България започна годината с рязък скок на държавния дълг

Съотношението на държавния дълг към БВП на България е 28.5% през първото тримесечие на 2026 г., показват данни на Евростат. Това нарежда страната на 3-то място в Европейския съюз отзад напред, като пред България са само Дания и Естония, съответно с 26.8 и 25.2%.

Въпреки че България запазва сравнително ниско ниво на процентното съотношение, страната отчита втория най-бърз темп на растеж на годишна база (4.8 пр. пункта), като единствено Финландия отчита по-голямо увеличение (5.5 пр. пункта).

Средното съотношение дълг/БВП в ЕС е 82.9% и нараства с 1.5 пр. п. В другия край на класацията се нарежда Гърция, която отчита спад с 9.4 пр. пункта до 143.5% дълг от БВП.

Защо България  губи позиции?

България дълго време беше втората държава в ЕС с най-ниско съотношение дълг/БВП. Тя обаче беше изместена от Дания през четвъртото тримесечие на 2025 г. – когато българското правителство вече беше взело по-голямата част от допустимия нов дълг за годината. В бюджета за миналата година беше заложен 18.9 млрд. лв. (9.7 млрд. евро) таван на новия държавен дълг – рекордна сума в историята на страната – и тя беше изтеглена в пълен размер от правителството „Желязков“ с финансов министър Теменужка Петкова. Така към края на годината общото дългово бреме на страната достигна 31.4 млрд. евро.

Предния месец премиерът Румен Радев предложи държавният дълг да нарасне значително през следващите две години. Според Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026 – 2028 г., дългът ще се покачи от около 37.7 млрд. евро в края на 2026 г. до 44.7 млрд. евро през 2027 г. и близо 50.5 млрд. евро през 2028 г. Като дял от икономиката това е ръст от 30.1% от БВП до 35.2% от БВП за прогнозния период.

Зад нарастването стои планираното поемане на нов дълг всяка година: до 10.1 млрд. евро през 2026 г., около 8.8 млрд. евро през 2027 г. и около 8 млрд. евро през 2028 г., или общо около 27 млрд. евро за трите години.

Средствата от новия държавен дълг, който се предвижда да бъде поет през годината, ще бъдат насочени за рефинасиране на дълга в обращение, покриване на бюджетен дефицит, включително за префинансиране по Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, за придобиване на дялове, акции и съучастия и други финансиращи операции“, обясняват от Министерството на финансите в средносрочната прогноза.

На тримесечна база

Ако се направи сравнение на тримесечна база (спрямо четвъртото тримесечие на 2025 г.), статистиката показва подобрение в съотношението дълг/БВП. България всъщност е страната в ЕС с второто най-голямо намаление на показателя (-1.3 пр. п.). Пред нея е единствено Гърция (-2.6 пр. п.), която обаче е рекордьор по най-голямо процентно съотношение.

Едно от обясненията за подобрението  при България е липсата на редовен бюджет за 2026 г. и работата с удължителен закон, който не позволява поемането на нов дълг над размера на предстоящите падежи (1.41 млрд. евро). С идването на власт на кабинета „Радев“ беше прието извънредно законодателство, за да се заобиколи това ограничение и преди две седмици беше пласиран на международните пазари нов дълг за 2.5 млрд. евро.