Как да разпознаем фалшивите касови бележки?

Засилените проверки на Националната агенция по приходите (НАП) продължават, а с тях – и откритите нарушения в търговските обекти, включително хотели, кафенета, ресторанти, дори магазини за парфюми.

Така например по-рано този месец данъчните инспектори откриха 11 нарушения само в един столичен ресторант, а в четвъртък (22 октомври) НАП откри 5 нарушения в магазини за парфюми и козметика. Тогава констатираните нередности бяха свързани най-често с отчитането на продажбите и касовата отчетност, включително неиздаването на касова бележка или липса на задължителни реквизити в нея. Същото се отнася и за летния сезон, когато от НАП споделиха, че най-често нарушенията са свързани с укриването на приходи.

Как да разпознаем истинските касови бележки и какво да правим, ако ни дадат фалшива? Economic.bg отговаря.

Как изглежда истинската касова бележка

Всяка касова бележка трябва да съдържа един дълъг списък от задължителни реквизити, в т.ч.:

• наименование и адрес за кореспонденция на търговеца;
• наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен обект – текст “БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ”;
• пореден номер на касовата бележка;
• идентификационен номер на търговеца;
• идентификационен номер по ЗДДС (за регистрираните по ЗДДС лица);
• име или номер на касиера;
• наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги;
• обща сума за плащане;
• дата и час на издаване;
• графично фискално лого (карта на България и надпис BG в него) и текст “ФИСКАЛЕН БОН”;
• индивидуални номера на ФУ и фискалната памет;
• номер касово място за търговеца, работещи с контролна лента на електронен носител (КЛЕН);
• номер на обекта при електронна система с фискална памет (ЕСФП);
• контролно число на документа;
• номер и дата на фактура при плащане по доставки, които се изпълняват непрекъснато във времето – като доставка на електроенергия, вода, интернет, телефон и други.;
• двумерен баркод (QR код), с изключение на тези, на които не се издава хартиен документ, а продажбата само се визуализира на дисплей като кафеавтоматите на самообслужване например;
• Уникален номер на продажба (УНП).

Често, при фалшивите касови бележки липсва QR код или има невалиден такъв, който не води към сървърите на НАП. Често липсва и графичното лого, т.е. картата на България.

Някои издават и т. нар. клиентска сметка, позната още като служебна или междинна сметка. Идеята е, че тя е с информативен характер, т.е. показва какво и за колко е консумираното/взетото до момента. При такива случаи често в края на бележката е написано: „Моля, изискайте фискален бон при плащане“. Ако след това търговецът не ви връчи истинска касова бележка, то той е в нарушение, тъй като при всяка продажба той следва да даде такъв.

С промени в Закона за ДДС от 2024 г. се даде възможност на потребителите да задържат плащането си, докато не получат истинска касова бележка.  В чл. 118, ал. 1а за закона изрично е записано, че:

Когато регистрирано или нерегистрирано по този закон лице не издаде документ по ал. 1 (бел. ред. т.е. фискален бон), получателят има право да задържи плащането на стойността на доставката/продажбата“.

Бърза проверка

За да не търсите всеки един от реквизитите, най-бързо и лесно проверка се прави през мобилното приложение на НАП – NRA Mobile. То позволява да се сканира QR кодът върху бележката.

Приложението показва кодираните в кода стойност на покупката, дата, час и номер на касовата бележка и фискалната памет на касовия апарат. Ако между данните в приложението и тези на хартията има разминаване, тогава потребителят може да подаде сигнал до НАП. Данните на агенцията сочат, че така през 2024 г. са проверени над 300 000 фискални бона.