Бюджетът на иновациите расте. Къде отиват парите?
Капиталовите разходи се увеличават над два пъти, а по-високата вноска към Европейската космическа агенция е част от плана за асоциирано членство
© ECONOMIC.BG / БТА
Иван Василев, министър на иновациите и дигиталната трансформация
Капиталовите разходи и членските вноски движат ръста на бюджета на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация за 2027 г. Двете пера се увеличават общо с над 5 млн. евро, докато разходите за персонал намаляват с близо 2 млн. евро след сливането на министерствата на иновациите и растежа и на електронното управление. Така общият бюджет на ведомството нараства с 3.6 млн. евро, или 8.5%, до 45.79 млн. евро, ако проектът бъде приет в този вид.
Това стана ясно по време на брифинг в министерството, на който бе представена ресорната бюджетна програма за 2027 г. – ден след като правителството даде зелена светлина на проекта и го придвижи към парламента.
Най-големият ръст по видове разходи е при капиталовите – от 2.31 млн. на 5.01 млн. евро. За сметка на това разходите за персонал намаляват от 19.96 млн. на 18.01 млн. евро, показват данните, представени от министър Иван Василев във вторник. Той обясни спада с по-ясното разпределение на отговорностите след сливането и с въвеждането на технологии, които според него позволяват на ведомството да работи по-ефективно с по-малко хора.
По-висока вноска за място в Европейската космическа агенция
В разбивката по политики най-голямото увеличение е за иновации, технологично и икономическо развитие – с 21%, от 14.26 млн. на 17.26 млн. евро. Средствата за дигитална трансформация на публичния сектор намаляват от 22.25 млн. на 21.75 млн. евро. Бюджетната програма „Администрация“ нараства от 5.68 млн. на 6.78 млн. евро, като тя е отделна програма, а посоченият спад при разходите за персонал се отнася за цялото ведомство.
Планираните разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности се увеличават от 5.73 млн. на 8.15 млн. евро. Василев открои участието на България в Европейската космическа агенция (ЕКА) и в програмите на НАТО за иновации. По думите му, по-високата вноска към ЕКА е част от плана България да стане асоцииран член. Вноската ще се увеличава поетапно, успоредно с административните стъпки за членство, което според министъра би разширило възможностите на българските компании да кандидатстват по програмите на агенцията.
България не само има своите традиции и история в космическата индустрия, космическите технологии, но има своето настояще и, по-важното, своето бъдеще“, каза Василев. Като пример той даде „Ендуросат“ и 100-милионния ѝ проект в икономическата зона „Доброславци“, подкрепен от правителството.
Що се отнася до другата актуална сфера на развитие – изкуствения интелект – според Василев внедряването на технологията остава слабо както при малките и средните предприятия, така и при големите компании. За фирмите, които искат да въведат такива технологии, той посочи действащите инструменти по програмите за конкурентоспособност. Сред обсъжданите данъчни промени е и ускорена амортизация за инвестиции в изкуствен интелект.
За следващия програмен период на ЕС министерството подготвя предложения за финансиране на изчислителна инфраструктура и лаборатории, както и на проекти за внедряване на AI и дигитализация в производството. Сред обсъжданите посоки е и развитието на технологични центрове извън София.