Българите ще са сред най-засегнатите от по-високите лихви в еврозоната
Почти всички жилищни и потребителски кредити у нас са с плаващи лихви, което увеличава риска от последици
© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Домакинствата в България ще са сред най-изложените на риск от растящите лихвени проценти в еврозоната. Това се посочва в анализ на консултантската фирма за анализи и прогнози Oxford Economics. В класацията за уязвимост на домакинствата България се нарежда на първо място сред всички разгледани държави.
Като отчетем трите основни канала – кредитиране, погасяване на дълга и спестяване – смятаме, че потребителите в България, Словакия и Финландия са най-изложени на удара от по-високите лихви“, пишат от Oxford Economics.
Причината е структурата на кредитите: почти целият обем жилищни и потребителски заеми в страната е с плаващ лихвен процент – 98.1% от съществуващия портфейл и 99.5% от новото кредитиране. Това означава, че всяко повишение на лихвите се прехвърля върху вноските на домакинствата почти веднага за разлика от държави с преобладаващо фиксирани лихви.
За сравнение, средното ниво за еврозоната е следното: 21.8% от съществуващия портфейл и 15.6% от новото кредитиране са с плаващи лихви.
От таблицата става ясно още, че:
- Спестяванията на българските домакинства се топят. Нетното финансово богатство в България представлява 85.9% от БВП, или почти наполовина под средното за еврозоната (164.3%), като се е свило с 22.5 процентни пункта спрямо 2019 г. Напомняме, че скорошна статистика на Българската народна банка (БНБ) потвърди, че кредитирането у нас все още е бурно, но темпът на спестяване на домакинствата се забавя.
- Задълженията на българските домакинства са 33.2% от БВП, което е под средните 57.6% за еврозоната. Проблемът тук обаче е в посоката: докато в еврозоната дългът намалява (-6.6 п.п. спрямо 2019 г.), в България той се покачва (+3.8 п.п.).
Кой още е засегнат
От организацията обаче отбелязват, че потребителите в еврозоната разполагат с много разнородни буфери.
Потребителите в държавите с най-слаби фискални позиции, които в резултат на това отбелязаха най-голямо поскъпване на разходите си по заемите през последните месеци – като Франция и Белгия – обикновено имат и много висок дял на кредитите с фиксирана лихва. Това ще ги предпази от бързо нарастване на разходите за погасяване. Обратно, домакинствата в държавите с голям дял на ипотеките с плаваща лихва, като Финландия или балтийските страни, по правило имат ниски нива на задлъжнялост“, казват от там.
Според тях, сред по-големите пазари по-уязвими изглеждат Франция и Италия. Франция ще бъде засегната от рязкото поскъпване на разходите по заемите, но високият дял на кредитите с фиксирана лихва ще защити домакинствата. Нидерландия, Германия и Испания изглеждат по-защитени по повечето показатели, като потребителите там са подсигурени от стабилни баланси, кредити с фиксирана лихва и спестовни буфери, на които да разчитат.
Рисковете пред прогнозата
Смятаме, че рисковете около прогнозата ни за потреблението клонят към влошаване. Това се дължи основно на потенциалните вторични ефекти, които по-високите лихви биха могли да предизвикат, а не на прякото им въздействие“, допълват експертите.
Ключов риск е устойчивостта на пазара на труда. Силният пазар на труда беше основна опора за икономиката на еврозоната през последните четири години, като подкрепяше ръста на доходите и доверието, което на свой ред движеше стабилното потребление.
Ако растящите лихви предизвикат по-голяма вълна от съкращения – например заради нарастващата задлъжнялост на фирмите и по-високите им разходи за финансиране – това би могло да има верижен ефект и върху потреблението“, посочват икономистите.
Предстоят още лихвени повишения
Европейската централна банка вече вдигна основния лихвен процент с 50 базисни точки, а анализаторите очакват още две повишения по 25 базисни точки – едно през декември и вероятно още едно през март 2027 г. Лихвите по новите ипотечни кредити вече са се повишили средно с 30 базисни точки от началото на годината.
Смятаме, че ЕЦБ не е приключила с повишенията. Тъй като и пазарните лихви се покачват, оценяваме, че това ще доведе до забавяне на потреблението с 0.1 процентни пункта през 2027 г., дължащо се основно на по-високите разходи за погасяване на дълга. Съмняваме се, че по-високите лихви ще повишат нормата на спестяване на домакинствата, макар че може да спрат спада ѝ. Що се отнася до кредитирането, най-засегнат вероятно ще бъде потребителският кредит, което ще доведе до по-слабо търсене на скъпи дълготрайни стоки“, става ясно в доклада.