Строителството дръпна надолу бизнес климата в България през септември (Графика)

Бизнес климатът в България продължава да се влошава през септември 2026 г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани в сряда. Според тях общият показател на бизнес климата се понижава с 1.3 пункта спрямо предходния месец – от 16.6% на 15.3%, като спад е регистриран във всички сектори с изключение на промишлеността.

Общ показател на бизнес климата в България

Графика: НСИ

Най-осезаемо е влошаването в строителството. Съставният показател „Бизнес климат в строителството“ се срива с 4.7 пункта – от 14.0% на 9.3%, в резултат на влошените оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията.

Според анкетата на института предприемачите в строителството имат влошени очаквания за своята активност през следващите 3 месеца, а през последния месец расте и броят на клиентите със закъснения в плащанията.

Бизнес климат в строителството

Графика: НСИ

Несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила и цените на материалите продължават да бъдат най-сериозните затруднения за развитието на бизнеса в сектора“, посочват от НСИ.

Колкото до продажните цени в строителството, 71.4% от мениджърите очакват те да запазят равнището си през следващите три месеца.

Очаквана строителна активност през следващите три месеца

Графика: НСИ

Бизнес климатът се понижава и при търговията на дребно – с 0.8 пункта, от 26.1% на 25.3%. Причината са негативните оценки и очаквания на търговците за бизнес състоянието на предприятията, а мненията им относно обема на продажбите както през изминалите, така и през следващите три месеца, са песимистични. За разлика от предходните проучвания, търговците на дребно вече не предвиждат промяна в продажните цени през следващите три месеца.

В сектора на услугите бизнес климатът намалява от 10% на 8.4% заради резервираните очаквания на мениджърите за състоянието на предприятията през следващите 6 месеца и неблагоприятните им мнения за търсенето на услуги. Несигурната икономическа среда и конкуренцията ограничават най-силно дейността в сектора, посочени съответно от 55.2% и 39.5% от предприятията. Повечето мениджъри очакват цените в услугите да останат без промяна.

Единственият сектор с подобрение е промишлеността, където бизнес климатът се повишава леко от 16.3% на 16.9%. Това се дължи на подобрените оценки на промишлените предприемачи за настоящото състояние на предприятията, а прогнозите им за производствената активност през следващите три месеца са благоприятни.

Какво се случва в строителството

Строителният сектор в Централна и Източна Европа се намира в особена ситуация, макар и мнозина да го възприемат като силно обвързан с вътрешния пазар и незасегнат от политически събития, той всъщност е изложен на редица външни рискове“, обясни д-р Матеуш Дадей, ръководител на отдела за икономически изследвания за ЦИЕ в застрахователната компания Coface, по време на уебинар тази седмица.

На него той заяви, че конфликтът в Близкия изток и напрежението около Ормузкия проток имат последици, които далеч надхвърлят самия петролен пазар.

Усложненията се простират отвъд пазара на суров петрол“, каза Дадей. По думите му около 20% от световната търговия със суров петрол е минавала през Ормузкия проток, а засегнат е бил и пазарът на химикали.

Именно тази връзка прави строителството уязвимо. Дадей обясни, че голяма част от суровините, използвани в сектора, се произвеждат при рафинирането на петрол или чрез свързани с него енергоемки процеси, в т.ч. стъкло, бои, пластмаси, метали и цимент. Затова поскъпването на петрола се пренася по веригата към цените на строителните материали.

Кредитирането остава спирачка

Отделно от суровините, вторият канал, по който кризата достига до строителството, минава през лихвите. Дадей отбеляза, че някои държави все още се борят с активността, особено при жилищните сгради, заради условията по кредитирането – ключов фактор за търсенето.

Въпреки че лихвите спаднаха в много страни през последните години, те все още са високи и това ограничава ръста на жилищното търсене“, посочи икономистът.

Той допълни, че вече се наблюдава затягане на паричните условия в ЕС в отговор на енергийната криза. Това ще е още един канал, по който строителството ще усети ефекта от Ормуз, като според Дадей вероятно това не е краят на цикъла на затягане, а пълният ефект от по-високите лихви ще се усети най-осезаемо през 2027 г.

Анализаторът уточни, че спадът в строителството при някои държави се дължи и на вътрешни събития – като наводненията в Словакия и земетресението в Хърватия.