Липсата на инфраструктура е коренът на огромния икономически дисбаланс у нас

Липсата на ключови транспортни коридори е в основата на огромния дисбаланс в стандарта на живот между Северна и Южна България. Този инфраструктурен дефицит не просто спъва икономиката, но е и главната причина за драматичното обезлюдяване на цели региони, като Северозапада. Диагнозата за пряката връзка между транспортната инфраструктура и развитието на икономиката постави министърът на регионалното развитие Иван Шишков по време на дискусия за бъдещето на кохезионната политика в рамките на Green Transition Forum 6.0.

По думите му държавата ни страда от хронична липса на проектна готовност. Именно това административно безсилие възпрепятства бързото и ефективно усвояване на така необходимите европейски средства за инфраструктура.

Трябва да сме ясни, да си признаем, че ние нямаме проектна готовност. А когато една държава иска пари от своите партньори, логично е да има готовност“, призна министърът.

Той пое ангажимент в следващата година и половина администрацията ударно да навакса това забавяне, за да може страната да защити финансирането за стратегически трасета като магистралата от Русе до Маказа и направлението Видин-Кулата.

Според Шишков инвестициите в пътища не са просто строителство, а въпрос на оцеляване за отделните общини. Без изградена свързаност, създаването на икономически зони е невъзможно, инвеститорите подминават тези територии, а хората логично ги напускат в търсене на препитание.

Ние имаме огромен дисбаланс в икономическото развитие, в начина на живот на хората между Северна и Южна България. Основната причина за това е развитието на инфраструктурата“, категоричен бе Шишков.

За контраст той посочи успешния пример на Пловдив, чийто икономически възход стъпва именно върху вече изградената магистрала „Тракия“. Драстичен пример за обратното е ситуацията със Северозападна България. Въпреки наличието на мост над Дунав, липсата на адекватни пътища към вътрешността на страната е превърнала региона от потенциален икономически двигател в територия, която буквално изчезва от демографската карта, коментира още министърът.

Сходна е ситуацията и по Черноморието, където липсата на магистрала „Черно море“ прекъсва естествената връзка между двете ключови пристанища Варна и Бургас. В новата геополитическа ситуация това забавяне става още по-осезаемо и вредно за развитието не само на страната, но и на целия източен фланг на Европа.

Парадоксът на българската инфраструктура е лъснал още по-ярко с влизането ни в Шенгенското пространство. Вместо да улесни свързаността, както е по замисъл, падането на границите просто направи проблемите с пътната ни мрежа още по-очевидни и болезнени както за българските, така и за транзитните шофьори, посочи Шишков.

Финансирането за общините

Отвъд големите транспортни коридори, министърът обърна сериозно внимание и на липсата на визия при финансирането на местната власт. Той призна, че досегашната държавна програма за общините е функционирала без ясна стратегическа цел, от което в крайна сметка нито местната власт, нито държавата са останали доволни.

Според Шишков отпускането на средства трябва да стъпва на задълбочен анализ, за да се решават най-приоритетните проблеми на всяко място – било то водоснабдяване или улична мрежа – а не просто да се финансират проекти само защото са налични на хартия.

Другото е, както обичат да казват политиците досега – усвояване на пари. Нека да не усвояваме парите, а да ги инвестираме в бъдещето“, призова той и увери, че за държавата всяка община е важна, стига да се работи в симбиоза.

Тази критична картина бе допълнена от евродепутата Андрей Новаков, който наля допълнителна доза реализъм в дискусията. Той припомни, че в момента усвояването на европейските средства в България е едва на 50%, при оставащи броени години до края на програмния период. Този факт прави изключително трудна защитата на българските интереси в Брюксел, когато страната ни настоява за по-голям бюджет за свързаност, а в същото време не може да оползотвори вече отпуснатите милиарди.