Coface ревизира надолу растежа на България за догодина

България ще остане сред най-бързо растящите икономики в Европа, но растежът ѝ ще бъде по-нисък от очакваното. Това стана ясно по време на презентация на Бруно де Мура Фернандес, глобален ръководител на отдел „Макроикономически изследвания“ в „Кофас“, по време на XI конференция „Война за пазари“ на компанията за застраховане на кредитен риск. По думите му, оценките са за 2.2% ръст на БВП през тази и 2.4% през следващата година. За сравнение, предходните оценки бяха за 2.7% ръст през т.г. и 2.5% през 2027 г.

Въпреки това общата оценка за страната остава положителна.

Българската икономика се справя доста добре – най-вече благодарение на вътрешното търсене, на потреблението от страна на държавата и на домакинствата“, посочи Фернандес.

Той предупреди, че растежът разчита предимно на потреблението, а не на инвестициите. Според анализатора, вложенията се увеличават по-бавно, отколкото преди пандемията, а компаниите са по-малко уверени заради геополитическото напрежение, високите цени на енергията и вътрешнополитическата несигурност.

Заплати и инфлация

Де Мура Фернандес подчерта, че през последните години ръстът на заплатите в България е успявал да изпревари този на инфлацията, т.е. имало е реален ръст на доходите. Но за пръви път се очертава картина, в която динамиката ще се обърне заради по-ниското увеличение на възнагражденията.

За първи път в България заплатите растат с под 10% – малко по-бавно, а инфлацията се покачва и вече е около 5%“, отбеляза той.

Това все още означава ръст на покупателната способност, но по-слаб тласък към икономиката, отколкото през последните години. Затова и продажбите на дребно продължават да растат, но с по-бавни темпове, поясни той.

Имотите и отрицателните лихви

Като ясно изразен положителен сектор той открои строителството, при което хората продължават да купуват имоти, а разрешенията за строителство се увеличават. По думите му, това прави България изключение в региона – тенденция, подхранвана и от хора, вложили спестяванията си в имоти преди приемането на еврото.

Лихвите по кредитите са около 2%, а инфлацията е 5% – това означава отрицателни реални лихви“, посочи анализаторът.

При толкова евтини ипотечни заеми търсенето остава силно.

Остава въпросът колко дълго ще продължи това? Смятам, че ще продължи, защото инфлацията в България се ускорява, да, но е сред най-ниските в региона и в еврозоната, което оставя място за растеж“, обобщи той.

Шест трудни истини за България

Пламен Димитров, управител на „Кофас“ в България, изброи „шест трудни истини“ за България, сред които високата инфлация, бюджетният дефицит, спадът в промишленото производство, отрицателното салдо във външната търговия, демографията и геополитиката.

Инфлацията поддържа високи равнища от години, а по думите му официалната цифра подценява реалното усещане.

Високата инфлация е тренд от поне 5 – 6 години и това, което със сигурност виждаме, е, че има отражение върху геополитиката и със сигурност никой не би се съгласил, че числото (за инфлацията) е 5.6% (за септември)“, посочи Димитров.

Той подчерта, че притеснение буди и продължаващият бюджетен дефицит.

Бюджетният дефицит определено ни притеснява – и не само нас, но и Европа. Неслучайно сме в процедура по прекомерен дефицит“, каза той.

Най-много обаче Димитров открои конкурентоспособността. „Ако има едно число, което най-много ме дразни, това е спадът с 5.4% в промишленото производство“, посочи той, допълвайки, че външната търговия остава на отрицателно салдо. Той коментира, че ако има една политика, която трябва да се следва неотменно всеки ден, то е повишаването на външната търговия.

Това е рецептата да бъдем по-конкурентоспособни и по-богати“, обобщи той.

Небето притъмнява

Глобалната картина е доста по-мрачна. Над световната икономика тегнат геополитическото напрежение в Близкия изток, войната в Украйна и зачестилите атаки в Черно море, както и несигурността около търговските войни.

Виждаме как небето притъмнява – отново заради геополитическото напрежение“, каза Фернандес в началото на своята презентация.

Прекъсванията в морския трафик, високите цени на петрола и газа водят до по-висока инфлация, а централните банки затягат паричната си политика. Въпреки това световната икономика остава устойчива – ръст от 2.5% тази година и 2.6% през 2027 г., макар и под потенциала.