Българските малки и средни фирми изостават значително с цифровизацията спрямо ЕС

Българските малки и средни предприятия (МСП) използват все повече цифрови технологии, но напредъкът не води до осезаемо сближаване със средното европейско равнище. Данните на Евростат показват, че при някои технологии делът на използващите ги предприятия в България нараства по-бавно от средния за ЕС и разликата се увеличава. При електронните продажби, обратно, тя намалява.  Това поставя въпроса как разходите, икономическите стимули и наличните умения влияят върху решенията на предприятията относно цифровизирането.

Напредъкът в цифровизацията не означава догонване на ЕС

През 2025 г. 38,3% от българските МСП достигат поне базово равнище на цифрова интензивност – показател, който измерва степента на използване на различни цифрови технологии, включително електронни продажби, облачни услуги и специализиран софтуер. За сравнение, средното равнище за ЕС е 71,4%1, което показва, че въпреки отчетения напредък България продължава да изостава значително.

Различията между отделните технологии са още по-показателни. Между 2021 и 2025 г. разликата спрямо ЕС при облачните услуги нараства с 6,6 процентни пункта2, а при изкуствения интелект – с 6,7 пункта3. При електронните продажби тя намалява с 2,7 пункта спрямо 2020 г.4 . Следователно цифровизацията не протича с еднаква скорост и изоставането не бива да се разглежда като еднороден проблем.

Източник: Евростат, Digital Intensity Index (isoc_e_dii),, Cloud computing services (isoc_cicce_use), Artificial intelligence (isoc_eb_ai) и E-commerce sales (isoc_ec_esels)

Разходите за внедряване надхвърлят цената на технологията

Различните приложения на цифровите технологии съответно предполагат и различни разходи, както и очаквана възвръщаемост. Електронните продажби могат да се организират чрез готови платформи, докато интегрирането на облачни решения или изкуствен интелект в основните бизнес процеси би могло да изисква инвестиции в информационни системи, данни и квалификация на персонал.

За предприятията решаваща е очакваната нетна полза, а не единствено цената на технологията. Разходите за обучение, адаптиране на системите и реорганизация на процесите намаляват възвръщаемостта при равни други условия. Що се отнася до по-малките предприятия част от тези разходи се разпределят върху по-ограничен обем дейност, което увеличава относителната им тежест.

Достъпът до технологии не гарантира тяхното внедряване. Различията в разходите и очакваните ползи предлагат икономическо обяснение за неравномерната цифровизация, макар данните да не установяват доколко този механизъм определя решенията на българските предприятия.

По-малко затруднения при наемането, но и по-малко обучения

Данните на Евростат не подкрепят предположението, че българските МСП срещат по-големи трудности при наемането на ИКТ специалисти от средното за ЕС. През 2024 г. делът на предприятията, опитали да наемат такива специалисти, е практически еднакъв в България и ЕС. Сред българските МСП  39,4% са срещнали затруднения при намирането на подходящи кандидати, докато средният дял за ЕС се равнява на 55,5%. 5.

По-ниският дял на предприятията с подобен тип затруднения обаче не доказва по-добро предлагане на квалифицирани кадри. Той може да отразява различия в търсенето, тъй като по-слабото внедряване на сложни цифрови технологии предполага по-ограничена потребност от определени специалисти.

По-ясно изразено е изоставането в областта на обученията. През 2024 г. едва 8,3% от българските МСП предоставят ИКТ обучения при 20,8% средно за ЕС6. Това е от значение, тъй като ефективното използване на цифровите технологии зависи не само от наемането на съответните специалисти, но и от компетентностите на останалите служители.

Източник: Евростат, ICT specialists recruitment (isoc_ske_itrcrs) и ICT training (isoc_ske_itts)

Връзката между обучението и цифровизацията е потенциално двупосочна, тъй като недостатъчните умения затрудняват внедряването, докато ограниченото използване на технологии от своя страна намалява стимулите за обучение.

Ефективната политика изисква разграничаване на пречките

Данните очертават неравномерна цифровизация: сближаване при електронните продажби, нарастващо изоставане при облачните услуги и ИИ и значително по-рядко предоставяне на ИКТ обучения.

Тези различия поставят под въпрос ефективността на универсалните мерки по отношение на цифровизацията. Ако основната пречка са високите разходи, обученията сами по себе си няма да бъдат достатъчни. Обратно, ако предприятията не притежават необходимите компетентности, финансовото подпомагане не гарантира повишаване на производителността. При недостиг на необходимите компетентности по-голям ефект биха имали целевите обучения, съобразени с конкретните технологични потребности на предприятията, както и експертна помощ при избора и внедряването на цифрови решения. Същевременно публичното подпомагане следва да отчита очакваните икономически ползи от инвестициите, вместо да се съсредоточава единствено върху броя на предприятията, внедрили такъв тип технологии. Така мерките биха били насочени не просто към ускоряване на цифровизацията, а към повишаване на производителността и конкурентоспособността на малките и средни предприятия.

*По материала работи Доротея Манолова, стажант в ИПИ

Източник: Институт за пазарна икономика