Симона Гоцова 
Публични финанси
Инфлационният натиск в България остава по-силен от средния за еврозоната
Въздействието на енергийния шок може да се окаже по-продължително от очакваното
Димитър Радев, гуверньор на БНБ:
© ECONOMIC.BG / БТА
~ 2 мин.
Инфлацията в България остава над средната за еврозоната, а членството в паричния съюз не премахва нуждата от разумни национални политики. За това предупреди управителят на Българската народна банка (БНБ), Димитър Радев, по време на финансов форум, цитиран от пресцентъра на БНБ.
Присъединяването към еврозоната не премахва различията между националните икономики, нито необходимостта от разумни вътрешни политики. Динамиката на инфлацията е показателен пример – през септември годишната инфлация в България беше 5.6%, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени, при средно равнище 3.8% за еврозоната. Тези стойности показват, че инфлационният натиск в България остава по-силен от средния за еврозоната“, посочи Радев.
По-рано днес Националният статистически институт (НСИ) публикува експресните си оценки за октомври, които показаха, че годишната инфлация се е ускорила още, надхвърляйки 6 на сто. Радев припомни, че от началото на годината БНБ участва пълноправно в Евросистемата и вече споделя отговорността за общата парична политика, но националните фактори – вътрешното търсене, динамиката на кредитирането и условията за финансиране – остават от значение.
Енергийният шок може да е по-продължителен
Радев обърна внимание, че перспективите за инфлацията в еврозоната са се влошили. На 29 октомври ЕЦБ остави основните лихви без промяна след увеличението през септември, но това не бива да се тълкува като край на затягането.
Октомврийската пауза беше решение да оценим наличните данни, а не заключение, че затягането на паричната политика е приключило“, обясни банкерът.
Той напомни, че основен виновник на инфлацията в еврозоната остават по-високите цени на енергоносителите. Прогнозите за 2027 г. вече са ревизирани нагоре — до 2.6% за общата и 2.5% за базисната инфлация, което според Радев показва, че „въздействието на енергийния шок може да се окаже по-продължително, отколкото се очакваше досега“. Ако натискът се задържи, допълни той, може да се наложат нови увеличения на лихвите.
Затова трябва да следим особено внимателно косвените и вторичните ефекти. Не бива да чакаме вторичните ефекти да се проявят в пълна степен, преди да преценим дали са необходими допълнителни действия“, посочи той.
