Кабинетът одобри Бюджет 2027 с хвалби към себе си и критики към другите
Следващата стъпва е внасяне и обсъждане на план-сметката в Народното събрание
© ECONOMIC.BG / БТА
Министърът на финансите Гълъб Донев.
Правителството одобри и трите проектобюджета за 2027 г. – държавния, здравния и социалния – по време на извънредно заседание на Министерският съвет в понеделник. Решението е част от бюджетната процедура, започнала официално на 15 октомври с изпращането на Бюджетния план до Европейската комисия, и ще продължи с входирането на законопроектите в Народното събрание и тяхното обсъждане и гласуване.
След срещата вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев направи изявление пред медии, в което изтъкна, че още при представянето си финансовият план за догодина е бил обект на критики, както и на „негативни коментари, заклинания и заплахи с протести“.
Всичко, свързано с този бюджет, е подложено на атака. Вече си мисля, че дори намерението той да бъде приет до края на 2026 г. също е повод за възмущение“, каза Донев.
Той обаче определи Бюджет 2027 като „бюджет на вразумяването“.
Съгласете се, че не може едновременно да се настоява за по-нисък дефицит, по-нисък дълг, данъци без промяна, повече публични инвестиции и по-високи доходи, без да се посочи откъде ще дойде необходимият финансов ресурс. Всъщност може – точно това е рецептата, по която бяха планирани бюджетите през последните шест години. Няма как безкрайно дълго да харчиш несъществуващи пари“, допълни финансовият министър.
Впоследствие Донев представи накратко и параметрите на план-сметката:
- 3.5% дефицит на касова основа;
- 4.2% дефицит на начислена основа;
- 8.6 млрд. евро таван за теглене на нов дълг. От тях 2.1 млрд. евро ще са за рефинансиране на падежиращи заеми, плюс финансиране на дефицита и ликвидност на Фискалния резерв;
- приблизително 6.5 млрд. евро нетно увеличение на дълга;
- 31.4% съотношение дълг/БВП към края на 2027 г.;
- 2.6 млрд. евро минимален размер на държавния резерв.
От своя страна вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев заяви, че България вече е в Топ 5 на страните от Европейския съюз (ЕС) по икономически ръст.
Всъщност, по данни на Евростат, България почти неизменно е в Топ 3 по икономически растеж в последните няколко години. Но от началото на 2026 г. има осезаемо забавяне, което се дължи основно на охлаждащото се потребление. Експресните данни на НСИ за третото тримесечие показаха, че растежът се е забавил до едва 2.5% на годишна база – ниво, невиждано ниско от 2023 г. Въпреки това България все още се движи много по-бързо, отколкото еврозоната.
По думите на Пулев, през текущата година има 100% ръст на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в сравнение с предходния период.
Регистрираме 100% ръст на ПЧИ, удвояваме инвестиционните потоци и доверието към българското правителство“, каза Пулев.
Данните на БНБ за потока от Преки чуждестранни инвестиции наистина показват близо 100% ръст на годишна база към август. Трябва да се има предвид обаче, че основната част от тези инвестиции са всъщност реинвестирана печалба, т.е. фирмите използват натрупаното от предходните години, за да влагат в развитието на бизнеса си. Също така, чисто счетоводно, данните на БНБ могат да включват пари по сметки, които дружествата не са разпределили като дивидент на своите международни акционери, т.е. те не се инвестирани наистина. Това дори може да е сигнал за несигурност и опит за натрупване на ликвидни буфери срещу очакване на трудни периоди.
Пулев посочи, че целта през 2027 г. е „всеки публичен ресурс да привлича многократно повече частен капитал“.
Ние не чакаме инвестициите да дойдат от само себе си и не се успокояваме от вече добре свършената работа. В бюджета за 2027 г. сме заложили редица мерки, които подкрепят индустрията и икономическото развитие на нашата страна“, добави той.
Сред тях Пулев изреди облекчаване на инвестиционните процеси, развиване на публично-частните партньорства и 60 млн. евро инвестиционни стимули, както и 50 млн. евро за модернизация на индустриални зони.
Основните критики
Сред основните критики по план-сметката за догодина е високият таван за поемане на нов дълг, надценените приходи и занижените разходи. В коментар за Economic.bg бившият министър на икономиката и финансов експерт Николай Василев даде негативна оценка за бюджета, като подчерта, че „в момента няма причина да има дефицит“.
Дефицитът е единствено в нежеланието, неспособността или мързела на управляващите да направят необходимите реформи“.
Фискалният съвет също излезе с остра позиция. Основната критика на консултативния орган е, че реално свиване на разходите няма, приходите са надценени, а така заложен, този план не дава достатъчно сигурност, че България ще излезе от процедурата по прекомерен дефицит до 2029 г.