От хладилници до пътнически полети – кибератаки изпитват защитата на Европа

Кибератаки, заплахи за бомби на борда на пътнически самолети, граждански вълнения и предполагаеми саботажи в цяла Европа повдигат въпроси за устойчивостта на континента и доколко той е подготвен да се защитава срещу съвременните заплахи за сигурността.

Миналата седмица хакери манипулираха дистанционно хладилните системи на супермаркети в различни европейски държави, принуждавайки търговците да изхвърлят развалени хранителни продукти. Атаките разкриха уязвимости в инфраструктурата, от която зависи ежедневието на хората.

Впоследствие мишена на подобна атака станаха и хладилните системи на френски кръвни банки. Междувременно вълна от предполагаеми фалшиви сигнали за бомби наруши разписанията на десетки полети в цяла Европа, като наложи пренасочването на самолети, а в някои случаи – дори ескортирането им от изтребители.

Седмицата завърши със заплахи за бомби срещу европейски медии, сред които британската Sky News и ирландската обществена телевизия RTÉ.

Инцидентите се случват на фона на засилено геополитическо напрежение и вътрешни безредици в части от Европа, като гражданската инфраструктура потенциално се превръща във все по-привлекателна мишена за враждебно настроени организации и държави, пише CNBC.

Въпреки че властите все още не са установили кой стои зад атаките и дали те са свързани помежду си, експерти по отбрана и сигурност предупреждават, че прекъсването на ежедневни услуги може да има последици, които далеч надхвърлят непосредствените икономически щети.

Ако Русия стои зад тези атаки, целта им може да е да покажат каква цена плаща Европа за продължаващата си подкрепа за Украйна, коментира Сидхарт Каушал, научен сътрудник в Кралския институт на обединените служби (RUSI).

Мисля, че става дума по-скоро за налагане на допълнителни разходи“, казва Каушал пред CNBC. „Целта е европейското политическо ръководство да бъде убедено, че последиците от една война могат да се усетят и у дома.“

Русия не е отговорила веднага на запитването на CNBC за коментар.

Кибератаки

В понеделник супермаркети в Белгия, Люксембург, Швеция и Нидерландия установиха, че температурите в хладилните им системи са били повишени до 50 градуса по Целзий. Сред засегнатите търговци са Ahold Delhaize, IKEA, Colruyt Group и Carrefour.

Това се случи след кибератака през октомври, насочена срещу стотици френски супермаркети, която предизвика пожари, прегряване на хладилници и разваляне на хранителни продукти. Инцидентите подчертаха уязвимостите в инфраструктурата за снабдяване с храни.

Те показаха и ключовата роля на частните компании за националната устойчивост, тъй като свързаното с интернет оборудване може да бъде използвано за предизвикване на реални физически щети и смущения.

Фредрик Бликс, експерт по киберсигурност във Visente и доцент в Стокхолмския университет, коментира пред CNBC, че атаките срещу супермаркетите не са изисквали особено сложни технически умения. Причината е, че уязвимите системи за управление на хладилното оборудване са били свързани директно с публичния интернет, което е позволило на потенциални нападатели лесно да ги открият и компрометират.

Тези атаки всъщност не изискват никакви специфични задълбочени познания“, обяснява той и допълва, че някои системи са били защитени единствено с фабрично зададени пароли или с лесни за отгатване данни за достъп.

„Ето защо извършването им е толкова евтино“, посочва Бликс и предупреждава, че широкият обществен отзвук около инцидентите може да насърчи други да ги повторят. „Всеки може да го направи и за това не са необходими ресурси от държава или нещо подобно.“

Според Бликс, през последното десетилетие кибератаките са зачестили, тъй като обществата стават все по-дигитализирани, а достъпът до уязвими системи се улеснява. Той обаче отбелязва, че нарастващото геополитическо напрежение е направило европейските държави по-бдителни към потенциалните заплахи от хибридна война, което е довело до по-засилено внимание както от страна на правителствата, така и на медиите.

Макар Бликс да признава възможността зад атаките да стои държава или подкрепяна от държава група, според него по-вероятният сценарий е някой просто да изпробва границите на възможното и да се „забавлява“.

Каушал смята, че инцидентите трябва да се разглеждат в по-широкия контекст на предполагаемите саботажи и хибридни заплахи в Европа, включително повредите по подводни кабели в Балтийско море.

Ако това беше изолиран случай, можехме да кажем: „Добре, трябва да го разгледаме самостоятелно“. Но когато го поставим на фона на всички останали събития, картината става по-неясна“, казва той, като посочва още смъртните заплахи срещу ръководители на европейски отбранителни компании и бомба, поставена на самолет на DHL през 2024 г.

Може ли Европа да се защити?

Европейските правителства са изправени пред нарастваща несигурност относно американските гаранции за сигурност след десетилетия на недостатъчни инвестиции в отбраната. В същото време те трябва да се справят с увеличаващ се брой неконвенционални, но потенциално опустошителни заплахи.

