Георги Желязков 
Публични финанси
Условията по вътрешния дълг на България се влошават
На последния аукцион Министерството на финансите отказа да пласира целия планиран обем държавни ценни книжа
© ECONOMIC.BG / БТА
~ 2 мин.
Министерството на финансите пласира на вътрешния пазар облигации за още 95.003 млн. евро. Това е резултатът от проведения на 24 август от БНБ аукцион за продажба на 10-годишни държавни ценни книжа (ДЦК). Първоначалният план на МФ беше да емитира облигации за 150 млн. евро, но в крайна сметка са приети поръчки само за 70% от търсената сума.
Резултатите от аукциона показват, че постигнатата среднопретеглена доходност е 4.39%. Справка в статистиката на МФ показва, че това е най-високата доходност по тази емисия спрямо предишните две пласирания. В началото на февруари т.г. бяха продадени 150 млн. евро при 3.84% среднопретеглена доходност. През април и май имаше преотваряния на емисията – единия път 150 млн. евро, а другия – 210 млн. евро. Тогава постигнатите среднопретеглени доходности достигнаха съответно 4.18 и 4.34%.
Именно растящият показател вероятно е накарал Министерството на финансите да отхвърли останалите поръчки (общо за 253 млн. евро – 1.69 коефициент на покритие). От данните се вижда, че несъстезателните поръчки (при които купувачите се съгласяват със средната цена, без да наддават) са едва 16.9 млн. евро. Останалите подадени оферти за около 236 млн. евро са реален търг, където вероятно доходността е скочила драстично и това е принудило МФ да откаже повечето оферти.
Общо от началото на годината досега Министерството на финансите е пласирало 1.6 млрд. евро на вътрешния пазар. Четири месеца преди края на настоящата година сумата вече доближава рекорда от 2025 г. (3.3 млрд. лв., или 1.69 млрд. евро). Освен това правителството „Радев“ вече пласира три външни емисии в началото на юли, на обща стойност 2.5 млрд. лв.
Нарастващият дълг, „изтъняващият“ свободен капитал на институционалните инвеститори в България, съчетани с повишаващите се лихвени проценти на централните банки (включително ЕЦБ) и забавящата се икономика са част от причините за влошаващите се условия по българския дълг.
Припомняме, че таванът на новия дълг за 2026 г. е над 10 млрд. евро. По-голямата част от останалия планиран заем отново ще се търси на международните пазари.
