„Съкровища за цялата планета“: Как изглежда животът в една от последните диви екосистеми

Два отдалечени коралови атола (вид ниски коралови острови) в Тихия океан са обект на научни изследвания, които имат за цел да подпомогнат усилията за опазване на природата както на местно, така и на световно равнище, пише euronews.

През 2025 г. Бикар и Бокак станаха първите национални морски резервати на Маршаловите острови. Оттогава учените работят по изготвянето на цялостна оценка на екологичното състояние на защитената територия с площ от 48 000 квадратни километра, обхващаща въздушното пространство, сушата и морето.

Откритията им са от значение далеч отвъд пределите на тези отдалечени атоли, които се намират съответно на около 116 и 385 километра от най-близкия населен атол.

Те са сред най-добрите екологични еталони, с които разполагаме, за да разберем по-добре какво сме изгубили на други места, и ни предоставят фундаментални знания, необходими за ефективното опазване и възстановяване на природата“, казва морският еколог д-р Алън Фридландер от Хавайския университет.

Той е бил главен научен ръководител на съвместна експедиция до Бикар и Бокак с участието на Pristine Seas – глобален проект за изследване и опазване на природата, основан от изследователя на National Geographic Енрик Сала с цел защита на жизненоважни океански райони.

Експедицията установява, че там се намират „едни от най-добре запазените екосистеми в региона“, а може би и в целия свят.

„Съкровища за цялата планета“

Мащабните наблюдения на Бикар и Бокак през 2023 г. послужиха като основа за създаването на защитената зона.

Изследователите са се ръководили от националната рамка на Маршаловите острови за опазване на природата с водеща роля на местните общности. Нейната цел е да защитава природните ресурси, „като същевременно гарантира, че животът на островите ще процъфтява и през следващите поколения“, обяснява Фридландер, който ръководи неотдавнашно проучване на екосистемите на атолите.

Бикар и Бокак не са съкровища само за Маршаловите острови, а за цялата планета. Те са дар от общността на атола Утирик, която в продължение на десетилетия традиционно и неотклонно се грижи за опазването на тези крехки екосистеми“, казва той.

Макар атолите едва наскоро да получиха статут на национални защитени територии, местните общности се грижат за тях от дълго време. Върховните вождове традиционно определят зони, известни като „мо“ или „табу“, в които човешката дейност е ограничена. Така природата получава възможност да се възстановява и възобновява ресурсите си. Този подход вече е включен и в националната рамка за опазване на природата.

В резултат се е съхранила екосистема, която предоставя безпрецедентна възможност да се наблюдава как функционира животът при минимално човешко въздействие.

„Правителството на Маршаловите острови заслужава признание за далновидността си да защити тези световни средища на биологично разнообразие, където човешката дейност е далеч, а местообитанията кипят от живот“, казва Фридландер. „Тъй като човешките дейности все повече застрашават биологичното разнообразие, районите, незасегнати от интензивно човешко въздействие, служат като жизненоважни убежища за видовете.“

Според изследователите големите морски защитени територии като тези са от световно значение, тъй като служат като отправна точка за разбирането на структурата на тропическите океански екосистеми и на промените, които могат да настъпят в тях в епоха, белязана от човешката дейност.

Отдалечените атоли гъмжат от живот

Бикар и Бокак представляват рядък контраст с по-голямата част от света. Според доклада „Жива планета“ на Световния фонд за дивата природа (WWF) за 2026 г. наблюдаваните популации на диви животни в световен мащаб са намалели средно със 73% от 1970 г. насам, а при морските видове спадът е 59%.

Между януари 2023 г. и май 2025 г. 84% от кораловите рифове в света са били изложени на топлинен стрес, достатъчно силен, за да предизвика избелване на коралите. Същевременно едва около 3.5% от световния океан се смята за напълно или в значителна степен защитен.

С помощта на водолазно оборудване, подводни видеокамери, дълбоководни камери и подводница учените от Pristine Seas са изследвали тихоокеански екосистеми, които за разлика от много други остават сравнително непокътнати.

На двата атола те са установили наличието на 15 вида морски птици, за които е потвърдено или се предполага, че се размножават там, както и над 260 вида рифови риби. Регистрирани са и хищници, обитаващи откритите води, сред които акули, каранкси и риби уаху.

Камерите и подводницата са разкрили и „изненадващо разнообразни и слабо проучени дълбоководни съобщества“. Според изследователите два от заснетите видове риби може да са непознати досега на науката.

На Бикар са наблюдавани и зелени морски костенурки, които снасят яйцата си там.

Учените са установили екологични различия между рифовете на двата атола, макар причините за тях все още да не са ясни. Рифовете на Бокак са доминирани от корали, а биомасата на рибите там е приблизително два пъти по-голяма от тази на Бикар. На Бикар пък водораслите покриват повече от половината от повърхността на някои по-дълбоки подводни склонове.

Рискът още е тук

Проектът подчертава и значението на цялостната оценка на екосистемите, за да се запази тяхната цялост и да се проследяват бъдещите промени, предизвикани от климата. Изследователите допълват, че бъдещите проучвания трябва да разгледат преноса на хранителни вещества и екологичната свързаност между различните местообитания.

Въпреки отговорното управление от страна на местните общности дори най-изолираните тропически рифови системи не са защитени от глобалните последици от изменението на климата, причинено от човешката дейност.

Проучването предупреждава, че тези екосистеми са все по-силно засегнати от избелването на коралите, затоплянето на океаните, покачването на морското равнище и промените в количеството храна, произвеждана в открития океан.