Хибридната война съчетава тактики като кибератаки, саботажи и дезинформация, за да дестабилизира противниците, без да се стига до открит военен конфликт.

Според Каушал, способността на отделните държави да устоят на хибридни заплахи варира значително в различните части на континента. Докато Финландия и Швеция разполагат с добре развити програми за гражданска защита, отразяващи опита им от Студената война, голяма част от европейската инфраструктура е изградена с акцент върху икономическата ефективност, а не върху отбранителните нужди.

Колкото по-на запад се придвижваме в Европа, толкова по-ниска е степента на готовност както за хибридни атаки, така и за обикновени ракетни удари от типа, който наблюдаваме в Украйна“, обяснява той.

„Всяка атака допринася за изграждането на известна устойчивост“, казва Каушал, като посочва засиления фокус на НАТО върху заплахите за подводните кабели и газопроводите след саботажа срещу „Северен поток“ през 2022 г..

Оана Попеску-Замфир, старши научен сътрудник в RUSI, специализиращ в европейската сигурност, смята, че последните инциденти показват как Европа е изостанала в „подготовката за нещо, за което отдавна знаем, че предстои“.

Бавно се адаптираме към новата реалност“, коментира тя. „Все още сме склонни концептуално да разделяме състоянието на мир от това на война, но това вече не е приложимо, защото не сме във война, но не живеем и в мирно време.“

Според нея, Европа вероятно ще бъде изправена пред продължителни хибридни атаки, чиято цел е постигането на военни задачи без използването на конвенционална военна сила.

Попеску-Замфир посочва, че Русия може да разчита на мрежи от посредници в Европа, някои от които са под пряк контрол, докато други действат при по-слаба координация. Това затруднява установяването на пряка връзка с Кремъл.

Тя коментира пред CNBC, че „щетите, които могат да бъдат нанесени, са огромни“ при целенасочени атаки срещу системи, свързани с интернет, като дава за пример потенциалното нарушаване на съхранението на кръвните запаси.

По думите ѝ, подобни атаки не са „фасулска работа за Русия, но не са и висша наука“. Тя допълва, че те „могат да причинят огромни щети както в практически план, така и по отношение на психологическото въздействие върху обществата ни и усещането, че сме незащитени“.

Бликс смята, че компаниите могат да предприемат сравнително лесни мерки, за да намалят уязвимостта си.

Това са основни правила за киберхигиена... Не бива да се допуска системи за индустриално управление и подобен тип оперативни технологии да бъдат свързвани директно с интернет без подходяща защита“, обяснява той.

Отговорността е разпределена между производителите на оборудване, доставчиците на услуги по поддръжка и веригите супермаркети. Това затруднява установяването на отговорността, тъй като всяка от страните я прехвърля на останалите.

Според Бликс, компаниите за поддръжка понякога поставят удобството на първо място, като осигуряват дистанционен достъп въпреки препоръките за сигурност на производителите. В същото време търговците невинаги налагат достатъчно строги стандарти за киберсигурност на своите доставчици.

Това, което ме тревожи, е, че всъщност не правим нищо“, казва Бликс и допълва, че „разменяме огромно количество документи“ и „извършваме множество оценки на риска“, но не предприемаме реални действия.

Икономически натиск

През последните месеци Европа е обхваната и от масови протести и граждански вълнения, които засилват политическия натиск на фона на високите разходи за живот, с които се сблъскват домакинствата.

Вътрешнополитическото и икономическото напрежение също може да предостави на чуждестранни противници възможности да задълбочат разделенията в обществото, коментира Александър Андерсън, президент и директор по политиките в Центъра за международна сигурност и икономическа стратегия.

Според него, руските, а потенциално и китайските операции за влияние, могат да бъдат насочени към изостряне на тези разделения.

Но трябва да внимаваме да не отхвърляме основателните вътрешни недоволства като резултат от чуждестранна намеса“, предупреждава той. „Подобен подход крие риск да не разберем нито причините за политическата нестабилност, нито методите, чрез които враждебни сили се опитват да се възползват от нея.“

Седмици на национални протести, безредици и стачки засилиха натиска върху френското правителство, усложнявайки усилията му за овладяване на публичните финанси и задълбочавайки съществуващите политически разделения.

В Испания демонстрациите и парламентарната безизходица около жилищната криза принудиха премиера Педро Санчес да свика предсрочни избори. Вотът е насрочен за 29 ноември. Очаква се крайнодясната партия Vox да увеличи подкрепата си, което поставя под риск оставането на власт на лявоориентираното правителство на Санчес.

През последните седмици в Германия, Италия, Португалия и Албания също имаше протести и безредици заради нарастващите разходи за живот.

В петък протестиращи в Амстердам се опитаха да проникнат в център за данни на Microsoft, съобщи Reuters.

Междувременно високите цени на енергията, устойчивата инфлация, слабият икономически растеж и големите бюджетни дефицити увеличават разходите по заемите и ограничават възможностите на правителствата да подкрепят домакинствата, изпитващи финансови затруднения.