Публично-частните партньорства за нови енергийни мощности в центъра на експертен разговор на COP31 в Анталия

В рамките на тематичната програма на българския павилион на COP31 в Анталия се проведе експертен разговор, посветен на инвестиционните възможности и моделите за сътрудничество между държавата и частния сектор в енергетиката. В този контекст дискусията постави акцент върху необходимостта от значителни инвестиции, механизмите за финансиране и ролята на публично-частните партньорства за развитието на сектора.

В дискусията се включиха Любомира Ганчева, заместник-министър на енергетиката на Република България; Калин Пешов, председател на Управителния съвет на „Главболгарстрой Холдинг“; Георги Добрев, изпълнителен директор на „Национална електрическа компания“; Кирил Равначки, изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“, и Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията.

Заместник-министър Ганчева акцентира върху необходимостта от предвидима бизнес среда, политическа стабилност и ясна законодателна рамка, като ключови предпоставки за привличането на инвестиции в енергийния сектор. Тя подчерта значението на предстоящите промени в законодателството, насочени към насърчаване на ПЧП, както и на публичните механизми за финансиране и безвъзмездната финансова помощ в подкрепа на частния капитал.

Според нея успешното взаимодействие между държавата, публичните енергийни дружества и частните инвеститори, е от съществено значение за развитието на сектора и реализирането на мащабни проекти в предвидими срокове.

В рамките на диалога специално внимание бе отделено на перспективите за изграждане на малки модулни реактори в България и възможностите за реализиране на подобни проекти чрез публично-частни партньорства. Председателят на Управителния съвет на „Главболгарстрой“ Калин Пешов подчерта нарастващата необходимост от надеждни мощности за базово електропроизводство, на фона на ускорената дигитализация, навлизането на изкуствения интелект и увеличаващото се потребление на електроенергия при домакинствата.

По думите му частният сектор може да допринесе съществено за ускоряването на стратегическите енергийни инвестиции със своята финансова и оперативна гъвкавост, възможността за бърза мобилизация на ресурси и експертиза, както и с по-ефективното управление на процесите. Той акцентира и върху значението на координираното взаимодействие между бизнеса и публичния сектор за навременното реализиране на мащабни проекти в сектора.

Пешов открои международните технологични партньорства на „Главболгарстрой“ като ключов фактор за участието на компанията в стратегическото развитие на ядрената енергетика в България. Той посочи сътрудничеството с GE Vernova Hitachi по внедряването на технологията за малки модулни реактори BWRX-300. По думите му тя предлага значителни предимства по отношение сроковете на изграждане, намаляването на инвестиционните разходи и оптимизиране необходимостта от съпътстваща инфраструктура, като същевременно създава възможност за поетапно развитие на нови ядрени мощности, в зависимост от пазарното търсене.

Пешов подчерта, че този модел може да ускори изграждането на надеждни енергийни мощности и да разшири участието на частния сектор в ядрената енергетика.

В тази връзка и изпълнителният директор на НЕК Георги Добрев, акцентира върху нуждата от привличане на частен капитал за развитие на мащабни енергийни проекти, особено за съхранение на енергия чрез ПАВЕЦ, при защита на стратегическите интереси на държавата. Той отбеляза, че дружеството развива проектите „Яденица“, „Батак“ и „Доспат“, насочени към съхранение на електроенергия и по-голяма гъвкавост и сигурност на системата.

Добрев също засегна темата за необходимостта от изграждане на нови базови мощности, като отбеляза, че дружеството проявява интерес към малките ядрени реактори. Той изрази мнение, че подобен тип проекти могат да се реализират бързо и ефективно с активното участие на частния сектор.

COP31, Анталия

Дискусията беше част от тематичната програма на българския павилион на COP31, посветена на енергетиката и стратегическото развитие на България и региона. Част от българската делегация бяха министърът на енергетиката Ива Петрова, както и ръководствата на водещи държавни енергийни дружества, сред които Български енергиен холдинг (БЕХ), Електроенергийния оператор (ЕСО), „Булгартрансгаз“ и др.