Търговията с облигации за физически лица отново се отлага
От години няколко институции работят по идеята, има и готово законодателство, но движение липсва
© ECONOMIC.BG / БТА
(от ляво надясно): изпълнителният директор на БФБ Маню Моравенов, министърът на финансите Гълъб Донев, председателят на КФН Васил Големански.
Възможността физически лица да инвестират през Българската фондова борса (БФБ) в държавни ценни книжа (ДЦК) отново се отлага. Това стана ясно от думите на председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански при откриването на Investor Finance Forum в София.
Наистина се надявам това (възможността) да стигне финална фаза и в началото или средата на 2027 г. да имаме реализация на този проект. Надявам се така да стане, работим усилено в тази посока“, посочи той.
Напомняме, че в края на 2025 г. Големански пръв даде сигнал, че няколко институции са ангажирани с темата. Тогава той заяви, че търговията с ДЦК може да излезе от рамките на традиционните аукциони на Българската народна банка (БНБ) и да се случва на БФБ. Впоследствие изпълнителният директор на борсата Маню Моравенов изрази надежда това да стане факт през 2026 г. Както Economic.bg писа, в началото на тази година в Народното събрание действително бе входиран и законопроект с тази цел, който да позволи на физическите лица да инвестират в ДЦК, но към момента той не е минал и първо четене в комисия и не е задвижен.
Въпросът с доверието
Големански изтъкна, че финансите се градят преди всичко на доверието.
Изчезне ли доверието и сигурността, всички страдат“, каза той, като подчерта ключовата роля на регулатора за гарантирането на финансовата стабилност.
По думите му, през последната година и половина КФН се стреми да бъде не само надзорен орган, но и институция, която подкрепя бизнеса и анализира новите му идеи. „Считам, че регулаторът трябва да бъде партньор на бизнеса – на добрия бизнес, на бизнеса, който създава, твори и изгражда нови неща“, каза Големански, като допълни, че при отклонения Комисията не се колебае да влезе в ролята на надзорен орган.
Основни предизвикателства
Той очерта и основните предизвикателства пред финансовия сектор в ЕС, които според него произтичат от бързото развитие на технологиите – дигиталната трансформация, изкуствения интелект и криптоактивите.
Технологията е технология, но доверието е това, което гради и отстоява пазарите“, посочи председателят на КФН.
Големански напомни и за инициативата на ЕС за Съюз за спестявания и инвестиции, чиято цел е спестяванията на европейците да бъдат насочени към инвестиции и да раздвижат икономическия растеж. По думите му, анализите са установили силна фрагментация на финансовите пазари в Съюза и множество бариери пред свободното движение на капитали и услуги.
Той заяви още, че България застъпва т.нар. хибриден модел на надзор – големите компании, които оперират в няколко държави от ЕС, да бъдат надзиравани от европейския регулатор, а по-малките – от националните. „Целим не единен регулатор, а единна регулация“, обобщи той позицията, споделяна според него от около 20 държави, като подчерта, че регулацията трябва да е пропорционална на размера и риска на бизнеса, а не на националните особености.