Еврозоната увеличи (счетоводно) брутния външен дълг на България (Графика)

Брутният външен дълг на България доближава 70 млрд. евро към края на юни 2026 г., което се равнява на 55.9% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), публикувани в понеделник. Според тях, спрямо края на юни 2025 г., когато показателят е бил 54.3 млрд. евро (46.8% от БВП), нарастването е с 28.2%.

Най-показателна е промяната при външните задължения на централната банка, които скачат до 10.8 млрд. евро (8.7% от БВП) при едва 1.917 млрд. евро година по-рано – увеличение с близо 8.9 млрд. евро. БНБ обяснява, че внушителното покачване е чисто счетоводна операция, свързана с присъединяването на страната към еврозоната: тези задължения отразяват разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата.

С други думи, това е позиция, която се появява по дефиниция при приемането на еврото, а не реален заем.

Външният дълг на сектор „Държавно управление“ нараства с 10.7% до 17.108 млрд. евро (13.7% от БВП). Той остава с най-голям дял в структурата на общия външен дълг на страната (24.6 на сто).

Данните на БНБ показват още ръст на краткосрочните задължения, които достигат 20.9 млрд. евро (30.1% от брутния дълг) и нарастват с 91.8% на годишна база. Дългосрочните задължения се увеличават значително по-плавно – с 12.2% до 48.6 млрд. евро, или почти 70% от целия външен дълг.

Външните задължения на другите парично-финансови институции (в т.ч. банки и фондове на паричния пазар) се повишават с 36% до 12.8 млрд. евро (10.4% от БВП). При сектор „Други сектори“ ръстът е едва 3.8%, а задлъжнялостта стига до 14.5 млрд. евро. При вътрешнофирменото кредитиране е налице повишение от 6.1% до 14.2 млрд. евро.