Новият модел на Брюксел: Спасение за регионите или риск от централизация?

Политиката на сближаване – най-видимият инструмент на европейската солидарност, е изправена пред безпрецедентна трансформация. Тя вече не е просто фонд за изграждане на пътища и пречиствателни станции, а трябва да отговори на геополитическия натиск, енергийния преход, демографския срив и надпреварата за критични технологии.

Този нов хоризонт бе очертан по време на панел на високо ниво в рамките на Green Transition Forum 6.0 в София, модериран от бившия вицепрезидент на ЕИБ Лиляна Павлова. Тя даде тона на дискусията с предупреждението, че Европа не може да бъде конкурентоспособна, ако е разделена, и че силната икономика изисква силна социална политика близо до хората.

Новата формула на Брюксел

Европейската комисия е категорична, че политиката на сближаване трябва да се модернизира радикално, за да отговори на днешните сурови реалности. В своето видеообръщение към форума еврокомисарят по сближаването и реформите Рафаеле Фито подчерта, че България и целият регион на Централна и Източна Европа се намират в самото сърце на тази политика. По думите му, въпреки постигнатите солидни резултати в икономическото сближаване през годините, предизвикателствата пред съюза вече са различни и изискват спешна адаптация.

За да отговори на тези заплахи, Брюксел вече пренасочва ресурсите си към пет нови стратегически приоритета на съюза: конкурентоспособност, отбрана и сигурност, енергетика, водна устойчивост и достъпни жилища.

Фито разкри, че в рамките на междинния преглед държавите членки вече успешно са препрограмирали 34.6 млрд. евро от кохезионните си фондове за текущия период до 2027 г. Тези огромни ресурси се насочват директно за развитие на веригите за стойност при критичните технологии, както и за нови мащабни инвестиции в индустриалната база на европейската отбрана. Ключовите елементи на този нов подход са доброволността, гъвкавостта и опростяването на процедурите.

Като доказателство за способността на кохезията да реагира в реално време на кризи, еврокомисарят сподели, че Комисията е предложила на регионите нови възможности за инвестиции в енергийната сигурност и за подкрепа на базови стратегически индустрии. Сред тях той изрично посочи сектори като производството на торове, които в момента са от критично значение за икономическата устойчивост и стратегическата автономия на целия Европейски съюз.

Погледът на Брюксел към следващата Многогодишна финансова рамка за периода 2028–2034 г. предвижда още по-сериозен структурен завой – въвеждането на национални и регионални планове за партньорство. Основната промяна тук ще бъде въвеждането на нов модел на изпълнение, при който плащанията ще бъдат фундаментално обвързани с прецизно изпълнение на конкретни реформи, цели и междинни етапи, а не просто с възстановяване на направени разходи.

Фито обаче побърза да увери местните власти, че златните принципи на кохезията – многостепенното управление, партньорството и териториалният подход – остават в сила. Бъдещите планове изцяло ще интегрират регионалното измерение, за да осигурят време за реален диалог и консултации с местните общности.

Най-дълбокият и емоционален акцент в речта на Рафаеле Фито бе поставен върху гражданите и правото им да градят бъдеще там, където е техният дом. Той обяви старта на подготвителния процес за новата водеща инициатива на ЕК – Стратегията за „Правото да останеш“ (Right to Stay). Тя е насочена директно срещу демографския срив и емиграцията на млади хора и семейства, които са сред най-тежките изпитания именно за Централна и Източна Европа.

Териториалната кохезия, според Фито, означава да се гарантира бъдеще за всеки регион, а това изисква целеви мерки за подкрепа на най-засегнатите райони чрез инвестиции в качествени работни места, иновации, умения, свързаност и достъпни обществени услуги. Целта е хората да имат реален избор да останат в своите общности, а не да бъдат принуждавани да ги напускат поради липса на перспектива.

Страхът от изтичането на мозъци

Именно идеята за консолидиране на средствата в единни национални планове обаче предизвиква сериозни опасения сред местната власт на терен. Кметът на румънския град Клуж-Напока Емил Бок изрази сериозна тревога, че новата визия на Комисията за централизирано управление по модела на плановете за възстановяване след пандемията крие огромни рискове. Според него кохезията е дългосрочен инвестиционен процес и не трябва да следва правилата на спешните инструменти за реакция при кризи.

Бок предупреди, че има реален риск в бъдеще Европа да се превърне просто в съюз на столиците, а не в съюз на градовете, регионите и хората. Той напомни, че кохезията не е благотворителност за бедните държави, а е другата страна на монетата на единния пазар, от която печелят и големите западни икономики.

Румънският кмет изнесе и сурова статистика – страната му вече е загубила 4 млн. граждани, превръщайки изтичането на мозъци в еднопосочен билет от Изток на Запад и от Юг на Север. Ако финансирането за иновации и наука продължи да се концентрира предимно в шепа най-богати западни държави, както се случва в момента с огромна част от средствата по програма „Хоризонт“, съюзът сам ще подготви собствената си фрагментация.

Сходна позиция защити и кметът на Габрово Таня Христова, която настоя за холистичен, екосистемен подход към инвестициите. Тя подчерта, че кохезионната политика в никакъв случай не бива да се превръща в резервен фонд, който се активира само за реакция при кризи. За последните десетилетия тази политика се е доказала като най-силния компонент на демократичните ценности в Европа, защото ангажира директно гражданите и бизнеса.

Христова призова общините и регионалните власти да бъдат официално припознати като стратегически партньори във всеки един етап – от създаването до оценката на програмите, за да се гарантира, че трансформацията на регионите ще бъде едновременно дигитална, климатична и демократична.

България пред предизвикателството на новия модел

В дебата се включи и Андреас фон Буш, ръководител на отдел в Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ на ЕК. Той сподели скептицизъм относно вечното обещание за административно опростяване, но изрази надежда, че сливането на досега разделени сектори като кохезия, земеделие и миграция в общ национален план ще донесе по-голяма съгласуваност на политиките.

Фон Буш обаче отправи и критични бележки конкретно към България, отбелязвайки, че регионалното управление и териториалното представителство у нас остават относително слаби в сравнение с други европейски държави. По думите му страната ни трябва да преодолее зависимостта от европейските фондове и те да спрат да се възприемат като автоматично допълнение към местните бюджети.

Той призова регионите да поемат силна собствена инициатива и да стъпят на интелигентната специализация, като посочи Пловдив с развитието на отбранителните технологии и киберсигурността като добър пример за успешна посока.

Европейският парламент вече предприема институционални мерки, за да защити гласа на местната власт от опитите за национализация на средствата. Евродепутатът Андрей Новаков, който е съавтор на доклада на ЕП за бъдещето на кохезионната политика, обяви, че в законодателството се въвежда нов хоризонтален принцип за многостепенно управление. Неговата роля ще бъде подобна на принципа за върховенството на закона – ако дадена държава не докаже, че кметовете и областните управители са реално въвлечени в писането и изпълнението на националния план, европейското финансиране ще бъде автоматично замразявано.

Новаков обаче не спести критиките си към пасивността на институциите у нас. Той напомни, че към момента усвояването на европейските средства в България е едва 50%, въпреки че програмният период напредва. Евродепутатът беше категоричен, че схващането за Европа трябва спешно да се промени – тя не е просто банкомат за подаяния, а българите са интегрална част от нея и трябва да се научат активно и самочувствено да защитават и използват ресурсите, които им се полагат.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.