Пътната карта за развитие на пенсионната система на България изглежда не съществува

Половин година. С толкова разполагаха общо шест български институции, в т.ч. социалното и финансовото министерства, НОИ, НАП и други, за да изготвят т. нар. Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система на България. Задачата бе възложена от Народното събрание, а целта – да се изготви цялостен анализ на системата, чиито дефицити продължават да се задълбочават.

Заданието трябваше да бъде изпълнено до ноември, но към момента въпросният документ не е представен никъде, а социалните партньори не са виждали дори негова чернова, научи Economic.bg в разговор с представители на работодателските и синдикалните организации.

Преди да се допита до тях, Economic.bg първо се свърза с ресорното министерство, изпращайки въпроси по реда на Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ) на 24 ноември, свързани именно с Пътната карта. Нормалният процес по ЗДОИ предполагаше следваща стъпка да е регистриране и приемане на въпросите в МТСП за обработка. Седмица по-късно обаче това все още не се случва и заявката стои приета само на Платформата за достъп до обществена информация. Това говори, че ведомството на министър Борисов Гуцанов не възнамерява да придвижи въпроса.

Последно през октомври социалният министър Борислав Гуцанов заяви в коментар за Economic.bg, че „се работи“ по пътната карта и че още „има време“ тя да бъде изготвена.

Тази пътна карта е митична. Изобщо не съм убедена, че има готов документ“, каза за Economic.bg Мария Минчева, заместник-председател на Българска стопанска камара (БСК).

Тя сподели, че социалните партньори няколко пъти са настоявали да бъдат включени в разговора как да се обхванат и трите стълба на пенсионната система, така че да се увеличат източниците, от които хората получават пенсии.

Затова ни беше толкова остра реакцията, защото нищо от това не се случи, но пък дойде предложението да вдигнем с 2 процентни пункта осигуровката“, поясни тя.

Според нея, това предлагано увеличение представлява едни 600 млн. евро, които ще покрият разходите за увеличение на пенсиите по т. нар. „швейцарско правило“ само за 6 месеца.

Големият проблем е, че в система, която е предназначена да се пълни от осигуровки, колкото и да се вдигнат те, няма да е достатъчно, когато намалява броят на тези, които ги внасят“, уточни Минчева.

Зам.-председателят на БСК обясни, че за да може в момента системата да се издържа, ще трябва осигуровката само за фонд „Пенсии“ да е около 37%, докато понастоящем тя е наполовина на този размер. Най-правилното решение, по думите ѝ обаче, е да се търси комплексно подобрение и на трите стълба, не само на първия.

Вече не е назрял моментът, той отдава е минал, трябва да се работи по същество, но не виждаме никаква политическа воля“, обобщи тя.

---

Прочетете още

• Гуцанов: Ключът за отпушване на пенсионната система е в сивата икономика
• Какво е реалното състояние на българската пенсионна система? (Графики)
• Мултифондовете са шанс за затъващата пенсионна система на България
• Сегашният пенсионен модел носи риска от повишаване на данъците в България

---

Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ „Подкрепа“, също каза за Economic.bg, че за момента процесът с пътната карта е в застой.

Нищо не ни е представяно. Няма такава задвижена процедура изобщо“, изтъкна той.

По думите му, същото се отнася и за Директивата за адекватните минимални работни заплати, а единственото, което „криво-ляво“ върви, е бюджетната процедура. Той обаче също изрази мнение, че предложенията за промени в пенсионната система не трябва да се случват на парче, а да се правят на база цялостен анализ – каквато бе и идеята на липсващата пътна карта.

Председателят на БСК Добри Митрев заяви през уикенда пред bTV, че не е виждал въпросната карта и че никой не я е консултирал с никого.

Има достатъчно аналитични документи, на които да продължи пенсионната реформа“, заяви и президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Кои са възможните решения

Както Economic.bg писа, вариантите за справяне с дефицита в НОИ са няколко. Единият от тях е плавно увеличение на осигуровките така, че те да нараснат с 5 процентни пункта до 2045 г. (а не с 3 пр. пункта само за период от 3 години).

Другият вариант, който самият НОИ предлага, е промяна в т. нар. „швейцарско правило“ за осъвременяване на пенсиите, което понастоящем представлява увеличение със сбора от 50% от нарастването на средния осигурителен доход и 50% от индекса на потребителските цени. Предложената промяна е пенсиите да се осъвременяват единствено с инфлацията (правило, което се прилага и в други европейски страни, като Австрия, Унгария, Франция, Испания, Италия и др.). Това у нас вече се случи веднъж – през 2012 г. – след кратко замразяване на пенсиите заради кризата.

Експертните среди говорят и за изкарване на фондове от пенсионната система, които по своята същност имат застрахователен характер – например фондът „Общо заболяване и майчинство“.

В свой доклад от декември 2024 г. Икономическият и социален съвет (ИСС) посочва очевидното:

Прогнозите показват, че в бъдеще България няма да може да задържи достигнатите нива на адекватност на пенсиите. Щедростта на системата ще намалява и съотношението между средната пенсия за трудова дейност и средния осигурителен доход ще спадне от сегашните си нива от около 55% до около 43 – 44% в следващите няколко десетилетия“.

Според тях, възможни решения за поддържане на дългосрочна адекватност на пенсиите от ДОО включват:

• Увеличаване на минималната пенсия на база темп на нарастване на осигурителния доход или медианния домакински доход, или на база линията на бедност за страната;
• Увеличаване на приноса на всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула за новоотпуснатите пенсии;
• Ежегодно осъвременяване на максималната пенсия поне с процента, с който се осъвременяват пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на преходната година;
• Изваждане на т. нар. Сребърен фонд от Държавния резерв и разнообразяване на приходоизточниците му, например с определен процент от приходите от данъка върху добавената стойност, и др.

Нищоправенето не е чуждо на кабинета

Ситуацията около пътната карта не е първата подобна за правителството на премиера Росен Желязков. Такъв казус се разви и с идеята за държавната верига хранителни магазини, прокарана набързо със Закона за държавния бюджет за 2025 г. Разпоредбите гласяха, че земеделското министерство ще разполага с месец, за да вдигне дружество с 10 млн. лв., което да започне да предлага български продукти с таван на надценките още през пролетта. След приемането на бюджета обаче разговорите около темата затихнаха, като тук-там се чуваха някакви гласове, че все пак нещо се прави.

В началото на юни от МЗХ съобщиха за Economic.bg, че държавните магазини ще използват търговските обекти на Централния кооперативен съюз.

Малко след това ресорният министър Георги Тахов каза, че първият магазин ще отвори врати през септември в Пловдив. Тази седмица стана ясно, че явно и магазини няма да има, а само щандове с асортимент.