„Фискална преса“: Лекарствената политика на държавата вече застрашава достъпа до съвременни терапии

Състоянието на публичните финанси на България създава „допълнително напрежение“ върху здравеопазването, а най-големите рискове за пациентите са да плащат повече от собствения си джоб и да бъде ограничен достъпът им до иновативни терапии. Това стана ясно по време на пресконференция на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Разчетите на Асоциацията сочат, че ролята на държавата във финансирането на конкретни лекарства намалява, докато тази на бизнеса расте, нарушавайки установения баланс.

Как работи реимбурсирането на лекарства?

Обикновено НЗОК заплаща изцяло или частично лекарствени продукти за широк кръг заболявания, сред които онкологични и хематологични заболявания, диабет, сърдечно-съдови заболявания и др. Идеята е пациентът да ги получава безплатно или с минимално доплащане.

Всяка година касата прави годишни разчети и съответно бюджет колко ще са необходимите средства, за да се покрие реалното потребление, но често става така, че търсенето надхвърля плановете и по договор фармацевтичните компании се задължават да върнат този недостиг. 

Така производителят на практика поема роля на „осигурител“ – подписва договор, без да знае предварително колко ще трябва да върне в края на годината. Рискът от това е, че когато тежестта стане твърде голяма, компаниите са изправени пред избор: да изтеглят продукт от пазара или изобщо да не го пуснат в България. Резултатът вече е видим – по време на събитието бе подчертано, че 54% от новите терапии, достъпни в ЕС, не се предлагат у нас.

Източник: ARPharM

Колко са необходимите средства?

Според прогнозите на ARPharM, потребностите от лекарствено лечение, заплащано от НЗОК, ще нараснат с 14% през 2027 г. Съответстващо увеличение на бюджета за оригинални лекарства със 160 млн. евро ще позволи да се запази сегашният баланс между публичното финансиране и финансовото участие на фармацевтичните компании чрез компенсаторните механизми.

По-ниско увеличение няма да намали потребността от лечение, а ще увеличи недостига във финансирането и размера на средствата, които индустрията трябва да възстановява. Това би нарушило постигнатия баланс и би създало риск за устойчивия достъп на пациентите до съвременни терапии.

Когато бюджетът не достига за лечението, от което пациентите имат нужда, тази потребност не изчезва. Променя се единствено кой плаща разликата. Бюджет 2027 трябва да финансира реалните потребности от лечение, а не просто да увеличава недостига, който се прехвърля към индустрията“, заяви Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM.

Източник: ARPharM

Скрит дефицит, прехвърлен върху индустрията

Здравният икономист Аркади Шарков от Health Metrics предупреди, че отстъпките, които компаниите връщат на касата, вече не ограничават ръста на разходите, а са се превърнали в планиран приход.

За 2026 г. те се очаква да стигнат над 500 млн. евро, или около една трета от бюджета за лекарства. Само за три години отстъпките са нараснали повече от два пъти... На практика това е скрит дефицит, прехвърлен върху индустрията“, посочи Шарков.

Той допълни, че Бюджет 2027 се изготвя в условията на процедура по свръхдефицит и ограничен ръст на разходите, а ако не се намерят нови приходи, разликата отново ще бъде покрита от компаниите, а достъпът до иновации – забавен.

Делът на държавата в бюджета на Касата (като трансфери) намалява за сметка на това, което се плаща от частния сектор. Така се създава едно допълнително напрежение, а не може постоянно да се помпа максимален осигурителен доход и минималната работна заплата, защото, в крайна сметка, когато нямаш ръст чисто икономически темпът се забавя, а това е сериозен проблем. Тоест има една фискална преса, която ще наблюдаваме през следващите месеци и форма на стагфлация“, посочи той.

Източник: ARPharM

„Реална опасност“

На пресконференцията бе изтъкната и следната притеснителна тенденция – терапии, които са реално достъпни в Европейския съюз (ЕС), остават извън досега на българския пациент.

Боряна Ботева, председател на УС на Сдружението за развитие на българското здравеопазване, предупреди именно за този натиск и рисковете от него.

При някои терапии за възпалителни ревматични заболявания НЗОК покрива 75% от стойността, а останалите 25% се поемат от фармацевтичните компании. Така вече около 15 години пациентите получават тези лекарства без доплащане. Недостатъчното публично финансиране обаче създава риск част от разходите да бъдат прехвърлени върху пациентите. Това би могло да означава доплащане от над 130 евро месечно за някои лекарства – сериозна тежест, особено за хората с трайно намалена работоспособност“, заяви Ботева.

Тя засегна и темата за достъпа до иновативни терапии.

Опасяваме се, че с този натиск, който виждаме, един ден няма да има достъп до иновативни терапии и хората няма да могат да се лекуват със следващото налично лекарство за тяхното заболяване. Това е реална опасност за терапиите, които са налични в други държави. И затова за нас е изключително важно така да бъде подготвен Бюджет 2027, че той да гарантира достъпа на пациентите до лечение и то също така да се гарантира достъпа до иновативни терапии във всички сфери“, допълни тя.

Какво е решението

От ARPharM отправят няколко предложения за Бюджет 2027:

• Планиране според реалните потребности – бюджетът да отчита броя на пациентите, необходимите терапии и прогнозното потребление;
• Запазване на баланса – да се съхрани съотношението между публичния ресурс и финансовото участие на компаниите;
• Предвидим компенсаторен механизъм – с ясни правила и разумна граница на финансовите задължения на индустрията;
• Текущ мониторинг на разходите – който да позволява навременни корекции през годината.

Неограниченото прехвърляне на осигурителния риск от НЗОК към фармацевтичната индустрия е неустойчив модел, който обезсърчава навлизането и оставането на иновативни терапии на пазара. Необходима е промяна и преминаване към модел на споделяне на този риск чрез лимит на плащанията на индустрията“, обобщи и адвокат Петър Петров.

Източник: ARPharM