България търси еврофинансиране за пет транспортни проекта заедно с Румъния и Гърция

България, Румъния и Гърция ще кандидатстват заедно за европейско финансиране на транспортни проекти по оста Север – Юг, като от българска страна в списъка влизат пет обекта, става ясно от решение на Министерския съвет.

Българската страна е включила два железопътни проекта към гръцката граница,разширението на участъка от магистрала „Струма“ до ГКПП „Кулата“, проучвания за бъдещото магистрално направление от Велико Търново през Николаево до магистрала „Марица“ и електрификация на железопътната връзка между „Дунав мост“ и гара „Русе-разпределителна“.

Трите държави подготвят съвместните предложения по поканата за 2026 г. на Механизма за свързване на Европа (CEF), сектор „Транспорт“, която е отворена до 6 октомври.

Настоящата покана разполага с общ ресурс от 1.1 млрд. евро за европейска транспортна инфраструктура. От тях 260 млн. евро са по кохезионния пакет за железопътни проекти, а други 130 млн. евро са предвидени за военна мобилност. Последното направление финансира инфраструктура с двойно предназначение – за граждански и военен транспорт.

Два жп проекта

По кохезионния пакет България планира да кандидатства за предпроектни проучвания на железопътния участък Михайлово – Димитровград, както и за строителство по направлението Любимец – Свиленград – граница с Гърция.

Двете отсечки са част от по-голямото железопътно направление Север – Юг. Както Economic.bg писа през април, НКЖИ вече започна подготовката на прединвестиционни проучвания за бъдеща железопътна връзка между Дунав и Егейско море.

Един от разглежданите варианти следва съществуващата четвърта жп линия по маршрута Русе – Горна Оряховица – Велико Търново – Дъбово – Стара Загора – Михайлово – Димитровград – Свиленград – гръцка граница. Поръчката за проучванията бе с прогнозна стойност над 1.3 млн. евро, но бе прекратена.

Железопътното направление в Южна България вече е било обект на значителни инвестиции. Участъци от линията Пловдив – Свиленград и връзките към гръцката и турската граници бяха модернизирани по европейски програми през предходни периоди.

От проектиране към строителство при „Кулата“

Сред трите предложения по пакета „Военна мобилност“ е разширяването на пътния участък, който обхваща края на магистрала „Струма“ и стига до ГКПП „Кулата“, като този път страната ще кандидатства за средства за строителство.

Проектът не е нов. Economic.bg писа още през ноември 2024 г., че АПИ започна процедура за проектиране на приблизително 2-километровата връзка между магистралата и граничния пункт. Сегашният път е с променлив габарит, а за бъдещото трасе беше заложено разширение до две ленти във всяка посока.

През март 2025 г. АПИ избра „Пътпроект“ за изготвянето на идейния проект срещу 49 999 лв. без ДДС.

Сега именно строителството на този участък е сред проектите, които България предлага за европейско финансиране по военната мобилност.

И магистралното направление през „Хаинбоаз“

В същия пакет се включват и проучванията на магистралното направление от Велико Търново през Николаево до магистрала „Марица“. То е част от значително по-мащабния план магистралата Русе – Велико Търново да продължи на юг към гръцката граница.

Както Economic.bg писа, подготвяното трасе от Велико Търново до „Маказа“ е с ориентировъчна дължина около 220 км и е разделено на три части – Велико Търново – Николаево, Николаево – АМ „Марица“ и АМ „Марица“ – „Маказа“. В подготвителните разработки се разглежда преминаване през Прохода на Републиката – „Хаинбоаз“.

По този начин сегашното кандидатстване обхваща проучванията за първите две части на бъдещото южно продължение – от Велико Търново до връзката с магистрала „Марица“.

Електрификация при „Дунав мост“

Петият проект е електрификацията на жп участъка между „Дунав мост“ и гара „Русе-разпределителна“, отново по линия на военната мобилност. Подготовката му вече е започнала. На 10 август НКЖИ публикува инвестиционно предложение за електрификацията на линията от гара Русе-разпределителна до Дунав мост 1, включително до държавната граница с Румъния. По проекта вече е започнала и екологична процедура.

Проектът се вписва и в по-широките планове за модернизация на железопътния възел в Русе. Economic.bg писа през април, че НКЖИ подготвя предпроектни проучвания и идейни проекти за възела, който е част както от европейския коридор „Балтийско море – Черно море – Егейско море“, така и от мрежата за военна мобилност.

От дълъг списък към конкретни проекти

Общото кандидатстване стъпва на меморандума между България, Гърция и Румъния, подписан в Брюксел на 3 декември 2025 г. Документът създаде платформа за координирана работа по транспортните връзки между Черно море, Егейско море и Дунав и включи пътни, железопътни и трансгранични проекти.

През юни Министерство на транспорта обяви. че че първоначалният широк списък ще бъде преразгледан и фокусът ще бъде поставен върху проекти с реална възможност за подготовка и финансиране. Още тогава транспортното министерство съобщи, че трите страни подготвят общо проектно предложение за ресурс по Механизма за свързване на Европа. Сега вече са посочени конкретните български обекти, с които страната ще участва в настоящата покана на CEF.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.