Бюджетният дефицит на България набъбна значително през август, когато се очаква да е достигнал 3 млрд. евро, или 2.4% от прогнозирания БВП. Това посочват публикуваните днес предварителни оценки на Министерството на финансите (МФ), откъдето обясняват увеличението с плащанията за инвестиции и проекти по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
Влошаването на бюджетното салдо на месечна база през август се дължи основно на концентриране на значителни по размер плащания за инвестиции по ПВУ при спазване на крайния срок за допустимост на дейностите – 31 август 2026 г. и изплащане на значителни разходи за изпълнението им. Очаква се разходите по ПВУ на касова основа да продължат да оказват натиск върху дефицита по КФП до получаване на петото плащане от ЕК“, обясняват от МФ.
С други думи, ефектът от юли е обърнат: тогава полученото четвърто плащане от Брюксел сви дефицита, а сега форсираните разходи преди крайния срок на Механизма отново го разшириха – в очакване на компенсиращия ефект от петото плащане.
Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) към август 2026 г. се очаква да бъдат 30.1 млрд. евро (60.7% изпълнение на годишните разчети), или с 3.2 млрд. евро (11.9%) повече спрямо същия период на 2025 г.
За този ръст принос имат данъчните приходи, които нарастват номинално с 2.2 млрд. евро (10.1%), и постъпленията в частта на помощите и даренията, които нарастват с 1.5 млрд. евро“, казват от МФ.
Неданъчните приходи са по-ниски с 0.5 млрд. евро спрямо осемте месеца на 2025 г. основно поради по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 г. (поради внесен междинен дивидент през 2025 г.).
Разходите по КФП (включително вноската на България в бюджета на ЕС) са 33.1 млрд. евро, което е 58.3% от годишните разчети. За сравнение, разходите към август 2025 г. бяха 29.6 млрд. евро. Нарастване има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал и капиталовите разходи.
Причините за наблюдавания ръст на разходите основно са:
увеличение на разходите за пенсии след индексацията им по т. нар. „швейцарско правило“ от 1 юли 2025 г. и 1 юли 2026 г.;
увеличение на минималната работна заплата от януари 2026 г.;
допълнително увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г.;
значителен ръст на капиталовите разходи, дължащ се на изпълнението на инвестициите и проектите по ПВУ и по Общинската инвестиционна програма.
Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.08.2026 г. от централния бюджет, възлиза на 0.8 млрд. евро.
Симона Гоцова 
