избора си на частен пенсионен фонд. Ако не реагират, натрупаните им средства за втора пенсия да отидат в НОИ – механизъм, който опонентите нарекоха одържавяване чрез „мълчаливо съгласие“.

След силна съпротива това, което стана накрая, бе една смекчена версия – вместо автоматично пренасочване, на гражданите им бе дадена доброволна възможност да си прехвърлят парите от частните фондове в НОИ няколко години преди пенсионирането си.

През 2015 г., отново при правителството на ГЕРБ, беше отменено заложеното още със създаването на тристълбовия модел в България увеличение на вноската за УПФ от 5 на 7%. Така постепенно – през 2017 и 2018 г. – тези два процентни пункта бяха насочени отново към НОИ.

По-назад във времето, през 2010 г. при първото правителство на ГЕРБ с финансов министър Симеон Дянков беше направен опит да се прехвърлят средства от професионалните пенсионни фондове към държавното осигуряване, но Конституционният съд впоследствие обяви тези действия за противоконституционни.

Как и могат да се прехвърлят парите в НОИ

От тази възможност могат да се възползват само хората, родени след 31.12.1959 г., тъй като по закон само те се осигуряват в универсален пенсионен фонд. Те трябва и да отговарят на следните изисквания:

• да не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране; 
• да е изтекла 1 година от датата, на която е започнало осигуряване в УПФ или 1 година от направен избор за прехвърляне на партидата от едно УПФ в друго;
• да не е изтекъл срокът, в който законодателството дава възможност за прехвърляне.

Кодексът за социално осигуряване (КСО) има график, според който срокът, в който едно лице може да се прехвърля, е различен. Ако навършвате пенсионна възраст:

• от 1 януари 2022 г. до 31 декември 2025 г. – не по-късно от една година преди възрастта им по чл. 68, ал. 1; 
• от 1 януари 2026 г. до 31 декември 2030 г. – не по-късно от две години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1;
• от 1 януари 2031 г. до 31 декември 2035 г. – не по-късно от три години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1;
• от 1 януари 2036 г. до 31 декември 2037 г. – не по-късно от 4 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1;
• след 1 януари 2038 г. – не по-късно от 5 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1.

Заявлението може да се подаде по следните начини:

• в офиса на НАП по постоянен адрес на физическото лице – лично или от упълномощено с нотариално заверено изрично пълномощно лице;
• по електронен път с квалифициран електронен подпис (КЕП) на осигуреното лице, чрез Портала за електронни услуги на Национална агенция за приходите (НАП).